Въпроси за християнството

При мен са идвали хора, които никога не са се изповядвали и не знаят какво е причастие с думите, че са обиколили навсякъде и всичко са опитали, за да решат проблемите си - врачки, екстрасенси, ходжи... и църкви, където са искали да им се четат Василиеви или Киприянови молитви. Идвали са хора, които са искали литър светена вода.

Тези неща са църковни тайнства, те не бива да се ползват като търговски продукт, защото в тях е спасителната Божия благодат. Хубаво е всеки, който пристъпва към Киприанови или Василиеви молитви и изисква от църквата да се застъпи за него чрез такава молитва, поне да познава житието на съответния молитвен застъпник. А не да иска от свещеника да противодейства на съответния злонамерен деятел, или както ще да го наречем - влъхва, врачка и прочие, със същите средства, по същия начин, чрез магия. [виж Житие на Свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Иустина].

Църквата ни спасява с това, че тя ни облагодатява, тя ни кара да бъдем разумни. Първо трябва да погледнем в себе си. Причината може да не е злонамерен външен деятел, може да сме самите ние. Какво искаме ние? Ние искаме да подредим живота си така, както ни харесва, без да вложим нищо, което е свързано с религията, която уж изповядваме и от която търсим помощ.

Има някои важни подробности за Киприановите молитви:

Киприяновата молитва, освен заклинателната си част, съдържа една много дълбока и прочувствена покайна молитва. Ако човекът, който е дошъл при нас с молба за молитвено застъпничество не познава покайното чувство, каква полза ще получи? Бих искал да използвам случая, за да кажа, че Киприяновата и особено молитвата на Св. Василий Велики не бива да се четат без подготовка и при всяко бързо хрумване или леко неразположение. Молитвата на Свети Василий се отправя в случаи на обсебване.

Още нещо в тази връзка, това вече го казвам от личен опит: нека се пазим от любопитство към необяснимото! То неслучайно е скрито от нашите сетива. Не бива да се докосваме дори мислено до тези неща въпреки, че те днес са се превърнали в мода и често служат дори за забавление. Безпринципното, безмирогледно общуване с надсетивния свят често довежда до причинно-следствени връзки, които могат да объркат не само собствения ни живот, но и този на хората, с които общуваме. Най-доброто спасение и убежище в такива случаи са Христовата църквата и Божията благодат. Така или иначе всички плуваме в житейското море и само онези, които са в съгласие с истинските, с верните неща, ще могат да изведат кораба на другия бряг. Корабът - в смисъла на Църквата. Щом говорим за свещенство, става въпрос за Христовата църква. Разбира се, кормчията е Христос, но ние сме Негови съработници.

Рождество Христово заедно с Възкресение Христово е един от най-светлите празници на християнството. На този ден се ражда нашият Спасител и Бог. Разбира се, в народната ни памет има преплитане между фолклорни и религиозни ритуали, което е особено изразено на този ден. В България хората мислят, че това е тясно семеен празник, готвят се цял ден за него, а вечерта остават в домовете си. Въпреки че в навечерието на Бъдни вечер се служи Утреня с Царски часове и Василиева литургия, храмът е празен. Едва на Коледа, на следващия ден, в църквата идват хора, с доброто желание да почетат празника. Изглежда това си е общобългарска традиция - на този ден трапезата е на по-голямо уважение, отколкото самото събитие. Но чувствам, че въпреки всичко, най-важното за този ден е всеки да приеме в сърцето си ангелското послание за празника:

"Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение."

Деян Енев, Вестник "Сега", 24 декември 2003

 

Още за свещ. Илия Христов

Това е копирано от сайта правословие.
И понеже тук се споменава светената вода,има ли тя мирис на сребро.Бяхме веднъж в Бачковски манастир и отеца ни даде светена вода.То от толкова много шишета с вода май с нея си правих прическата днес по погрешка, дано да не е грях.

Виж, дори отговорът, който сега ще ти дам, е плод на прочетеното, не съм си го измислила. Това не означава, че например аз нямам лично мнение по въпросите на християнството, но смятам, че трябва да имам максимум познания и се опитвам да ги увеличавам, за да имам сравнително меродавно мнение, аз самата за да се чувствам сигурна в мнението си. Вярата  друг въпрос - тя не се научава, преподава или придобива чрез четене, слушане и т.н.

