Стана ми тъжно като прочетох поста ти.Не мога да си представя живота без моите приятелки.Имам четири приятелки и с ръка на сърцето мога да кажа,че мога да споделя всичко с тях.Всяка една от тях се е доказала с годините.Между нас никога не е имало завист,помага ли сме си когато имаме нужда.С едната дори се познаваме от 22години/детската градина/.Вечерите в които се събираме и си говорим"по женски" са незаменими.Разбира се срещала съм и злобни хора,но мисля че умея добре да преценям хората и такива просто ги игнорирам.
Виж целия пост
без приятели
- Публикувана: 11 ноем. 2007, 20:49 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 21:34 ч.
# 46
13 ноем. 2007, 14:52 ч.
В днешно време приятели които те подкрепят на 100% поне около мен-няма.Знам че тежи и не е никак леко да стискаш всичко зад зъбите си и да го трупаш вътре в себе си.Патила съм си много от "приятелства" и с двата пола и стигнах до своето заключение: защо на вълкът му е дебел вратът- ами защото си върши работата САМ. Може би за много звучи не на място ,но на мен си ми помага в много случай.Радвам се на съпруг който ме обича и подкрепя и две деца/да са ми живи и здрави/ за които аз съм всичко. Това е по важно от всичко.
Виж целия пост
Не си единствена в това положение 
И аз не мога да кажа, че имам приятел на който мога да разчитам 100%.Познати да, ама приятели......Май в днешно време истински хора се срещат рядко, повечето гледат да се възползват от теб и до там. Е за какво са ми такива "приятели".
И аз не мога да кажа, че имам приятел на който мога да разчитам 100%.Познати да, ама приятели......Май в днешно време истински хора се срещат рядко, повечето гледат да се възползват от теб и до там. Е за какво са ми такива "приятели".
# 47
13 ноем. 2007, 17:59 ч.
Ами хайде да се запознаем, може пък да си допаднем!
Моите 2 приятелки са в чужбина от години и едва ли ще се върнат...Иначе като се видим, си ни е много хубаво, но все пак нужни са приятели и на 1 ръка разстояние...
Аз съм в майчинство от 2 години вече и оттогава почти никакви социални контакти, освен с приятелите на мъжа ми и техните жени...
Но определено търся нещо по-близко!
пиши на лични, ако искаш!
Виж целия пост
Моите 2 приятелки са в чужбина от години и едва ли ще се върнат...Иначе като се видим, си ни е много хубаво, но все пак нужни са приятели и на 1 ръка разстояние...
Аз съм в майчинство от 2 години вече и оттогава почти никакви социални контакти, освен с приятелите на мъжа ми и техните жени...
Но определено търся нещо по-близко!
пиши на лични, ако искаш!
# 48
13 ноем. 2007, 18:37 ч.
Разбирам те, някога и аз така се чувствах. Поработих над себе си, престанах да бъда толкова критична към хората и се намериха приятели. Имам си и една - две от училище, за които изцяло се пострах да не загубим връзка и тази връзка да е качествена. Дали са омъжени или не изобщо не ме интересува. Бяха неомъжени, но май повечете вече минаха под венчило. Някои заминаха в чужбина, но там връзката се прехвърли на мейли и скайп - не е същото, като да излезете на кафе и да си споделиш проблемите, но поне е нещо, а и като видиш написан проблема, някой път решението изскача само или поне ти поизясняват нещата.
Виж целия пост
# 49
13 ноем. 2007, 18:53 ч.
Не си единственна в това положение,мойте приятели част от тях са в чужбина за винаги-другите се изпожениха и нямата време даже за един ''телефонен разговор'',да не говорим за кафе.Ако не съм аз да ги навестя един път на 3 месеца у тях....и мен на моменти ми тежи това ,но в крайна сметка явно не съм нацелила подходящите хора за приятели и не го мисля просто,а се стремя да си намеря нови хора,приятели...Най-добрата ми приятелка замина да работи в Америка, няма време даже за 1 е-майл е защо аз да страдам от този повод,към 30 съм вече колко хора още ще срещна 
Виж целия пост
# 50
13 ноем. 2007, 18:58 ч.
и аз съм така понякога.
Виж целия пост
И аз съм без приятели. Ще ми се да можех да се оправдая с обстоятелства, но вината си е в мен. С ужасен характер съм. Все ми е криво, всички ме дразнят и/или са ми тъпи, не ми се занимава и изпадам в периоди на самоизолация с месеци и години. Останаха ми само един-двама ентусиасти-мазохисти, но и с тях не ми се общува. Нямам какво да им кажа. Останалите ме търсят за услуги, помагам с каквото мога и дотук.
и аз съм така понякога.
# 51
13 ноем. 2007, 20:54 ч.
След като напуснах Бг загубих приятелите си 
Колкото и тривиално да звучи,растоянието си каза думата
Сега се утешавам с познартите ми тук,но не е същото.
Добре,че мъжът ми до някаква степен се превърна и в мой приятел,вероятно нямаше да издържа,ако не беше той
Та и аз така,сама съм,без приятели,но човек понякога трябва да се жертва
Виж целия пост
Колкото и тривиално да звучи,растоянието си каза думата
Сега се утешавам с познартите ми тук,но не е същото.
