Границите на приличието. ВАШИТЕ!

  • 5 883
  • 79
# 30
Като цяло границите са гъвкави и твърде относителни Simple Smile
Зависят от времето, мястото, аудиторията, моментното ми състояние на духа и какво ли още не.
Като цяло има неща, които са постоянни, и те са: хвърлям боклука само на определените за това места, спазвам правилата за движение по пътищата и не правя на другите това, което не искам да направят на мен.
Мисля си, че ако някой може да формулира границите си, то той или е твърде праволинеен човек, или просто не е искрен.
Виж целия пост
# 31
Имам граници и те не са мои,а са приети официално и са стандартни.По моему трябва да си малоумен,за да не усещаш границата.Или да се казваш Линдзи или Бритни или Жириновски.
Виж целия пост
# 32
Границите се размиват. Лицемерието се приема за благоприличие.
Виж целия пост
# 33
Хубаво е да си широко скроен човек. Зависи кой какво разбира под това! И на мен ми харесва да се мисля за такава.  Flutter Но границите са хубаво нещо - добре е да ги има. И като стана въпрос за граници, лично мен ме вълнува кой какви граници си е поставил на езика - какво си позволява да излезе от устата му и какво успява да премълчи. Дори когато е прав. Защото с думи можеш да нанесеш много по-голяма вреда, отколкото с огнестрелно оръжие.
Виж целия пост
# 34
Ако някой знаеше точно къде са границите, адвокатите щяха да умрат от глад, клюкарките щяха да умрат от скука.
Виж целия пост
# 35
Моите граници на приличието са дебели зидове. За мен е въпрос на чест да не съм простак в този просташки свят. С годините разбрах, че да воювам, да се карам, да се опитвам да променя нечии граници (и възпитание) е загубена кауза. Човеците не се променят. Омръзна ми. Реших да пазя енергията си за себе си. Станах един възпитан егоист и ми харесва да съм такъв.
П.П. Понякога прескачам зида. Минавам за ексцентрична и с това се оправдавам.  Mr. Green Иначе няма да ми е весело и няма да играя.  Laughing
Виж целия пост
# 36
Имам си една червена точка на гърдата - ако блузката ми я покрива, значи е прилично. Това ми е границата. Mr. Green
Виж целия пост
# 37
  Конкретно по темата. МОИТЕ граници:
  Определят се от принципите, по които съм възприела да възпитавам децата си.
  Налага се поради очебийната нужда от свестен пример за подражание (моя, в случая).
  В конкретика няма да изпадам, че ще ме прехвърлят на бърза ръка в "Нашите деца"(съвсем основателно, впрочем).
  Няма нищо размито или относително в границите на МОЕТО приличие. Напротив.
  Ако имаше, нямаше да е възпитателно от моя страна.
  Всичко друго би било извинение, излишно правене "на интересна" и не би приличало на ролята, която смятам за най-важна за себе си - да съм отговорен родител.
  
Виж целия пост
# 38
Предвид това, че толкова навътре си приела тези номинации, може би е по-удачно да попиташ потребителките, които са те номинирали  ТИ къде ги преминаваш.  
Виж целия пост
# 39
Ако приличието е скок с бънджи, то границите са ластикът. Стават и фалове. С границите. Човек трябва да е подготвен за срещата с литосферата)))
Виж целия пост
# 40
Не съм чела темата, не знам на къде  е поела но това е отговорът ми на прекия въпрос - Къде са границите.

Аз границите си ги определям сама. Това ме дефинира като различна от теб личност.
Казвайки ти някой, че си прекрачила границите, това означава, че си прекрачила неговите граници, не твоите.

Ако капка мастило капне върху бал лист и се разстеле, това би било полето на свобода на индивида, ако той съществуваше сам по себе си. В обществото твоето петно се разпростира до границите на другите петна. В пограничните области понякога синьо и червено мастило се смесват и се получава този така модерен лилав цвят. Представям си го като гранична полоса. Мога да си я нарека конфликт на интереси или общи интереси, в зависимост от това, дали нюансът на лилавото ми харесва. В зависимост от нюанса на лилавото и теб те наричат или дръзка и новаторка или невъзпитана циничка.

Лисунгер, лилавото ти ме кефи, но понякога е толкова тъмно, че го бъркам с черно.

Ако някой разбере какво съм писала, моля да ми обясни.  Grinning
Виж целия пост
# 41
Моите граници са: от 8 до 17, или евентуално от 11 до 20. Mr. Green
Оттам нататък съм просто безгранична.
Виж целия пост
# 42
Не псувам, рядко крещя и не се меся в живота на другите.
Очаквам същото мило отношение и към мен.

Виж целия пост
# 43
Ти с чии норми живееш-собствените или чуждите Wink

Разбира се, че живея с чуждите,
особено с някои чужди. Поправих
темата обаче, защото ме вълнуват
вашите граници, моите са ми ясни.

Е да ама с твойте,прекрачваш нечии други Wink
Мен не ми пречи,прага ми е далече.Даже и да се сексиш на масата ми,докат вечерям,ще ми стане смешно. Crazy
Виж целия пост
# 44
Сега, Лисицо, виж. Границите не са константна величина. Едно е да си в Бъкингам, съвсем друго е да си в Син Сити.
И защо пускаш цяла тема, вместо да питаш, на ЛС, граничарят Лизбет какво е искал да каже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия