Професионална ориентация за тинейджъри

Ох, не знам момичета! Ако някоя измисли най-правилния начин нека да ми го каже! yav4e_mrav4e и аз съм от лекарско семейство - баща ми, дядо ми, трима братовчеди все са доктори, а нито мене, нито децата ми ги тегли към медицината - семейната ориентация при нас явно не важи! Моята дъщеря иска да учи биология или химия - само че питам аз, какво ще прави после?! Синът ми пък се интересува само от динозаври - щял да става палеонтолог! А той какво ще прави после?
Виж, родителите на red ми харесва как са постъпили. И аз се мъча да не спирам децата си от желанията им, само че искам да имат и добра и доходна работа след това, за да живеят като "бели" хора. Обаче работата трябва и да ти е на сърце за да се чувстваш удоволетворен! Та как да съчетая желанията им с моите, като са си избрали такива науки, с които в България няма просперитет?!
Засега поне съм успяла да ги убедя, че първо трябва да научат поне по 2 езика, пък след това да следват висше, каквото желаят!

При мен е лесно.
Тийнът от тригодишен е на компютъра,
само това го влече. И мисълта му е математическа, по
литература е голяма драма......
Дано успее да влезе това лято на мястото, където иска.
Смятам обаче, че средата вкъщи много му повлия (всички
работим в сферата на информационните технологии)...
Важното е да са ни живи и здрави каквото и да учат, важното
е самите те да са щастливи, тогава е имало смисъл.

Аз искам да стана лекар.

Няма да е зле и да не ме гониш.

При нас голямата страст е рисуването. Та ще е рисуване или японски.  Последното е малко без логика, ама детето се интересува, учи някакви думички и пр., та може и това да е.

Интересно...и какво ще работи с такива специалности? Или важното е само да завърши нещо?

Ще продължи да учи, надявам се. Все пак за гимназия говорим. Отделен въпрос е, че работа има.

мииииииии аз бях нещо като консултант по тез въпроси. истината е че много ме бива да оправям другите хора - само малко като поговоря с тях и веднага им предлагам вярните неща. та даже намерих и работа на мъжа ми доста високо платена все пак веднага разбрах че е адски добър в областта си а тогава работеше за 200 лева  преди 7 години де но проблемът ми е че както веднага усещам какво трябва за околните, така не знам аз какво точно искам. което не е вече толкова важно колкото това дали ще успея да помогна на децата си правилно. все пак си мисля че най важна е духовната подкрепа, децата да усещат че някой вярва в тях.

Голямата ми дъщеря завършва след месец и живо ме вълнува темата.Винаги съм била на принципа, че не бива да се налагаме а само да съветваме и подкрепяме децата си.Когато трябваше да направи избор след 7 клас, я попитах какво иска и тъй като беше обсебена от идеята да стане юрист като дядо си и майка си, подкрепих я да кандидатства в 151 НСОУ, което е профилирано и има паралелка с профил право.Влезе и беше на седмото небе, но се оказа че идеята за такова училище е добра, но реалността не се покрива с нея.След две години дъщеря ми разочарована и отказала се да продължи семейната традиция се юрна да се мести и минах през същински ад, тъй като учебните програми на нито една гимназия не съвпадаха с тази на прехваленото 151-во.Едва на 17 септември я взеха по милост едва ли не в почти обикновена езикова гимназия /изучават усилено език/ с условието да държи приравнителни по няколко предмета.Вече завършва и смята, че е окончателно ориентирана, иска да учи в колежа по туризъм и се подготвя много сериозно за това. През цялото време съм била до нея, изказвала съм мнението си, но ненатрапчиво и съм я подкрепяла.Не бих я насилила нито нея, нито малката, не бих настоявала дори, това са болни амбиции и обикновено родителите прескачат тънката граница и подтикват децата си да постигнат това, което те не са успели. В крайна сметка това е техния живот и е редно да го изживеят така, както им е по сърдце, та дори и да не се препокрива с нашите разбирания за успех и щастие.В едно съм убедена, че не бива да ги насилваме, та било то с хитрост.
Някой пишеше надолу, че детето го влече нещо, което не е перспективно. Никога не се знае, ако е с късмет, може да завърши това, което го влече а да изкарва парите си по друг начин, много по-доходен, а с желаното да прави живота си изпълнен и осмислен.Дай боже децата ни да имат късмет и хем да учат това, което истински желаят, хем да са финансово стабилни по един или друг начин.Да са ни живи и здрави и късмета да не ги изоставя никога.