Аист след като мислиш, че знае и това е причината за бягствата защо не говориш с нея направо по лошо от това не може да стане.Не знам какво смяташ, че не можеш да и дадеш, дала си и най важното да има семейство. Защо трябва тя да ти казва за това че е осиновена кажи и го ти .
Виж целия пост
Да си поговорим за страховете
- Публикувана: 13 окт. 2007, 15:27 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2007, 06:24 ч.
# 16
15 окт. 2007, 21:29 ч.
Да напиша и от какво не ме е страх.
Не ме е страх да не ги загубя във връзка с осиновяването, но ме е страх да не загубя връзка с тях.
Не ме е страх да им кажа истината - казвам я редовно. На първия въпрос изпитах остра болка в стомаха, но отговорих, от там нататък не ме е страх от въпросите. Ще ги има - ще отговарям.От това пък хич не ме е страх - в момента в който пожелаят ще им съдействам напълно /имам предвид след навършването на 18 години/ Имаше периоди, в които си мислех, че това би означавало, че съм се провалила като родител, но разбрах, че не е така и едното няма нищо общо с другото.
Виж целия пост
Не ме е страх да не ги загубя във връзка с осиновяването, но ме е страх да не загубя връзка с тях.
Не ме е страх да им кажа истината - казвам я редовно. На първия въпрос изпитах остра болка в стомаха, но отговорих, от там нататък не ме е страх от въпросите. Ще ги има - ще отговарям.
Страх ме е че цял живот ще мечтае за биологичното си семейство.
# 17
15 окт. 2007, 21:40 ч.
страх ме от сълзите, които детето ми ще изплаче, а аз ще съм щастлива че вече си е у дома.
Страх ме е че аз ще го искам, а то мене не ! - най много ме е страх от това. Ние разчитаме, че ако това е нашето дете - ще се борим за него.......а ако не е? ако сгреша - аз все пак сама ще трябва да взема решение.
Страх ме е че, когато аз го накажа, няма да има кой да му обясни защо е наказано и .................
И kukuyaka - ще оздравееш, тук сме толкова силни жени, по частица от нашата енергия да ти дадем - скоро ще си здрава! Вервай ми ! аз за жалост ги разбирам тези работи, всичко е само до добра енергия мила
А пък вие ще ми помагате на мен със съвети
Виж целия пост
Страх ме е че аз ще го искам, а то мене не ! - най много ме е страх от това. Ние разчитаме, че ако това е нашето дете - ще се борим за него.......а ако не е? ако сгреша - аз все пак сама ще трябва да взема решение.
Страх ме е че, когато аз го накажа, няма да има кой да му обясни защо е наказано и .................
И kukuyaka - ще оздравееш, тук сме толкова силни жени, по частица от нашата енергия да ти дадем - скоро ще си здрава! Вервай ми ! аз за жалост ги разбирам тези работи, всичко е само до добра енергия мила
А пък вие ще ми помагате на мен със съвети
# 18
15 окт. 2007, 23:33 ч.
За мен ти си най-необременената от глупости кандидат-мама и един от хората, с които се чувствам наградена, че Съдбата ме запозна.
Няма да те дадем.
Както е известно, аз съм гадна и досадна, та и на болестта ти ще и досаждаме
С Божията помощ всичко ще приключи добре
.
Виж целия пост
Страх ме е, че може да не оздравея и да не разбера какво е да си майка.
Само че това не го казвайте на никого.
Само че това не го казвайте на никого.
За мен ти си най-необременената от глупости кандидат-мама и един от хората, с които се чувствам наградена, че Съдбата ме запозна.
Няма да те дадем.
Както е известно, аз съм гадна и досадна, та и на болестта ти ще и досаждаме
С Божията помощ всичко ще приключи добре
.
# 19
15 окт. 2007, 23:51 ч.
И аз имам страхове, но темата не е страховете на децата, та за моите не пиша, да не я спамя.
Креми казва: "Страх ме е,че много скоро ще влезнат в онази трудна възраст и тогава осъзнаването им ще е на друго ниво" - Кремче, няма как да минете тази възраст, с едното дете сега съм във вихъра и, та ми иде гората да хвана и партизанин да стана.
