Единствената ми приятелка заминава в петък за чужбина и ще живее вече там. Завинаги 
Така че, пишете ме и мен в клуба.
Виж целия пост
Така че, пишете ме и мен в клуба.
без приятели
- Публикувана: 11 ноем. 2007, 20:49 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 21:34 ч.
# 15
12 ноем. 2007, 01:55 ч.
# 16
12 ноем. 2007, 08:15 ч.
lolii това като че ли аз съм го писала
Виж целия пост
Аз приятели нямам, ако изключим само една приятелка, но се виждаме много рядко, само с нея мога да съм близка!
Не искам и да имам, имала съм много и от всички съм се разочаровала, аз съм пълен максималист, мога много да дам и да се раздавам до край, но не получа ли същото на среща се чувствам предадена, било то и една мила дума в тежък за мен момент!
Много рядко явление са истинските приятели, безкористни, всеотдайни и без задни мисли!
Тези които ги имат са истински късметлии!
Не искам и да имам, имала съм много и от всички съм се разочаровала, аз съм пълен максималист, мога много да дам и да се раздавам до край, но не получа ли същото на среща се чувствам предадена, било то и една мила дума в тежък за мен момент!
Много рядко явление са истинските приятели, безкористни, всеотдайни и без задни мисли!
Тези които ги имат са истински късметлии!
Не се натъжавай, аз не си го слагам на сърце, напротив - за да стигна до този извод съм видяла достатъчно фалшиви приятели, и това ми помогна да се науча по добре да преценявам хората! А и ме направи по проницателна и съм доволна че се научих да се справям сама без да имам нужда да се оплаквам или да рева на нечие рамо, а и като се замислиш колко хора биха разбрали наистина как се чувстваш и какво ти е на душата , никой по добре от теб самата не знае, и никой не може да ти помогне така както само ти можеш!
lolii това като че ли аз съм го писала
# 17
12 ноем. 2007, 10:15 ч.
Присъединявам се. И моите приятелки се "поразбягаха" с годините. Всяка си намери пристанче в семейството и връзката се скъса.
Мъжкото приятелство пък няма да коментирам. Там картинката е повече от ясна.
И моята най-близка приятелка се омъжи в провинцията...Чуваме се по тел., много сме си близки, но някак не е същото.
До скоро си мислех, че семейството е моята крепост, но май и там се поразочаровах.
Тъжна работа.
Виж целия пост
Мъжкото приятелство пък няма да коментирам. Там картинката е повече от ясна.
И моята най-близка приятелка се омъжи в провинцията...Чуваме се по тел., много сме си близки, но някак не е същото.
До скоро си мислех, че семейството е моята крепост, но май и там се поразочаровах.
Тъжна работа.
# 19
12 ноем. 2007, 11:20 ч.
Не си единствена в това положение 
И аз не мога да кажа, че имам приятел на който мога да разчитам 100%.Познати да, ама приятели......Май в днешно време истински хора се срещат рядко, повечето гледат да се възползват от теб и до там. Е за какво са ми такива "приятели".
Виж целия пост
И аз не мога да кажа, че имам приятел на който мога да разчитам 100%.Познати да, ама приятели......Май в днешно време истински хора се срещат рядко, повечето гледат да се възползват от теб и до там. Е за какво са ми такива "приятели".
# 20
12 ноем. 2007, 11:21 ч.
Някои се разбягаха в чужбина, някои са си тук и сме заедно.
Ние сме една група момичета, от училище още сме приятелки, но след завършването сякаш още повече. Радваме се и плачем заедно за всякакви неща, така да се каже.
Вярно, че успяваме по-рядко да се събираме за дълго на приказки, за сега само две сме и с деца.
Но пък винаги когато се видим ни е приятно. С тях мога да споделя всички и да говоря за всичко.
Мъже приятели имам по-малко, но има няколко на които като звънна, мисля няма да ме оставят без да се отзоват.
Честно казано днес не търся да създавам дълбоки приятелства. Мисля че това са хората, които ще си останат най-близо до мен.
Но добри познанства се намират винаги. Приемам ги с отворени обятия.
Виж целия пост
Ние сме една група момичета, от училище още сме приятелки, но след завършването сякаш още повече. Радваме се и плачем заедно за всякакви неща, така да се каже.
Вярно, че успяваме по-рядко да се събираме за дълго на приказки, за сега само две сме и с деца.
Но пък винаги когато се видим ни е приятно. С тях мога да споделя всички и да говоря за всичко.
Мъже приятели имам по-малко, но има няколко на които като звънна, мисля няма да ме оставят без да се отзоват.
Честно казано днес не търся да създавам дълбоки приятелства. Мисля че това са хората, които ще си останат най-близо до мен.
Но добри познанства се намират винаги. Приемам ги с отворени обятия.
# 21
12 ноем. 2007, 11:28 ч.
не бих могла да живея така, обичам да съм заобиколена от хора. имам много, много приятели и още по-много познати. на работа се запознавам с хора постоянно и обожавам това, допускам ги лесно до себе си. така създавам все нови и интересни познанства.
обичам и уважавам приятелите си.
