Понякога имам чувството, че аз "най съм случила" на родители. Лошото е, че не знам какво би било добро разрешение и за двете страни. За да не се побъркам аз окончателно.
Баща ми никога не е поемал отговорност в семейството си, изнудва майка ми за пари, които пък идват от нас децата. Тя от години е основно издържана от нас, въпреки че би могла да работи. На мен ми писва вече, защото всеки ден излизам в 7 и се прибирам в 18. Нямам против да й помагам, но имам много против да слушам: "Децата са длъжни да помагат на родителите си". В професията си правя много грешки ( според майка ми) и не правя нещата, както тя винаги ги е правила = най-добрият начин.
Сто пъти ми повтаря, че всички мъже били един дол дренки ( тоест не стават).
Днес я помолих да замълчи, защото искам малко тишина ( в състояние е да говори с часове, без да прекъсне). Нервите ми са опънати до не знам къде, а тя се обиди и ми каза, че като умряла ще съм се вайкала, че не ми е говорила.
Уча, наравно с работата ми,и тази учебна година искам да се дипломирам. Това е свързано с писане на 1001 неща. И тъй-като в момента ( за зимата ) майка ми живее с нас, то се разкъсвам на 100, защото и голяма част от домакинската работа я върша аз. Тя не прави нищо....( бях на 14, когато започнах да готвя за цялото семейство).
Каквото и да кажа се муси. А аз направо се побърках вече......