Креми :" Страх ме е,че в яда си ще ни кажат вие какви сте ми за да ме поучавате или забранявате" - 1) Този израз не винаги идва с идеята, че не сте био-родители, всички деца го казват. Може да значи, че сме по-немодерни, неактуални, не ги разбираме, не сме се сблъсквали с тяхната действителност и още сто неща и т.н. Един колега вика, че е добре че децата му били родени в един век с него, ама какво ще правим ние с деца от следващия век.
2)ако е с идеята за осиновяването израза "какви сте ми вие", то мен ако питаш, по би имало смисъл да се притесниш ако не го чуеш, отколкото ако го чуеш. Не се шегувам. Ако е парализирано от ужас да не ви нарани, няма да го каже. А ако го каже това не означава, че това си мисли. В повечето случаи това са нескопосаните опити на милите тийнчета да попитат за сетен път дали ти държиш на него и дали винаги ще е твоето дете и дали го обичаш. Говорят се разни глупости. Но се очаква твърда и блага реакция. Ама и ние родителите душа носим и не винаги успяваме да си преведем думите им.
Креми: "Страх ме е,че рано ще искат да разберат къде са корените му а няма да са готови за това" -
1) за това никога не си готов защото научаването му противоречи на природните закони - майка ти да те легитимира пред обществото, а не ти да си търсиш мястото и от две места, та никъде. То е като за раждане, смърт и плащане на данъци все не настъпва подходящ момент.
2)Има разлика между тези деца и нашата съдба. Ние сме от тайните деца. При вашите деца нещата са по-цивилизовани, меки и гъвкави. Имате всички шансове да сте по-удовлетворени и щастливи понеже обективно е възможно децата ти да са по-спокойни.
Това много искам да ти го обясня добре, ама май не успявам.
Креми:"Страх ме е,да не се затворят в себе си и да не знам какво се случва в душите им."
Кремка, ти не си се затворила и не ги натискаш, не ги пресираш, не им пиеш от енергията за да храниш твоите тайни, така че пак налице са всички шансове обектовно те да не са затворени.
Дано съм била поне малко полезна.
Виж целия пост
С порастването на децата ми растат и страховете ми.Когато бяха малки ме беше страх за здравето им най-вече,да не паднат,да не се ударят,не се и сещах за страхове свързани с осиновяването.Но ето,че те растат и с това идват други проблеми и други страхове.Страх ме е,че много скоро ще влезнат в онази трудна възраст и тогава осъзнаването им ще е на друго ниво.Страх ме е,че в яда си ще ни кажат вие какви сте ми за да ме поучавате или забранявате.Страх ме е,че рано ще искат да разберат къде са корените му а няма да са готови за това.Страх ме е,да не се затворят в себе си и да не знам какво се случва в душите им.
Вие страхувате ли се за децата си,страхове свързани с осиновяването?
Вие страхувате ли се за децата си,страхове свързани с осиновяването?
И аз имам страхове, но темата не е страховете на децата, та за моите не пиша, да не я спамя.
Креми казва: "Страх ме е,че много скоро ще влезнат в онази трудна възраст и тогава осъзнаването им ще е на друго ниво" - Кремче, няма как да минете тази възраст, с едното дете сега съм във вихъра и, та ми иде гората да хвана и партизанин да стана.
Креми :" Страх ме е,че в яда си ще ни кажат вие какви сте ми за да ме поучавате или забранявате" - 1) Този израз не винаги идва с идеята, че не сте био-родители, всички деца го казват. Може да значи, че сме по-немодерни, неактуални, не ги разбираме, не сме се сблъсквали с тяхната действителност и още сто неща и т.н. Един колега вика, че е добре че децата му били родени в един век с него, ама какво ще правим ние с деца от следващия век
.2)ако е с идеята за осиновяването израза "какви сте ми вие", то мен ако питаш, по би имало смисъл да се притесниш ако не го чуеш, отколкото ако го чуеш. Не се шегувам. Ако е парализирано от ужас да не ви нарани, няма да го каже. А ако го каже това не означава, че това си мисли. В повечето случаи това са нескопосаните опити на милите тийнчета да попитат за сетен път дали ти държиш на него и дали винаги ще е твоето дете и дали го обичаш. Говорят се разни глупости. Но се очаква твърда и блага реакция. Ама и ние родителите душа носим и не винаги успяваме да си преведем думите им.
Креми: "Страх ме е,че рано ще искат да разберат къде са корените му а няма да са готови за това" -
1) за това никога не си готов защото научаването му противоречи на природните закони - майка ти да те легитимира пред обществото, а не ти да си търсиш мястото и от две места, та никъде. То е като за раждане, смърт и плащане на данъци все не настъпва подходящ момент.
