Някой има ли проблем с вестибуларния апарат?

Джуличка,прегледите бяха в местното сърджъри.Трима разл лекари,само едната го прегледа,в смисъл с ръце опипа лицето,тила,читаше за болка.Предполагам лимфите е искала да провери.Иначе мереха кръвно и т-ра.Не е повръщал.Не знам защо това му изписват.Аз затова искам като отидем в понеделник пак,да знам какво да питаюе,защото не им пука особено,а ние сме вече много притеснени.Последният лекар каза да изчакаме 6-8 седмици,но стават вече 6 седмици и така не се живее...

Ясно, разбрах те.
Ами, това е - искайте консултация с отоневролог като за начало, а след това може и скенер и ЯМР, но ако трябва да съм откровена с теб, понеже знам много точно за какво говориш (на съседния остров съм), не само, че не си дават зор, а и едва ли ще си дадат и за в бъдеще .
Подготви се психически, че може и да ви откажат както едното, така и другото.
Тук всичко става по тяхна преценка, не по наша.
Ако имате възможност, отидете си до БГ, ако не - ще стискам палци.

Благодаря ти,всичко добро ти желая и ще пиша пак какво са ни казали.

Няма за какво, дано бързо се оправи човекът, защото всички тук знаем как се живее така.

А ти пиши обезателно какво са казали местните "светила" , току- виж са дали някоя нова идея, та да отида и аз при нашите тук.

Успех!

Най-ужасната криза която имах беше преди няколко години.Една вечер нещо ми избумтя в главата ( като късо съединение ) и адски ми се зави свят. Легнах и вече не можах да  си стоя на краката без да падам-  нито да погледна и завъртя глава настрани, адско главоболие . След седмица невролози и лекарства но без подобрение  Джи-Пи-то натисна и ме приеха в болница. Направиха ми почти всичко възможно и скенер и доплер, уши, очи преглед на вестибуларна стабилност с едни въртенета  и маса други неща( само без ЯМР) и всичко показа че не би трябвало да има причина това да се случва. Имах понижена чувствителност и сръчност на едната ръка, но лекарите смятах че все пак не е инсулт. Накрая понеже нито едно от лекарствата ( ноотропил, бетасерк и още една шепа които не помня )  не ми подейства започнаха да  ми вливат  добавки витамини и прочие леки да ги кажем  неща. След 10 дена се освестих. Казаха ми че вероятно е резултат от претоварване стрес нерви недоспиване и прочие екстри които ни се случват в живота. Споменаха нещо като Мениероподобен синдром- но нали разбирате че няма такава официална диагноза. Посъветваха ме да си вземам по едно "майната му" три път на ден...

И аз нямам официална диагноза. Ходила съм на отоневролог, но не исках да седна а въртящият се стол и на практика нямаше особен преглед, освен че ми клати главата и ми гледа в очите с някакви очила. Според него и това било достатъчно и да, имала съм вестибуларен проблем. От всичко което съм изчела е ясно, че симптомите са едни и същи, независимо какво ти е, а и лечението общо взето е със съдоразширяващи и седативни, а и против гаденето лекарства. Но съм забелязала, че стрес, преумора, недоспиване, алкохол, цигари провокират и то много, затова съм се отказала от тях и гледам да си почивам, ако изобщо е възможно
 Но след първата криза, която беше преди пет години, живота тотално ми се скапа и няма възстановяване от това изобщо.
 Вече не мога да карам колело, да тичам или вървя бързо, да се возя на лифт, за люлки не говоря изобщо, за лодка или корабче и дума не може да става, не мога да стоя дълго време права, на някаква опашка например почти винаги ми става зле, абе и други неща не мога, но да не изброявам, че се депресирам.
 Развих и някакво паническо разстройство, че може да падна и не ходя далеч от къщи пеш, а само с кола. В големи магазини от сорта на Билла, Метро, Лидл задължително ми става лошо от хората и от светлините. Само като разглеждам рафтовете и вече съм във филма. Като гледам как разни бабички си ходят спокойно и избират стоки, че си и говорят, а аз излизам на бегом полужива, ми става адски зле, хора!   
 Хайде повече да не сея депресии Приятна вечер!

Ау
в Един отбор сме

 

Но аз съм така някъде от 13-14 годишна.
С всичко гореизброено и още две три неща. В лашкащи превозни и  в големи хипермаркети ми прилошава и припадам ( ужас! ) , в самолет повръщам, люлки не мога дори да гледам.... Но вече съм го приела като нещо специфично за мен. Мъжът ми все се шегува но и той свикна за толкова години...
Хубаво е да знаеш че това не е точно дефект и че не си сам с тези странности  , просто ние сме такива хора - принцеси 

 

Не сте сами, момичета, и аз съм така.
Не знам за вас, но на мен и друго ми прави впечатление - ако стоя да речем на някое оживено място и се оглеждам наляво-надясно (примерно чакам приятелка пред някой магазин или кафе), и само след около минута или две и започва да ми става лошо.
Ако стоя и не мърдам, съм ок, но почна ли да се оглеждам...
Ужас, просто е кошмар това, не знам как се живее с него цял живот...

 
 Джуличка и аз съм така, ако почна да се въртя ми призлява, като пресичам кръстовище без светофар и съм сама, не знам как оцелявам и не ме е блъснала още кола , защото трябва да се оглеждам, а не мога и ми става лошо като взема да пресичам. Общо взето избягвам да ходя сама, само на много близо се решавам.
 Аз пък съм забелязала и нещо друго при мен, много ще ми е важно дали го има и при вас. Като тръгна някъде пеш и съм сама в началото съм ок, но като извървя 50 - 100 метра почва да ми прилошава, имам чувството че падам всеки момент и се завърта един омагьосан кръг. Не мога да си обясня защо в началото ми няма нищо, а после се явява. Може би като се отдалечавам от къщи и от сигурността ми там, става така. Ох, не знам вече...Прегръщам ви момичета!  

О, да!
Това с пресичането и при мен е много зле, само че не пеша, а като съм с колата и трябва да изляза на  някой булевард от път без предимство или пък да го пресека.
Направо е кошмар!
Иначе това с ходенето го има и при мен, но не с отдалечаването от вкъщи, а с изкачването на стълбите.
Живеем на третия етаж, а стълбите са много стръмни и всеки път като се прибирам, най- горе съм задъхана и леко ми се вие свят.
Абе, не е лесно, това е истината.

Гуш и от мен, момичета!