Обичам майка си повече от всеки друг в живота си.Тя е моето ненагледно слънчице.Тяме научи че в живота винаги трябва да си с гордо вдигната глава каквито и житеиски незгоди да те застигнат.Моята смела мама,която не се спря пред нито една болка и нито една дупка.Липсваше ми когато не беше до мен,но сега се случи така ,че сме си си двечките само с децата ми и тя ми е рамо във всичко.Няма да ми стигнат думите за да разкажа за нея .Само ще кажа ,че и благодаряза уроците 
и любовта, и силата ,и нежноста.......и това че ми даде целия си живот за да съм щастлива
Виж целия пост
и любовта, и силата ,и нежноста.......и това че ми даде целия си живот за да съм щастлива 
Виждаме се в годината по 2-3 пъти за по 10 дни и това е.А как искам само да е до мене,да споделям радости и тревоги,да се радва на внучето си.Но по-важното е да ми е жива и здрава и макар,че е доста далече всеки ден се чуваме и това много ме успокоява 
Тя толкова много ми помага, че не знам дали някога ще имам думи и сили да й се отблагодаря! 
Живеем на 10минути и като извеждам детето й звънвам да пием кафе - после идва до нас, гостува ни и си тръгва. А когато имам нужда винаги е насруща - не знам какво бих правила без нея!Радвам се, че я зарадвах с внучка, която носи името й. Поскарваме се отврама навреме с мама, естествено е, но тя е много положителен човек, който има невероятна духовна сила и заряд. Съжалявам, че татко ми си отиде от този свят преди 15 години и мама остана самичка. Но пък има нас - мен, съпруга ми, когото обича като син и внучката си. Ще ми се да я зарадваме и с други внуци, а пък и тя да ни е жива и здрава да ни помага. 
