Да си поговорим за страховете

Aист, аз не съм осиновена, но бях на възрастта на дъщеря ти точно като нея. абсолютно неуправляема. алкохол, наркотици, е меки и леки, ама все пак.........добре, че не ми понасяха, та не се пристрастих.
бягах постоянно от вкъщи, не ходех на училище, изключваха ме отвсякъде. събуждах се в непознати легла, с непознати хора..........родителите ми просто се бяха побъркали. ядох бой, щяха да ме пращат в поправителен дом, просто бяха вдингали ръце от мен. опитваха се да разговарят с мен, но аз ни приемах, ни предавах.
сега съм на 44. майка ми казва, че съм толкова праволинейна, че съм чак скучна. баща ми подло ми пожелава да ми се върне това, което аз съм им причинила навремето. къде беше проблема в нашите взаимоотношения и до днес не мога да ти кажа, самата аз даже не го знам. знам само че по едно време ги мразех, всички.

любовта, която сега изпитвам към семейството си е безгранична. намерих общ език с тях, макар и за много неща и досега да не се разбираме. да ти кажа, че всичко е временно би било много лесно, но наистина е временно, стига през това време да не се случи нещо непоправимо неприятно. аз сега си плюя в пазвата и съм благодарна, че съм имала явно ангел пазител.
мога да ти предложа да се видим и аз да поговоря с дъщеря ти. казват, че ужасно добре се разбирам с деца. никакви грехове не са ми чужди, това явно ме прави добър техен събеседник.
ами това е. стискай зъби, пубертета е страшно нещо. мога да те успокоя, че от дете като твоето може най-вероятно да излезе човек като мен. а аз определено не съм никак лош човек.......

Писах ти на лични, ако ми отговориш, може и да се видим... 

Аист, подкрепям идеите на мамите. Ти няма вече от какво да се страхуваш /почти/ - просто приеми риска и давай направо.
Мираета, не се връзвай. Като не ти харесва, не чети. Като има какво да напишеш - пиши. Все ще се намери един човек, който да извлече полза от писанията ти, а това е много!

Аз успях да сбия в малко думи моя страх - страх ме е, да не им покажа на момчетата колко много ме е страх. А те са интуитивни!

A после кацаш... защото във въздуха никой не е останал завинаги...

Магьоснико, завиждам ти - вярвам, че е невероятно преживяване.

чета ви и сълзите ми текат

що така...

страх ме е, че няма да доживея да видя Нико порастнал и щастлив

страх ме е, че ако намери биологичното си семейство ще се разочарова

страх ме е, че ще ми зададе въпроси, на които и аз нямам отговори

страх ме е, че не съм толкова добра за него, колкото ми се иска

надничам понякога в бездната на очите му и виждам, че е далеч, далеч пред мен и има доста да го гоня

трябва да събирам сили

най-много ме е страх от това, че мога да умра, преди алекс да е порастнала. направо ми е станало фобия. и че после няма кой да защити детето ми. знаете, че моето осиновяване е различно, тоест ако аз умра, то отпада и единствените и роднини по закон са тези от биологичното семейство.........
та, по този въпрос съм се парализирала от ужас и какво ли не миля, само и само да мога по някакъв начин да я предпазя. трябва да намеря този начин. страх ме е, че биологичната производителка е патка. и ще се опаткоса още повече с времето.
приема се за главна героиня от бразилска сапунка. така че и отрязах квитаницята и започнах военни действия. дано се освести, че инак трябва да обяснявам един ден на детето, че родилата го не е много в час, а не ми се ще.
стана дума за пари.........за първи път откакто се познаваме . тъпа история. дано се лъжа.........


мираетоуууууууууууу, стига се втелява, че ще бия най-накрая.  

И мен ме е страх че ще умра преди моят Никола да порасне достатъчно за да може да се грижи сам за себе си, страх ме е че ще остнем без средства за да му осигуря необходимите неща но дадох порачение на Господ да ме държи на земята достъчно дълго поне до 60г та детето ми да стане мъж. Това е просто съм му пратила такава заповед

Мата, Слава, този страх се лекува по следния начин - взимате си една костенурка-бебе за домашен любимец и се амбицирате яко, да изчакате да видите до колко години живее 

Тази вечер Вики видя църква по телевизора и каза, че там съм го родила. Отговорих ми, че не съм го родила аз, а една друга жена, а в църква е кръстен и се заплетох в някакви дълги обяснения. Страх ме е от това, че той разбира много повече от възрастта си и ме щади и пази, което е много рано за него. Страх ме е, че се държи като малък възрастен. Страх ме е, че носи повече отговорностио, потколкото му се "полагат" за възрастта. Той е "преводача" на Преси, той бие онези, които бият Преси, той обяснява на Преси думите, той обличаше Преси в яслата, той ходи след Преси в детската и го обгрижва. И в къщи ходи след него и все му носи храна и го моли да кусне нещо. Страх ме е от неговите страхове, от темповете му на развитие. С него приказките за Преси не минават. Той "изискава" разговора да е като със зрял човек. А е толкова мъничък. Той води своята битка с една шашава лелка в градината и не търси моята помощ.
А от това да се научиш да си оправен и силен, да се справяш с всичко най ме е страх. Това е бреме, което ми е много добре познато и не го искам за детето си. И много се страхувам да не го допусна.

Mama Galia това с костенурката е супер