Радвам се искрено, че ми е на две улици разстояние, по някакво щастливо стечение на обстоятелствата. 
Виж целия пост
За мама
- Публикувана: 4 дек. 2007, 18:18 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2007, 09:26 ч.
# 15
4 дек. 2007, 21:50 ч.
# 16
4 дек. 2007, 22:24 ч.
Самостоятелна съм от много години.Близки сме ама чак пък толкова .... 
Виж целия пост
# 17
4 дек. 2007, 22:48 ч.
И аз понякога се натъжавам за нея и и се обаждам,но някакси вече я чувствам доста далечна и чужда.Знам,че след време ще съжалявам,но сега толкова съм щастлива с моето семейство и си гледаме нашия живот и като се прибера в нашите изобщо не ми е приятно ,а само гледам да си се прибера там където живея в момента.
Виж целия пост
# 18
5 дек. 2007, 09:53 ч.
И аз съм си щастлива с моето семейство,но ми липсва,затъжавам се за родителите си.Много рядко ги виждам и като отида при тях не ми се тръгва,не ми стига времето да разкажа всичко,въпреки,че по телефона често говорим.
Виж целия пост
# 19
5 дек. 2007, 10:22 ч.
Много си ги обичам и мама и татко. Както и семйството на сестра ми. 400 км. ни делят, почти всеки ден се чуваме по телефона, но рядко се виждаме. Много мие мъчно 
От септември не съм ги виждала, но за Коледа сме там Между другото когато нещо много ми тежи на душата и имам проблеми сънувам майка си и баща си. Накяк си ми поолеква
Виж целия пост
От септември не съм ги виждала, но за Коледа сме там Между другото когато нещо много ми тежи на душата и имам проблеми сънувам майка си и баща си. Накяк си ми поолеква
# 20
5 дек. 2007, 10:28 ч.
Аз загубих моята майка преди 5години 
Много ми липсва. Как щеше да се радва на внуците! Добре, че тя видя поне двама от тях.Синът ми беше на 1 годинка и сигурно няма да я помни.
Виж целия пост
Много ми липсва. Как щеше да се радва на внуците! Добре, че тя видя поне двама от тях.Синът ми беше на 1 годинка и сигурно няма да я помни.
# 21
5 дек. 2007, 10:34 ч.
Напълно разбирам как се чустваш. Моята майчица е на 400 км от мен работи и не може да идва често, а от както забременях а после и родих и аз не мога да пътувам
Последния път като ми беше на гости не можах да я изпратя защото усетих как ми се насълзяват очите и ми се свива гърлото
Иначе всеки ден се чуваме поне по 4-5 пъти но не е същото
А аз си мислех че съм единствена
Успкоих се с тази тема
Виж целия пост
Последния път като ми беше на гости не можах да я изпратя защото усетих как ми се насълзяват очите и ми се свива гърлото
Иначе всеки ден се чуваме поне по 4-5 пъти но не е същото
А аз си мислех че съм единствена
Успкоих се с тази тема
# 22
5 дек. 2007, 10:52 ч.
Само дето щастливото стечение си го направихме сами - с мъжа ми специално търсихме апартамент в квартала и близо до нашите.
Сега ги виждам почти всеки ден - дори и за 5 мин. да е, поне нямам усещането, че съм далеч от тях. В същото време, сме си самостоятелни и отделно от родителите, но е хубаво да знаеш, че са наблизо и ако ти е кофти - можеш да прескочиш за по кафе.
Виж целия пост
Радвам се искрено, че ми е на две улици разстояние, по някакво щастливо стечение на обстоятелствата.
Само дето щастливото стечение си го направихме сами - с мъжа ми специално търсихме апартамент в квартала и близо до нашите.
Сега ги виждам почти всеки ден - дори и за 5 мин. да е, поне нямам усещането, че съм далеч от тях. В същото време, сме си самостоятелни и отделно от родителите, но е хубаво да знаеш, че са наблизо и ако ти е кофти - можеш да прескочиш за по кафе.
# 23
5 дек. 2007, 11:19 ч.
Точно така мисля и аз.
Виж целия пост
.... поне нямам усещането, че съм далеч от тях. В същото време, сме си самостоятелни и отделно от родителите, но е хубаво да знаеш, че са наблизо и ако ти е кофти - можеш да прескочиш за по кафе.
Точно така мисля и аз.
# 24
5 дек. 2007, 12:02 ч.
Обичам родителите си, но не ми домъчнява за тях. Знам, че са добре и съм спокойна за тях. И като дете не ми е било мъчно, когато съм била далеч от тях- на лагер или при баба ми.
Виж целия пост
# 26
5 дек. 2007, 12:43 ч.
Ох, ние сме на 20 мин път с автобус едни от други, виждаме се почти всеки ден, и въпреки това като си тръгва от нас всеки път ми домилява и не ми се иска да я пусна... От друга страна осъзнавам, че не е възможно постоянно да е край мен, вече си имам свое семейство, дете... Но така ми липсва миналото... Айде да не пиша повече...
Виж целия пост
# 28
5 дек. 2007, 15:49 ч.
Липсва ми и то много. За съжаление тя е в друга държава и се виждаме веднъж в годината.
Мечтая си за деня в който ще се приберат за постоянно в къщи.
Виж целия пост
Мечтая си за деня в който ще се приберат за постоянно в къщи.
# 29
5 дек. 2007, 16:09 ч.
Не, и никога не съм тъгувала за нея. 
Тъгувам единствено за детето и съпругът ми.Родителите ми сами се дистанцираха от мен,с желанието си да запазят чарът на ергенските си години,и сега за наше общо съжаление сме като едни добри познати.
Благородно завиждам на всички,които имат топли отношения с родителите си
Виж целия пост
Тъгувам единствено за детето и съпругът ми.Родителите ми сами се дистанцираха от мен,с желанието си да запазят чарът на ергенските си години,и сега за наше общо съжаление сме като едни добри познати.Благородно завиждам на всички,които имат топли отношения с родителите си
Препоръчани теми