http://www.parliament.bg/print.php?page=ns&lng=bg&nsid=5 … d=162&id=1006
Д О К Л А Д за първо четене на проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерски съвет на 01.4.2008г.
16.04.2008
XL НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по труда и социалната политика
ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д О К Л А Д
......Много сериозна дискусия предизвика глава осма “Осиновяване”. Досегашните практики на осиновяването търпят критиката на Европейския съюз и критиката на българското общество. Силно отрицателни са оценките по отношение на политиката за институционализация на децата в България, особено на децата в риск. С новите разпоредби се улеснява, както осиновяването на близнаци, така и на братя и сестри. Впечатляващ е 7 дневния срок, в който се вписват в регионалните регистри децата за осиновяване, разбира се когато родители са неизвестни или са дали съгласие за това. Тук е уреден въпросът за осиновяване не само като мярка за закрила , но и като специална роля на Дирекция “Социално подпомагане”, която ще преценява дали да бъде вписано в този регистър едно дете. Това е още и ускоряване на възможностите за предпазване на децата от престояване в специализираните институции и увеличаване на шансовете им за осиновяване. Новост е още една процедура – тази на заседанията на Съвета по осиновяването и Международния съвет по осиновяване - три пъти на всеки месец. Народните представители одобриха тази интензивност на заседанията, като смятат, че това е нова, по-добра възможност за ускоряване на процедурите по осиновяване на деца. Бяха поставени въпроси, свързани с гаранциите, които има едно дете, прието от приемни родители, или осиновители, затова, че то ще бъде отглеждано добре. Когато се окаже, че върху това дете се оказва насилие или психически тормоз, какви са правата на детето. Ако се случи така, че новата среда, в която е попаднало детето е неподходяща, какви са институционалните възможности за защита на здравето, живота и правата на детето. Проектът на Семеен кодекс дава отговор на тези въпроси в посока на засиления контрол от Агенцията “Социално подпомагане”. Народните представители обсъдиха разликата между пълно и непълно осиновяване като стана ясно, че пълното осиновяване означава осиновяване, при което правните последици са такива, сякаш осиновителите са истински родители, не само в отношение родители-деца, а и отношенията между роднините на родителите и децата и обратно. Докато при непълното осиновяване, има запазване на взаимоотношенията истински, биологични родители - деца и допълнителни отношения родители - осиновители и деца. При международните осиновявания осиновяването винаги е пълно, новият Семеен кодекс не допуска процедура на непълно осиновяване. Народните представители разискваха и проблемите, свързани със за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за текущи нужди на семейството и отговарят солидарно за тях. Бяха изказани опасения, че тези текстове могат да рефлектират много сериозно върху интересите на родителя, който остава да отглежда детето, например след развод. Защото задължения, направени без знанието от единия съпруг, в крайна сметка могат да се поделят поравно и да доведат до невъзможност родител, който носи отговорност за отглеждането на детето, да се справя, поради финансови причини с това си задължение. Бяха зададени въпроси към вносителите на законопроекта, свързани с новата възможност презумпцията за бащинство да се предявява при 14-годишна възраст на детето. С тези текстове биха могли да се породят много проблеми, поради факта, , че 14 години е много деликатна, крехка възраст, особено за момчетата. Това е възрастта на пубертета и тази възможност може да породи много конфликти. В отговор вносителите на законопроекта разясниха, че предложението за тази възраст, се опира на становището на Съвета на Европа, който поддържа, че детето трябва да знае за своя произход всички подробности преди да навърши пълнолетие. Това е част от правата на детето. В този смисъл 14-годишната възраст е възрастта, при която осиновените деца в чужбина имат право да поискат да узнаят за биологичните си родители и институциите са длъжни да им предоставят тази информация. Затова решението е, че това е възрастта, в която трябва да се ползва и българското дете, живеещо в България, от същите права. Беше обсъден и статута на самотните майки, които в момента в Закона за социално подпомагане са регламентирани като съвместно съжителстващи лица. Това съвместно съжителство до сега се установяваше само с анкета, която доказва или не доказва, че двамата души живеят заедно. Със Семейния кодекс се изравняват правата на всички деца, включително на тези, които са родени от брак, и тези, родени в съжителстващи семейства. Безспорно е обаче, че трябва да се преразгледа цялата система за социално подпомагане и да се обвържат всички групи подпомагани лица, съвместно живеещи, самотни родители и семейства с последствията от Семейния кодекс.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати “За” – 17 гласа, “Против” – няма, “Въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене проект за Семеен кодекс, № 802-01-37, внесен от Министерски съвет на 01.4.2008г.
Д-р Хасан Адемов, Председател на Комисията по труда и социалната политика