По въпроса ще кажа, че колкото имаш възможност да знаеш, според това знание би трябвало да се оценява познанието ти за вярата. Естествено, че не можеш да изискваш от хората, които не могат да четат, например, да четат Библията. Или от тези, които никога не са чували за християнството, да са християни. Те ще бъдат съдени според собствените си морални закони и съвест, така мисля, беше казано.

Но, да живееш в центъра на Европа, например, да имаш образование и вазможност да се запознаваш детайло с вярата си, и да не го правиш, виж това вече е нещо съвсем друго.
Щом хората тук седят и пишат, и знаят толкова много неща за разни окултни практики, например, сигурно имат и възможността да се позапознаят с християнското учение по-обстойно. Това е - всичко зависи от материалните, социалните и т.н. условия, в които живее човек.

gergandi, мисля, че най-добрият учебник за християните си остава все пак самата Библия! Тълкувания много, църкви - още повече! Но истината е там - неподправена, точна и ясна. Посланията на апостолите и Деяния на апостолите са най-добрите тълкувания на Христовото учение!
Другите са само  опит за някакво  обяснение! И все пак, добре е да имаш познания, ако се интересуваш, но дали ще знам какво е писал някой отец или не, мисля че не е голяма загуба, но, ако не знам какво пише в Божието Слово - виж, това наистина може да бъде проблем за мен, като християнин. Всеки ще може да ме подведе! За това Божието Слово е наречено меч. С него можем да противостоим срещу стрелите на нечесстивия.
Не познавам църковните догми и канони - имам само бегъл поглед, но не мисля, че съм пропуснала нещо съществено. Това, което трябва да знам за спасението си, го има в Библията. И наистина, там пише ,че вярата идва от слушане, а слушането от Христовото Слово, но пише също, че не законослушателите, а законоизпълнителите ще бъдат оправдани. Знаем, кои закони постанови Христос - два, на които лежат целия закон и пророците 

Темата наистина е много хубава и опознавателна.Да си призная честно и аз в това число наистина не съм много добре запозната с това какво трябва да се прави в храма.Повечето хора само влизат, палят свещ, казват си молитвите и това, което им тежи и дотук.Човек може да има вяра, но нали като влезе в храма трябва да се спазва някакъв ритуал и поведение.Истината е,че никой не ти казва какъв е той и ти трябва да се образоваш религиозно от някакви си православни сайтове.Например знам, че е абсолютно забранено да се оставят дарове, кърпи и други неща по иконите, както и монети, ако някой иска да пусне своята лепта за храма, това се прави в специални за целта кутии, където пише дарение за храма.Май свещениците /православните/са големи печалбари и изобщо не се грижат за спасението на душите на еноаршите си.На мен католиците ми се струват много по-силни във вярата и религиозно пробудени от нашите, които в никакъв случай не могат да се нарекат вярващи,същото се отнася и за свещениците.

gitadam, не мисля, че е добре да обобщаваш по този начин!
Не мога да разбера, каква точно ти е целтта - да научиш как да се държиш в "храма" или да научиш повече за Христовото учение? Защото например Божият храм всъщност са нашите тела. Това, което ти наричаш храм би трябвало да бъде само сградата, където се събира църквата.
Но това го пише в Библията и ако не се интересуваш, няма как да го научиш, нали?

На мнение съм, че православните свещеници не се занимават със своите еноарши, не се занимават с обучението на децата в религията примерно.Имам познати католици и ми се струва, че те са по-запознати с христовото учение, техните свещеници са по-разбрани и близки до хората и до проблемите им,а нашите просто гледат да капят пари от продажба на свещи и от тайнства.Съмнявам се изобщо влагат смисъл в това, което четат по време на литургия и се чудя дали не го правят механично, то за хората в храма е още по-лошо, защото едва ли се замислят върху литургията и просто записват в списъка си с добри дела храмово присъствие, главно на големи празници и да покажат, ето аз съм вярващ и християнин.Не смятам, че изказването ми е общо, просто изразявам мнение.

Има посредствени хора от всички деноминации и не може да се слагат всички под един знаменател!

Сетих се да питам нещо... имам светена вода от Божи гроб, какво се прави с нея?

Може да отпиваш от нея сутрин на гладно - ти и семейството ти. Или да напръскаш дома си с нея и да измиеш лицата на децата и вашите. Никога не се изхвърля в канализацията (в мивката) - ако поостарее и се чудиш какво да я правиш - полей цветята с нея.