2)Има разлика между тези деца и нашата съдба. Ние сме от тайните деца. При вашите деца нещата са по-цивилизовани, меки и гъвкави. Имате всички шансове да сте по-удовлетворени и щастливи понеже обективно е възможно децата ти да са по-спокойни.
Това много искам да ти го обясня добре, ама май не успявам.
Креми:"Страх ме е,да не се затворят в себе си и да не знам какво се случва в душите им."
Кремка, ти не си се затворила и не ги натискаш, не ги пресираш, не им пиеш от енергията за да храниш твоите тайни, така че пак налице са всички шансове обектовно те да не са затворени.
Дано съм била поне малко полезна.
# 20
16 окт. 2007, 00:52 ч.
Страх ме е, че няма да ме приеме като своя майка.
Страх ме е че цял живот ще мечтае за биологичното си семейство.
Ти: "Страх ме е, че няма да ме приеме като своя майка." - Ти вече си, за кога да те приема? Кой да те приема ? Ти си. Ако ти не искаш да излезеш от мястото друг няма сили да те изгони. Ако изгубиш увереност и самочувствие като такава, на теб няма да ти е леко, но детето да те детронира - абсурд.
А говоренето на глупости и грубости (ако въобще го има) през пубертета е повече неистово желание да се убеди, че винаги за теб ще е детето и пр.
Ти: "Страх ме е че цял живот ще мечтае за биологичното си семейство." -
Той няма семейство. Те са двама и рядко са заедно в живота. Пренебрежимо малък процент са заедно.
А мястото при БМ не е топло и светло, то е доста злокобно и няма дете, което да мечтае за нещо хладно и бързодвижещо се.
Това е запечатано във всяка клетка.
Да си чула някой да е установил подобна топла връзка. Само една жена пишеше и то коментираше друга . Установяват се връзки със сиблингите и то в редки случаи.
Виж целия пост
Страх ме е, че няма да ме приеме като своя майка.
Страх ме е че цял живот ще мечтае за биологичното си семейство.
Ти: "Страх ме е, че няма да ме приеме като своя майка." - Ти вече си, за кога да те приема? Кой да те приема ? Ти си. Ако ти не искаш да излезеш от мястото друг няма сили да те изгони. Ако изгубиш увереност и самочувствие като такава, на теб няма да ти е леко, но детето да те детронира - абсурд.
А говоренето на глупости и грубости (ако въобще го има) през пубертета е повече неистово желание да се убеди, че винаги за теб ще е детето и пр.
Ти: "Страх ме е че цял живот ще мечтае за биологичното си семейство." -
Той няма семейство. Те са двама и рядко са заедно в живота. Пренебрежимо малък процент са заедно.
А мястото при БМ не е топло и светло, то е доста злокобно и няма дете, което да мечтае за нещо хладно и бързодвижещо се.
Това е запечатано във всяка клетка.
Да си чула някой да е установил подобна топла връзка. Само една жена пишеше и то коментираше друга . Установяват се връзки със сиблингите и то в редки случаи.
# 21
16 окт. 2007, 00:59 ч.
Мисля, че си в това, което е аналог на следродилния синдром.
Всичко ще премине, повярвай ми. С част от нещата ще се справиш, а друга част ще загуби от остротата и болезнеността си. Някои проблеми ще се сменят с други. Напикаването ще отшуми. Дай си поне 2 години. Вече едната мина. А кръвното родство не винаги е родство на душите и не със всички братя и сестри се постига душевна комфортна връзка. Тя брат си има у вас. Не е съвсем сама.
Дай си време
Виж целия пост
Страх ме.
На моменти така ме е страх, че душата ми се свила като орехче.
На моменти така ме е страх, че душата ми се свила като орехче.
Мисля, че си в това, което е аналог на следродилния синдром.
Всичко ще премине, повярвай ми. С част от нещата ще се справиш, а друга част ще загуби от остротата и болезнеността си. Някои проблеми ще се сменят с други. Напикаването ще отшуми. Дай си поне 2 години. Вече едната мина. А кръвното родство не винаги е родство на душите и не със всички братя и сестри се постига душевна комфортна връзка. Тя брат си има у вас. Не е съвсем сама.
Дай си време
# 22
16 окт. 2007, 01:04 ч.