Добре,че мъжът ми до някаква степен се превърна и в мой приятел,вероятно нямаше да издържа,ако не беше той
Та и аз така,сама съм,без приятели,но човек понякога трябва да се жертва
# 52
13 ноем. 2007, 21:00 ч.
Без да ми се обиждаш, но според мен и ти имаш вина. Приятелството е двупосочно. Не става от сам човек. И трябва да потърсиш начин да отстраниш проблема. Не може без приятели. Желая ти в най-скоро време да си намериш много и то истински!
Виж целия пост
# 53
13 ноем. 2007, 23:23 ч.
Преди време най-добрата ми приятелка ме предаде и от тогава не съм се сближавала с никой. Само познати , нямам истински приятели.. Семейството е моята крепост, но семейството в много тесен кръг , защото и от братовчедка си изпатих 
Виж целия пост
# 54
14 ноем. 2007, 00:16 ч.
За съжаление с времето човешката завист и злоба си казаха думата.
Оказа се че щом си успял и си направил нещо вече не може да си приятел с човека...
В момента единствените ми приятели са жената децата и родителите.
Жалко че е така...но живота е шарен...
Иначе се намира някой и друг познат.
Виж целия пост
Оказа се че щом си успял и си направил нещо вече не може да си приятел с човека...
В момента единствените ми приятели са жената децата и родителите.
Жалко че е така...но живота е шарен...
Иначе се намира някой и друг познат.
# 55
16 май 2008, 19:41 ч.
Здравейте, момичета....
Темата бих нарекъл "интересна", ако не е тъжна. Аз имам малко приятели и за съжаление още по-малко истински сред тях. Компанията ни много се фрагментира, да не кажа, че почти се разпадна. Срещаме се само по кафета, а понякога и ходим по походи из планините. Иначе не мога да кажа, че сме лоши хора, приемам ги с лошите и добрите им страни, но човек, на когото да заложиш на 100% ... мисля, че такъв не познавам! А за споделяне, това при жените е по-лесно и по-естествено, а и лично аз предпочитам да не товаря хората с присъствието си, когато съм в лошо настроение и не обичам да ме виждат в моменти, в които самият аз се чувствам слаб.
Виж целия пост
Темата бих нарекъл "интересна", ако не е тъжна. Аз имам малко приятели и за съжаление още по-малко истински сред тях. Компанията ни много се фрагментира, да не кажа, че почти се разпадна. Срещаме се само по кафета, а понякога и ходим по походи из планините. Иначе не мога да кажа, че сме лоши хора, приемам ги с лошите и добрите им страни, но човек, на когото да заложиш на 100% ... мисля, че такъв не познавам! А за споделяне, това при жените е по-лесно и по-естествено, а и лично аз предпочитам да не товаря хората с присъствието си, когато съм в лошо настроение и не обичам да ме виждат в моменти, в които самият аз се чувствам слаб.
# 56
16 май 2008, 20:50 ч.
Имах само една приятелка до 20-та си година - Бог да я прости. След нелепата и смърт години наред не допусках никоя друга до себе си и сравнявах всяко едно момиче от моето обкръжение с нея. Другият проблем бе /и все още е/, че аз съм всеотдайна и очаквам същото от приятелите си и когато не го получа, разочарованието убива чувствата ми, след което приятелите си остават за мен чисто и просто познати. Трудно правя компромиси.
До скоро мислех, че приятелят ми и семейството ми са абсолютно достатъчни, но се наложи да се отдалеча от тях поради служебен ангажимент и съдбата ме срещна с много стойностни хора. Мисля че рецептата е човек да бъде отворен за нови запознанства, добронамерен, искрен и не на последно място - щедър. Напоследък все по-често попадам на циции - повярвайте, това е нещото, което ме отвращава до смърт и убива в мен всякакво желание за поддържане на каквито и да било отношения.
Виж целия пост
До скоро мислех, че приятелят ми и семейството ми са абсолютно достатъчни, но се наложи да се отдалеча от тях поради служебен ангажимент и съдбата ме срещна с много стойностни хора. Мисля че рецептата е човек да бъде отворен за нови запознанства, добронамерен, искрен и не на последно място - щедър. Напоследък все по-често попадам на циции - повярвайте, това е нещото, което ме отвращава до смърт и убива в мен всякакво желание за поддържане на каквито и да било отношения.
# 57
16 май 2008, 21:34 ч.
Аз имам различни приятели за различни теми. С едните мога да говоря за хубаво и лошо, с други само за хубаво (което не е съвсем истинско приятелство 
)
С някои си говорим за сериозни и лични теми, с други за по-повърхностни и общи.
Но истинско доверие имам само на една!
А с добрите познати говоря за неща, по които знам че може да се клюкарства (мераклии много).
Истинските приятели са голяма рядкост, а ако ги няма е хубаво поне да има добри познати, с които да се споделят ежедневни неща (без тайни)
Виж целия пост
)С някои си говорим за сериозни и лични теми, с други за по-повърхностни и общи.
Но истинско доверие имам само на една!
А с добрите познати говоря за неща, по които знам че може да се клюкарства (мераклии много).
Истинските приятели са голяма рядкост, а ако ги няма е хубаво поне да има добри познати, с които да се споделят ежедневни неща (без тайни)
Препоръчани теми