Виж целия пост
не бих могла да живея така, обичам да съм заобиколена от хора. имам много, много приятели и още по-много познати. на работа се запознавам с хора постоянно и обожавам това, допускам ги лесно до себе си. така създавам все нови и интересни познанства.обичам и уважавам приятелите си.
# 22
12 ноем. 2007, 11:38 ч.
Здрасти. Аз Страдам поради същата причина, макар, че разбирам чудесно, че "вината" е в мен. Просто обичам да се отдавам изцяло на човека, който е до мен и ако той прави същото започвам някак си да се затварям към останалите хора. Със сегашния ми приятел сме заедно от 2г и половина, разбираме се чудесно, имаме сериозни планове и по цял ден сме заедно. Обикновено излизаме заедно и заедно се срещаме с приятелите си. Това може би кара приятелките ми да се резервират и да не споделят пред него неща, които биха казали иначе. Най-добрата ми приятелка замина в чужбина и връзката между нас се разпада. Никога не отговаря на писмата ми, защото "няма време", а когато си дойте тук все по-рядко споделя лични неща. Аз не мога да започна да и споделям нещо много лично ако и тя не го прави - изглежда ми като излишно досаждане от моя страна. Иначе да споделяш нещата, които ти тежат и не можеш да кажеш на гаджето си 1 път в годината е доста тежко...
С другите момичета, които са си в България се срещам все по-рядко, заради работата и т.н., а когато дълго време не се виждам с някого много трудно споделям нещо лично - обикновено си говорим за общи неща, а това само ни отдалечава. За това нямам нужда да се виждам с тях.
Скоро обаче се запознах с едно момиче през друг форум. Потърсих я да ми помогне с един превод и от дума на дума се харесахме и започнахме да споделяме много лични неща. После се срещнахме и сега ни е много приятно заедно. Ходим на кино, на театър, ходим си на гости и е доста забавно - като в ученическите години:). Ако не прекъсваме връзката помежду си за дълго време мисля, че ще ми стане наистина добра приятелка и ще има с кого да споделям.
Тежко е без истински приятели, но по-добре сам, отколкото с лоши "приятели".
Виж целия пост
С другите момичета, които са си в България се срещам все по-рядко, заради работата и т.н., а когато дълго време не се виждам с някого много трудно споделям нещо лично - обикновено си говорим за общи неща, а това само ни отдалечава. За това нямам нужда да се виждам с тях.
Скоро обаче се запознах с едно момиче през друг форум. Потърсих я да ми помогне с един превод и от дума на дума се харесахме и започнахме да споделяме много лични неща. После се срещнахме и сега ни е много приятно заедно. Ходим на кино, на театър, ходим си на гости и е доста забавно - като в ученическите години:). Ако не прекъсваме връзката помежду си за дълго време мисля, че ще ми стане наистина добра приятелка и ще има с кого да споделям.
Тежко е без истински приятели, но по-добре сам, отколкото с лоши "приятели".
# 23
12 ноем. 2007, 14:53 ч.
Явно не съм сама в тези си чувства 
Наистина - сериозна връзка, работа от сутрин до вечер, приятелките които вече си имат истински семейства,тези които заминаха завинаги....
Просто имам гадното чувство, че ако остана без мъж до себе си в даден момент няма към кой да се обърна, дето се вика ако трябва да ме закарат до болницата няма кой. Е винаги се намира някой но имах предвид някой, който наистина го е грижа.
Виж целия пост
Наистина - сериозна връзка, работа от сутрин до вечер, приятелките които вече си имат истински семейства,тези които заминаха завинаги....
Просто имам гадното чувство, че ако остана без мъж до себе си в даден момент няма към кой да се обърна, дето се вика ако трябва да ме закарат до болницата няма кой. Е винаги се намира някой но имах предвид някой, който наистина го е грижа.
# 24
12 ноем. 2007, 15:45 ч.
Никак не е тъпо да се чувстваш сам и самотен,да осъзнаеш,че нямаш истински приятели.
Аз имам приятели,компания,но само една ИСТИНСКА приятелка и не я заменям за сто други.Тя е човек на когото мога да кажа неща които дори от себе си ми се е искало да скрия,неща от които съм се срамувала и нито веднъж тя не ме упрекнала,давала ми е кураж в трудни моменти и е била с мен в хубавите мигове.Между другота тя не е омъжена,ако за някой изобщо това има значение,за мен поне няма.
Виж целия пост
Всички се разбягаха в чужбина, нови приятелства някакси не стават - Вие как сте на тази тема?
Имате ли приятели или семейството е вашата крепост?
Може да е тъпо на фона на всички теми за изневери и други истински проблеми, но на мен това ми тежи.
Избягвате ли неомъжени приятелки?
Имате ли приятели или семейството е вашата крепост?
Може да е тъпо на фона на всички теми за изневери и други истински проблеми, но на мен това ми тежи.
Избягвате ли неомъжени приятелки?
