Тези неща са църковни тайнства, те не бива да се ползват като търговски продукт, защото в тях е спасителната Божия благодат. Хубаво е всеки, който пристъпва към Киприанови или Василиеви молитви и изисква от църквата да се застъпи за него чрез такава молитва, поне да познава житието на съответния молитвен застъпник. А не да иска от свещеника да противодейства на съответния злонамерен деятел, или както ще да го наречем - влъхва, врачка и прочие, със същите средства, по същия начин, чрез магия. [виж Житие на Свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Иустина].
Църквата ни спасява с това, че тя ни облагодатява, тя ни кара да бъдем разумни. Първо трябва да погледнем в себе си. Причината може да не е злонамерен външен деятел, може да сме самите ние. Какво искаме ние? Ние искаме да подредим живота си така, както ни харесва, без да вложим нищо, което е свързано с религията, която уж изповядваме и от която търсим помощ.
Има някои важни подробности за Киприановите молитви:
Киприяновата молитва, освен заклинателната си част, съдържа една много дълбока и прочувствена покайна молитва. Ако човекът, който е дошъл при нас с молба за молитвено застъпничество не познава покайното чувство, каква полза ще получи? Бих искал да използвам случая, за да кажа, че Киприяновата и особено молитвата на Св. Василий Велики не бива да се четат без подготовка и при всяко бързо хрумване или леко неразположение. Молитвата на Свети Василий се отправя в случаи на обсебване.
Още нещо в тази връзка, това вече го казвам от личен опит: нека се пазим от любопитство към необяснимото! То неслучайно е скрито от нашите сетива. Не бива да се докосваме дори мислено до тези неща въпреки, че те днес са се превърнали в мода и често служат дори за забавление. Безпринципното, безмирогледно общуване с надсетивния свят често довежда до причинно-следствени връзки, които могат да объркат не само собствения ни живот, но и този на хората, с които общуваме. Най-доброто спасение и убежище в такива случаи са Христовата църквата и Божията благодат. Така или иначе всички плуваме в житейското море и само онези, които са в съгласие с истинските, с верните неща, ще могат да изведат кораба на другия бряг. Корабът - в смисъла на Църквата. Щом говорим за свещенство, става въпрос за Христовата църква. Разбира се, кормчията е Христос, но ние сме Негови съработници.
Рождество Христово заедно с Възкресение Христово е един от най-светлите празници на християнството. На този ден се ражда нашият Спасител и Бог. Разбира се, в народната ни памет има преплитане между фолклорни и религиозни ритуали, което е особено изразено на този ден. В България хората мислят, че това е тясно семеен празник, готвят се цял ден за него, а вечерта остават в домовете си. Въпреки че в навечерието на Бъдни вечер се служи Утреня с Царски часове и Василиева литургия, храмът е празен. Едва на Коледа, на следващия ден, в църквата идват хора, с доброто желание да почетат празника. Изглежда това си е общобългарска традиция - на този ден трапезата е на по-голямо уважение, отколкото самото събитие. Но чувствам, че въпреки всичко, най-важното за този ден е всеки да приеме в сърцето си ангелското послание за празника:
"Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение."
Деян Енев, Вестник "Сега", 24 декември 2003
Още за свещ. Илия Христов
Това е копирано от сайта правословие.
И понеже тук се споменава светената вода,има ли тя мирис на сребро.Бяхме веднъж в Бачковски манастир и отеца ни даде светена вода.То от толкова много шишета с вода май с нея си правих прическата днес по погрешка, дано да не е грях.