Мен пък ме е страх, че Марти можеше да не дойде у вас.
След като знам, че е твой, вече не ме е страх за него.
Дано не прозвучи много неясно.
Виж целия пост
При мен страхът идва на периоди. Понякога “нагъстичко” понякога въобще забравям, че е осиновен. Радвам се, когато периодът на “ремисия” между страховете ми е по-дълъг.
Мен пък ме е страх, че Марти можеше да не дойде у вас.
След като знам, че е твой, вече не ме е страх за него.
Дано не прозвучи много неясно.
# 23
16 окт. 2007, 01:11 ч.
Защо не я поканиш на кафе навън или на пикник сред природата, само двете, не у вас, и да поговорите като дами.
Но в кафене, в което няма да надничат в кафето ви, и където да можете да поговорите спокойно или сред природата.
Ако пуши - предложи и цигара. После ще имаш време да поговориш и за пушенето, но не сега.
Разкажи и за страховете си.
За най-големия най-вече.
Защо след като тебе толкова те е страх, не ти хрумва, че и нея може да я е страх.
По-лошо не може да стане. Това е доста освобождаващо.
Помисли над идеята.
Виж целия пост
Днес е 15-я и рожден ден, няма я от пет дни.Страх ме е ,че когато е "там" я издържа някой, срещу какво не знам.
Страх ме е че вече е избрала опасен за себе си път. Страх ме е ,че пропастта между нас е непреодолима вече .Страх ме е, че вече никога няма да се върне близостта ни отпреди, нищо, че и преди тази близост не е била съвършена.Страх ме е че ни предстоят трудни избори...
Страх ме е че вече е избрала опасен за себе си път. Страх ме е ,че пропастта между нас е непреодолима вече .Страх ме е, че вече никога няма да се върне близостта ни отпреди, нищо, че и преди тази близост не е била съвършена.Страх ме е че ни предстоят трудни избори...
Защо не я поканиш на кафе навън или на пикник сред природата, само двете, не у вас, и да поговорите като дами.
Но в кафене, в което няма да надничат в кафето ви, и където да можете да поговорите спокойно или сред природата.
Ако пуши - предложи и цигара. После ще имаш време да поговориш и за пушенето, но не сега.
Разкажи и за страховете си.
За най-големия най-вече.
Защо след като тебе толкова те е страх, не ти хрумва, че и нея може да я е страх.
По-лошо не може да стане. Това е доста освобождаващо.
Помисли над идеята.
# 24
16 окт. 2007, 01:17 ч.
По това си приличаме.
И аз два реда пиша за толкова.
В началото плачех и пишех.
Вече ги правя поотделно.
Сърдечна прегръдка
Виж целия пост
Толкова страхове имам,такава топка ми е заседнала в гърлото,че само чета,а не мога да напиша и два реда.Синът ми е почти на 11 години и дойде при мен на 20 дневна възраст.Дъщеря ми е от 3 месеца в къщи и скоро ще навърши 5 години.Страшно е да се бориш с болката,гнева,с въпросите.......Това го пиша вече половин час 
По това си приличаме.
И аз два реда пиша за толкова.
В началото плачех и пишех.
Вече ги правя поотделно
.Сърдечна прегръдка
# 25
16 окт. 2007, 01:20 ч.
Е тая лелка направо държи палмата на първенството.
На моменти си мисля, че по жестокост и тъпота ги избират за детските градини лелките.
За теб
Виж целия пост
Е тая лелка направо държи палмата на първенството.
На моменти си мисля, че по жестокост и тъпота ги избират за детските градини лелките.
За теб
# 26
16 окт. 2007, 01:25 ч.
Наистина имате повече страхове, но Господ е милостив и всичко ще се подреди.
Респектирана съм от стила ти на отношение с детето и това, че си пряма със себе си. Така изключително много помагаш на детето. А и не е казано, че ще си вечно сама
Виж целия пост
От толкова много неща ме е страх, че вече не искам да си мисля за тях!
Независимо дали детето е осиновено или не , днес страховете са повече от преди! Света стана по-неприветлив и по-опасен за децата!
А при осиновените деца мисля , че има повече страхове! КАК ДА СЕ ПРЕБОРИМ С ТЯХ?
А когато си сама? Не ,не ми се мисли...... не искам.......
Независимо дали детето е осиновено или не , днес страховете са повече от преди! Света стана по-неприветлив и по-опасен за децата!