Аз имам приятели,компания,но само една ИСТИНСКА приятелка и не я заменям за сто други.Тя е човек на когото мога да кажа неща които дори от себе си ми се е искало да скрия,неща от които съм се срамувала и нито веднъж тя не ме упрекнала,давала ми е кураж в трудни моменти и е била с мен в хубавите мигове.Между другота тя не е омъжена,ако за някой изобщо това има значение,за мен поне няма.
# 25
12 ноем. 2007, 16:09 ч.
И аз при вас Не знам защо хората така се издънват в днешно време,а единственото което искам е разбиране и лоялност 
Виж целия пост
Не знам защо хората така се издънват в днешно време,а единственото което искам е разбиране и лоялност
# 26
12 ноем. 2007, 17:32 ч.
Хайде и аз да се разпиша, въпреки, че при мен ситуацията не е чак толкова плачевна.
Още като дете нямах приятели. Бях болнява и не ме пускаха да играя много с децата за да не прихвана някоя болест (имам вроден имунен дефицит и бързо се разболявам). В малкото време, в което съм излизала се опитвах да се сприятеля, но децата са гадни и не ме възприемаха като част от компанията.
Започнах да си контактувам предимно с момчета. Като вляхох в пубертета си заформихме една компания от няколко момичета и момчета - уж приятели. В един момент се бяхме обособили по двойки. В тази компания беше и първият ми приятел - първата любов. Но хората се променят. Когато изчезнаха любовните отношения компанията от приятели се разпадна и всеки - кой от къде е. Даже имаше и упреци от тяхна страна, тъй като аз пъра напуснах компанията с ново гадже (сегашния ми съпруг).
От тази компания остана и една приятелка, но не за дълго. Стана ми кума, но 2 години след сватбата развалихме приятелството.
За предателства от жени мога да напиша книга (за съжаление ).
От друга страна сега се гордея, че съм заобиколена от малко, но много ценни за мен хора, на които знам, че мога да разчитам винаги.
Остана ми една приятелка от университета, която се омъжи в София и се виждаме рядко, но знам че ми е истинска приятелка и много я обичам.
Имам и един приятел - семеен. Беше приятел на мъжа ми в началото. Много сериозно момче.
От работа имам още една приятелка, с която се сблизжихме скоро, но съм улучила точния човек.
Много е трудно да намериш точният човек.
Пожелавам на всички да намерят поне толкова добри души, колкото има около мен.
Виж целия пост
Още като дете нямах приятели. Бях болнява и не ме пускаха да играя много с децата за да не прихвана някоя болест (имам вроден имунен дефицит и бързо се разболявам). В малкото време, в което съм излизала се опитвах да се сприятеля, но децата са гадни и не ме възприемаха като част от компанията.
Започнах да си контактувам предимно с момчета. Като вляхох в пубертета си заформихме една компания от няколко момичета и момчета - уж приятели. В един момент се бяхме обособили по двойки. В тази компания беше и първият ми приятел - първата любов. Но хората се променят. Когато изчезнаха любовните отношения компанията от приятели се разпадна и всеки - кой от къде е. Даже имаше и упреци от тяхна страна, тъй като аз пъра напуснах компанията с ново гадже (сегашния ми съпруг).
От тази компания остана и една приятелка, но не за дълго. Стана ми кума, но 2 години след сватбата развалихме приятелството.
За предателства от жени мога да напиша книга (за съжаление
).От друга страна сега се гордея, че съм заобиколена от малко, но много ценни за мен хора, на които знам, че мога да разчитам винаги.
Остана ми една приятелка от университета, която се омъжи в София и се виждаме рядко, но знам че ми е истинска приятелка и много я обичам.
Имам и един приятел - семеен. Беше приятел на мъжа ми в началото. Много сериозно момче.
От работа имам още една приятелка, с която се сблизжихме скоро, но съм улучила точния човек.
Много е трудно да намериш точният човек.
Пожелавам на всички да намерят поне толкова добри души, колкото има около мен.
# 27
12 ноем. 2007, 17:53 ч.
И аз да кажа-най-добрата ми приятелка е сестра ми-знае ми всички кирливи ризи, а когато имам и с какво да се похваля-първо на нея, при проблем в къщи-пак при нея, изобщо за зло или за добро само на нея имам пълно доверие, дори себе си харесвам по-малко, на чужд човек на смея да се доверя, а причините са в собствения ми горчив опит. Иначе добри познати, с които да се съберем вечер, да се пооплачем от това-онова, или да споделим добър повод-много са...Така че, дали имам приятели, ама истински-според мен не, въпреки, че много мои познати се смятат за такива.
Виж целия пост
# 28
12 ноем. 2007, 17:56 ч.
Виж целия пост
Нямам приятели- истински, без завист и задни мисли! Имам познати и добри познати, но истински приятел не, а и в тези времена на злоба и завист не ми и трябват да ти кажа честно!
# 29
12 ноем. 2007, 21:37 ч.
Аз пък имах, но такива които се интересуваха от гумените бонбони и шоколади, които баща ми носеше от чужбина, от хубавите дрехи, обувки..... 
големи приятелки, нали?
Виж целия пост
Още като дете нямах приятели.
големи приятелки, нали?
Препоръчани теми