Много е сложно...
Но пък тя ти е сестра...
Много боли да искаш бебе и да не става...
Много...
Виж целия пост
Но пък тя ти е сестра...
Много боли да искаш бебе и да не става...
Много...
Може ли в България жена да износи чуждо дете?
- Публикувана: 27 апр. 2004, 09:56 ч.
- Последно мнение: 8 март 2005, 16:26 ч.
# 31
4 март 2005, 14:57 ч.
Оле ле, Хонда, миличка пред каква дилема си иzправена... Ужасно е просто. Обсъждала ли си го с мъжа си? Той какво мисли? Това също е много важно, zащото беz неговата подкрепа, мисля че ще ти е много трудно иzобщо да се сьгласиш да помогнеш на сестра си.
Виж целия пост
Цитат на: Honda
Казали са й, че един от вариянтите е някой да й износи детето или осиновяване. Тя тактично ми го спомена и сега в мене се блъскат хиляди въпроси, като единият от тях е "Да го направя ли". Имам две дъщери (не мислим за трето - поне за сега), но не съм сигурна, че бих преживяла психическата "болка".
Излях си болката. 
Излях си болката. Оле ле, Хонда, миличка пред каква дилема си иzправена... Ужасно е просто. Обсъждала ли си го с мъжа си? Той какво мисли? Това също е много важно, zащото беz неговата подкрепа, мисля че ще ти е много трудно иzобщо да се сьгласиш да помогнеш на сестра си.
# 32
4 март 2005, 15:29 ч.
koi lekari sa i kasali 4e ima dve vasmojnosti?as pisah e-mail na niakolko kliniki sanimavasti se s in vitro i polu4ih dva rasli4ni otgovora.parviat bese polujitelen i 4e e vasmojno pri uslovie 4e jenata ti e rodnina,kakto e pri vas,no se o4akva da se prieme sakona.a vtoriat otgovor pisese 4e v balgaria e sabraneno i as ne snaia na kogo da viarvam.
sasto spored mene vaprosite koito si sadavas sa osnovatelni,snaia 4e e trudno,no mislia 4e ste ti e po lesno ako jaizekletkata ne e tvoia i ako saprugat i dezata ti sa saglasni.
Виж целия пост
sasto spored mene vaprosite koito si sadavas sa osnovatelni,snaia 4e e trudno,no mislia 4e ste ti e po lesno ako jaizekletkata ne e tvoia i ako saprugat i dezata ti sa saglasni.
# 33
4 март 2005, 16:00 ч.
Все още не съм. Само леко подметнах, но не получих отговор. Истината е, че тя самата не е излязла с директен въпрос и сериозен разговор (не знам дали въобще й е удобно за такъв 
.
Виж целия пост
Цитат на: Vjara
... Обсъждала ли си го с мъжа си? ....
.
# 34
4 март 2005, 16:03 ч.
Лекарите са от клиника в Белфаст. Тя живее там. Много, ама много съм объркана. Няма и седмица от както ми го каза и в главата ми се "бият" най-различни мисли.При което в крайна сметка не оставам убедена за себе си, че съм способна.Но, както и момичета споменават, предполагам, че ако се реша ще се намесят и група психотерапевти за наставления. Уфффффф
Виж целия пост
Цитат на: tara 1
koi lekari sa i kasali 4e ima dve vasmojnosti?...i.
# 35
4 март 2005, 16:08 ч.
Обсъди го със съпругът ти най-напред. Все пак от него зависи следващата крачка.
Виж целия пост
# 36
7 март 2005, 00:45 ч.
Със съпругът ми обсъждахме подобна възможност преди повече от четири години. Тогава при пункцията за вземане на яйцеклетки почина зълва ми. Ударът беше толкова жесток и неочакван, че това беше като някаква надежда за всички ни. Имаше 12 жизнеспособни ембриона. С времето се отказахме от тази идея.
Сигурно би могло да се намери жена за това, но не могат да се предвидят усложненията - например тя да откаже да даде детето.
Виж целия пост
Сигурно би могло да се намери жена за това, но не могат да се предвидят усложненията - например тя да откаже да даде детето.
# 37
8 март 2005, 14:18 ч.
А мислиш ли, че би те попитала директно?
Ако не съм семейна и нямам деца, решението ще рефлектира само върху мен и мойте чувства.
Писали са ти да говориш със съпруга си.
Но възниква и друг според мен по-важен въпрос - как ще реагират децата ти? Какво влияние би им оказало върху емоционалното развитие?
Ако на мен ми се налага сериозно да обмисля подобна постъпка задължително ще говоря първо с детски психолог.
Виж целия пост
Цитат на: Honda
Истината е, че тя самата не е излязла с директен въпрос и сериозен разговор (не знам дали въобще й е удобно за такъв .
.А мислиш ли, че би те попитала директно?
Ако не съм семейна и нямам деца, решението ще рефлектира само върху мен и мойте чувства.
Писали са ти да говориш със съпруга си.
Но възниква и друг според мен по-важен въпрос - как ще реагират децата ти? Какво влияние би им оказало върху емоционалното развитие?
Ако на мен ми се налага сериозно да обмисля подобна постъпка задължително ще говоря първо с детски психолог.
# 38
8 март 2005, 16:26 ч.
Дари, всички тези въпроси са ме "атакували" в подсъзнанието.
Как ще реагират децата ми? Как ще им обясня какво е станало после с корема на мама? Как въобще ще гледам това дете после в очите? (имам чувството, че след като е расло 9 месеца в мене, никога няма да мога да се разделя с него )А на това един ден като му се каже как е израсло, как то пък ще приеме ситуацията?! Най-малкият проблем е съпругът ми - той в общи линии ме подкрепя за всичко.
От друга страна пък ми е сестра, която разбира се мноооого обичам
., която знам, че по този начин ще зарадвам (може би това е много мека дума за такова душевно състояние), която знам че ще се грижи с огромна любов за това дете.
Дари, а що се отнася до това дали тя директно би ме попитала за това - ами честно да си призная - не знам .Споделяли сме си всякакви неща, помагали сме си, но в тоя случай.......заседнала ми е буца в гърлото. Съжелявам, че ви занимавам с моите главоблъсканици. Ама като, че ли поне малко ми улеква като съм го споделила.
Виж целия пост
Как ще реагират децата ми? Как ще им обясня какво е станало после с корема на мама? Как въобще ще гледам това дете после в очите? (имам чувството, че след като е расло 9 месеца в мене, никога няма да мога да се разделя с него
)А на това един ден като му се каже как е израсло, как то пък ще приеме ситуацията?! Най-малкият проблем е съпругът ми - той в общи линии ме подкрепя за всичко. От друга страна пък ми е сестра, която разбира се мноооого обичам
., която знам, че по този начин ще зарадвам (може би това е много мека дума за такова душевно състояние), която знам че ще се грижи с огромна любов за това дете.Дари, а що се отнася до това дали тя директно би ме попитала за това - ами честно да си призная - не знам
.Споделяли сме си всякакви неща, помагали сме си, но в тоя случай.......заседнала ми е буца в гърлото. Съжелявам, че ви занимавам с моите главоблъсканици. Ама като, че ли поне малко ми улеква като съм го споделила. Препоръчани теми