А при осиновените деца мисля , че има повече страхове! КАК ДА СЕ ПРЕБОРИМ С ТЯХ?
А когато си сама? Не ,не ми се мисли...... не искам.......
Наистина имате повече страхове, но Господ е милостив и всичко ще се подреди.
Респектирана съм от стила ти на отношение с детето и това, че си пряма със себе си. Така изключително много помагаш на детето. А и не е казано, че ще си вечно сама
# 27
16 окт. 2007, 01:27 ч.
И мене ме страх, ама повече за майките на момите, дето ще въздишат по твой Милен.
Виж целия пост
Снощи до 1 часа през нощта гледахме с Милен снимките - от момента на първата ни среща, та до последната. 7000 снимки, че и отгоре.
И излезнах от ремисия.
Страх ме е.
И излезнах от ремисия.
Страх ме е.
И мене ме страх, ама повече за майките на момите, дето ще въздишат по твой Милен.
# 28
16 окт. 2007, 01:28 ч.
И аз от теб се уча да не ме е страх.
Виж целия пост
Аз съм неизвесна. Честно казано успях да се преборя с моите страхове и сега може и да прозвучи грозно но не ме е страх. Научих се да не се страхувам за неща които още не са се случили и може би няма да се случат, научих се да живея ден за ден относно нещата от който съм се страхувала. И мен ме беше страх дали ще се справя като родител и аз се страхувах дали няма да ми вземат сина , дали БМ няма да дойде а сега живея на принципа ако дойде лошото ще го посрещна и ще се справя .Престанах да се страхувам от смъртта защото при един алергичен пристъп я видях и тогава разбрах, че няма смисъл да се страхувам, че живота е кратък и ще го изживея по спокойно без да се травмирам от това какво ще стане утре.
И аз от теб се уча да не ме е страх.
# 29
16 окт. 2007, 08:19 ч.
За страховете...
Започвам да пиша, трия го. Отивам в друга тема и пак се връщам. И пак започвам да пише. И пак трия... И така безброй пъти.
За да напише човек за страховете си, да ги сподели, трябва първо да си отговори на наглед простичкия въпрос - От какво се страхувам?
Всеки има страхове - къде основателни, къде - не. Някой изскачат на повърхността ненадейно и спонтанно и се налага да се борим с тях на момента; други - се спотайват толкова надълбоко в нас, че ние страх дори да си ги признаем. Ставаме ли по-страхливи, ако споделяме, или ставаме по-безстрашни? Психолозите може би имат отговор. А аз само си мисля, че признатите и споделените страхове само ни правят по-силни (най-вероятно на принципа "това, което не ни убива, ни прави по-силни").
Страховете на всеки от нас са различни, но всички носим един общ първичен страх и това няма нищо с това, че не сме износили децата си в утробите си - това има само общо с факта, че сме МАЙКИ на децата си. И този най-голям страх е извечен - страха за децата ни - за тяхното здраве, за тяхната сигурност; за това дали ще се справят в училище; за това дали ще намерят добри приятели; за това дали ще срещнат голямата любов; за това дали няма да се разочароват; дали ще си намерят добра работа; дали няма да "отлетят" твърде далеч от нас; дали....
Познати ли са ви тези страхове? Убедена съм - това са били страховете на моята баба, която дори не можеше да чете, но беше изпратила в "големия град" и четирите си (родени от нея) деца, за ги изучи...
Това са били страховете и на моята майка (която не се престраши да ми каже, че съм осиновена), която след смъртта на баба ми, е напуснала Университета, за да поеме грижите за сестрите и брат си и която до края на живота ги приемаше като свои деца, наравно с мен - най-изстраданата й рожба...
Това са и моите страхове.
Не ме е страх, например от това, че децата ми ще задават неудобни въпроси. Те вече ги задават, но аз се научих да бъда откровена и да говоря с тях като с равни. Те имат и огромното предимство от самото начало да знаят, че са осиновени, за разлика от мен. И имат свободата да питат, с увереността, че ще получат отговор.
Не ме е страх, че някой ден на вратата ми ще се появи БМ (моята или на децата ми). Готова съм да посрещна всяка от тях и не да й обяснявам, а да й покажа, че да си майка е нещо повече от това да дадеш живот.
