Верно ли, че момичетата предпочитали бащите си?

  • 2 566
  • 43
# 30
Джуана,разчувства ме с този си разказ.
Ще те оцени детето,още е мъничко ,та затова и реакциите му са толкова крайни.
  Да не става въпрос за някакви временни манипулации от страна на детето?Моята 3-годишна щерка също понякога демонстративно показва предпочитания към баща си ,даже ме гони,но...аз не се давам и й напомням ,че ще ме търси за помощ в дадени,познати ни и на двете ни,ситуации и тогава...аз ще се отдръпна.Вече се замисля над думите ми и си прави сметката.Тъй де,няма да се даваме!
Виж целия пост
# 31
  Децата предпочитат и търсят по-либералния родител-този ,който по-малко забранява и повече играе или обръща внимание.

Не съм съгласна, що се отнася до дъщеря ми.
Определено предпочита мен, макар че аз съм по-строгата от двамата и съм авторитета вкъщи.
От съвсем мъничка възприема баща си някакси като равен, като приятелче за игри, за баня, за разходки.
Виж целия пост
# 32
Моята дъщеря е много малка още, но от сега се вижда колко обожава баща си:)
Все още не мога да преценя, само мога да кажа, че с мен далеч не е било така.
Виж целия пост
# 33
За мен се отнася.
Виж целия пост
# 34
Хич не и се чува за друг освен мен  Mr. Green Чакам го тоя момент , че да мога да си отдъхна малко  Crazy
Виж целия пост
# 35
И за мен, и за София е вярно, особено за София  Crazy
Виж целия пост
# 36
За мен - да.  Peace
Виж целия пост
# 37
и при мен  е така  а и аз предпочитах баща си Peace
Виж целия пост
# 38
Аз обожавах баща си. Но не мога да кажа, че съм била по-привързана към него. Сега като се замисля, определено с мъжете в семейството имам по-силна и пълноценна връзка, отколкото с жените. Въпреки това, с майка ми сме много близки.

Децата са по-често с мен. Търсят мен, обръщат се към мен... Дори се дразня, че ако искат нещо от баща си, даже и той да е на сантиметър разстояние, те пак се обръщат към мен. Но предполагам, става просто по инерция. Майка ми обаче твърди, че са "пристрастени" към мен, което било лошо и един ден щяла съм да съжалявам.

Не съм усетила дъщеря ми да е по-близка с баща си. Изобщо няма такова нещо. Но съм усетила, че той има по-различно отношение към нея. Не се вижда с невъоръжено око, но аз го усещам и предполагам, че с годините ще си личи все повече и повече.
Виж целия пост
# 39
Дъщеря ми обожава баща си...но от известно време започна да забелязва, че и аз съществувам Wink. Сигурно защото той започна освен да я глези и т.н. и да и прави забележки  - включи се активно във възпитанието Mr. Green. И тогава мама изведнъж става предпочитаната Laughing.
Виж целия пост
# 40
Абсолютно съм съгласна. Моята дъщеричка макар и само на девет месеца гледа с такова обожание баща си и така му се радва, че понякога направо му завиждам. Никога не ме е поглеждала с този блеснал поглед с който го дарява постоянно. Докато при синчето ни е обратното-той си знае мама и това е. Що се отнася до мен и аз като се замисля предпочитах баща си макар че майка ми много повече е давала за мен. И сега все още той ми е слабост- не знам защо е така.
Виж целия пост
# 41
При нас не е вярно.Тери все още си предпочита мен.
Виж целия пост
# 42
При дъщеря ми засега не е вярно. Обича ни еднакво и за определени неща предпочита мен, за други баща си. Ще видим какво ще стане през пубертета  Wink
И при мен самата не беше вярно. Баща ми беше по-строг, а майка ми беше "мека Мария". Реално чак когато се ожених оцених баща ми по достойнство, или по-точно го разбрах.
Виж целия пост
# 43
при дъщеря ми е така, но си имам обяснение.
често казвам, че той е по-добра майка от мен. обръща й повече внимание, води къде ли не, по палнини, по палатки, с часове седи с нея в парка, а мен ме хващат бързо-бързо нервите за това и т.н.
сега ще видим как ще е с малкия  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия