Varvara, поздравявам те за отличния старт на Йони, пожелавам му и занапред много здраве и успехи.
Déjà Vu, как е Анджи? Гери покашля повече от месец, само сутрин, вероятно от секрети в гърлото, изследвахме носен и гърлен секрет – нищо, смених всевъзможни капки, мазила, сиропи, инхалации - без резултат, не е болна, но и не е напълно здрава. От седмица нищо не й слагам освен Стеримар – сутрин прочиствам нослето, но на следващата сутрин пак същата работа. В понеделник смятам да я пратя на градина, че съвсем ще си забрави другарчетата и учителките.
Имам два въпроса.
Единият е свързан с това, че всички ние, които пишем тук, не само сме преживели доста сериозен стрес, но и във всекидневието си сме подложени на повече напрежение от обичайното. А това може да се отрази на общото ни здравословно и психично състояние – може да станем по-предразположени към различни заболявания, да отслабне имунната ни система, може да чувстваме тревога, умора или апатия, да ни завладяват понякога мрачни мисли и настроения и др. Това не е добре не само за самите нас, но и за децата ни, за които, естествено, искаме най-доброто. Разбира се, ние се справяме и, според мен, доста добре, но може би малко професионални съвети и помощ, подходяща психологическа литература, както и обмяна на мисли и опит няма да са ни съвсем излишни. Понякога, дори когато човек знае какво трябва да прави, му е необходим външен подтик, за да го направи. Чудесно е, че Руслана Анастасова се включи при нас, всъщност именно нейните публикации ме накараха да пиша за това. Мога да помогна с подходяща литература, а също и да помоля познати психотерапевти да се включат в нашата тема. Но дори и споделянето на мисли помежду ни по този въпрос може да има терапевтично въздействие. Пишете какво е вашето мнение.
Вторият ми въпрос е дали да не взема да напиша едно писмо до Ани Цолова и да й обясня недоразумението с предаването на 24 март в „Тази сутрин” - да й обясня, че 21 март не е ден на превенцията, както вероятно са решили сценаристите, а ден, на който хората със СД, техните близки и приятели и специалистите, които работят с тях, празнуват успехите в преодоляване на ограниченията, налагани от синдрома и успешното интегриране в обществото на хората с този синдром. Може да решат да ни дадат възможност да разкажем в една по-добронамерена атмосфера за нашите деца. Мисля си, че не трябва да чакаме някой да ни покани, а да бъдем активната страна.
Няколко дни след предаването с мен се свърза една майка от Гълъбово, която има момиченце със синдром на Даун на 3 г. и 4 м. Обаждала се в бТВ, много настоявала и накрая й дали телефона на Еми, а Еми й дала моя. Каза ми: „Като гледах Герито, все едно гледах моята Меги.” Меги е с успешна сърдечна операция на 11 м., скоро ще тръгва на детска градина, храни се сама, сега се учи да се облича сама. Казах на майката за нашата тема във форума. Тя няма интернет вкъщи, но каза, че ще отиде в компютърна зала и ще ни намери.
И накрая, за снимките, има и от 21 март, и от рождения ден, но нещо не мога да намеря кабелите, за да ги сваля от фотоапарата. Тази вечер Алекс ще идва вкъщи и ще помогне, надявам се скоро да мога да ги покажа.
Поздрави на всички родители и много целувки на децата.