Не ме е страх, че децата ми може в един момент да решат да търсят своите био роднини. Да, всяко дръвче носи белезите на дървото, от чиито семена е поникнало, но черпи жизнени сокове от земята, в която се е вкоренило.
Не ме е страх...
Всъщност, страх ме е...
Вече повече от шест години (откак загубих съприга си) ме е страх, че времето няма да ми стигне.
Страх ме е, че времето няма да ми стигне да отговоря на всички въпроси,
Срах ме е , че времето няма да ми стигне да избърша всички сълзи,
Страх ме е, че времето няма да ми стигне да изживея всички онези неповторими мигове, в които сърцето ти се разтапя и краката ти се подкосяват от щастието да съм майка на децата си.
Страх ме е, че времето няма да ми стигне да раздам цялата любов, която нося в сърцето си.
Но когато видя усмивките на децата си, когато чуя гласовете им и усетя ръцете им обвити около врата си, забравям всичките си страхове и съм готова да се сражавам и с вятърни мелни, и с триглави змейове.
Виж целия пост
Започвам да пиша, трия го. Отивам в друга тема и пак се връщам. И пак започвам да пише. И пак трия... И така безброй пъти.
За да напише човек за страховете си, да ги сподели, трябва първо да си отговори на наглед простичкия въпрос - От какво се страхувам?
Всеки има страхове - къде основателни, къде - не. Някой изскачат на повърхността ненадейно и спонтанно и се налага да се борим с тях на момента; други - се спотайват толкова надълбоко в нас, че ние страх дори да си ги признаем. Ставаме ли по-страхливи, ако споделяме, или ставаме по-безстрашни? Психолозите може би имат отговор. А аз само си мисля, че признатите и споделените страхове само ни правят по-силни (най-вероятно на принципа "това, което не ни убива, ни прави по-силни").
Страховете на всеки от нас са различни, но всички носим един общ първичен страх и това няма нищо с това, че не сме износили децата си в утробите си - това има само общо с факта, че сме МАЙКИ на децата си. И този най-голям страх е извечен - страха за децата ни - за тяхното здраве, за тяхната сигурност; за това дали ще се справят в училище; за това дали ще намерят добри приятели; за това дали ще срещнат голямата любов; за това дали няма да се разочароват; дали ще си намерят добра работа; дали няма да "отлетят" твърде далеч от нас; дали....
Познати ли са ви тези страхове? Убедена съм - това са били страховете на моята баба, която дори не можеше да чете, но беше изпратила в "големия град" и четирите си (родени от нея) деца, за ги изучи...
Това са били страховете и на моята майка (която не се престраши да ми каже, че съм осиновена), която след смъртта на баба ми, е напуснала Университета, за да поеме грижите за сестрите и брат си и която до края на живота ги приемаше като свои деца, наравно с мен - най-изстраданата й рожба...
Това са и моите страхове.
Не ме е страх, например от това, че децата ми ще задават неудобни въпроси. Те вече ги задават, но аз се научих да бъда откровена и да говоря с тях като с равни. Те имат и огромното предимство от самото начало да знаят, че са осиновени, за разлика от мен. И имат свободата да питат, с увереността, че ще получат отговор.
Не ме е страх, че някой ден на вратата ми ще се появи БМ (моята или на децата ми). Готова съм да посрещна всяка от тях и не да й обяснявам, а да й покажа, че да си майка е нещо повече от това да дадеш живот.
Не ме е страх, че децата ми може в един момент да решат да търсят своите био роднини. Да, всяко дръвче носи белезите на дървото, от чиито семена е поникнало, но черпи жизнени сокове от земята, в която се е вкоренило.
Не ме е страх...
Всъщност, страх ме е...
Вече повече от шест години (откак загубих съприга си) ме е страх, че времето няма да ми стигне.
Страх ме е, че времето няма да ми стигне да отговоря на всички въпроси,
Срах ме е , че времето няма да ми стигне да избърша всички сълзи,
Страх ме е, че времето няма да ми стигне да изживея всички онези неповторими мигове, в които сърцето ти се разтапя и краката ти се подкосяват от щастието да съм майка на децата си.
Страх ме е, че времето няма да ми стигне да раздам цялата любов, която нося в сърцето си.
Но когато видя усмивките на децата си, когато чуя гласовете им и усетя ръцете им обвити около врата си, забравям всичките си страхове и съм готова да се сражавам и с вятърни мелни, и с триглави змейове.
Препоръчани теми