Сопрано, тя пита нас. Да не вземе да прекрачи нашите.
Виж целия пост
Границите на приличието. ВАШИТЕ!
- Публикувана: 17 дек. 2007, 23:43 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 17:35 ч.
# 46
18 дек. 2007, 11:30 ч.
А, добре. Значи, Лисицо, когато разбиеш илюзиите на някой, тогава нарушаваш границите. Така става ли?
Виж целия пост
Сопрано, тя пита нас. Да не вземе да прекрачи нашите.
А, добре. Значи, Лисицо, когато разбиеш илюзиите на някой, тогава нарушаваш границите. Така става ли?
# 47
18 дек. 2007, 11:53 ч.
Моите граници на приличие стигат там, където започва простащината. Нахълтването в чуждо лично пространство е най-малкото неспазване на приличие.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие?
дефиницията не е особено ясна.
запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
Виж целия пост
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие?
дефиницията не е особено ясна. запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
# 48
18 дек. 2007, 12:26 ч.
И аз така,ако има шефове го правя под носа си-и това ако не е граница.....
Виж целия пост
Въпрос: граници преди или след употреба на алкохол 
Щото моите алкохола ги разширява
А в действителност, моите са малко размазани, не ясно очертани, защото със всяка ситуация могат да се променят. Много често без да искам ги пресичам, ама и без това очертанията са им размити и ако е тъмно и не се вижда...
, пък и нали не ми пука особено от хорското мнение 
Тези граници човек не си ли ги създава заради околните
Все си викам, че няма да псувам в офиса като се ядосам нещо, ама...
Щото моите алкохола ги разширява
А в действителност, моите са малко размазани, не ясно очертани, защото със всяка ситуация могат да се променят. Много често без да искам ги пресичам, ама и без това очертанията са им размити и ако е тъмно и не се вижда...
, пък и нали не ми пука особено от хорското мнение Тези граници човек не си ли ги създава заради околните
Все си викам, че няма да псувам в офиса като се ядосам нещо, ама...
И аз така,ако има шефове го правя под носа си-и това ако не е граница.....
# 49
18 дек. 2007, 12:36 ч.
Подписвам се под това мнение. Това е и моето мнение за границите и скромността.
И понеже напоследък покрй мен се изсипа много простотия и простащина при това от човек имащ се за интелигентен мога да добавя, че това е още една граница, която гледам да не прекрачвам-границата с простотията. Много прости хора има на тоя свят да знаете./и зарази тях сега ми е кофти настроението/
Виж целия пост
Моите граници на приличие стигат там, където започва простащината. Нахълтването в чуждо лично пространство е най-малкото неспазване на приличие.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие? дефиницията не е особено ясна.
запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
консервативна съм. ненавиждам простотията, арогантността и комплексарщината.
приличие?
дефиницията не е особено ясна. запазване на приличие ли е когато не обявяваш публично, че спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? или двуличие?
Не обичам скромността, защото хората, които нямат никакви дарби и способности, се наричат скромни.
Подписвам се под това мнение. Това е и моето мнение за границите и скромността.
И понеже напоследък покрй мен се изсипа много простотия и простащина при това от човек имащ се за интелигентен мога да добавя, че това е още една граница, която гледам да не прекрачвам-границата с простотията. Много прости хора има на тоя свят да знаете./и зарази тях сега ми е кофти настроението/
# 50
18 дек. 2007, 12:46 ч.
За какво пък ти е притрябвало да знаеш нашите граници на приличие?!? Твоите, нали са ти ясни!? И какво ще се случи, когато разбереш, че има някакви различия, нима ще ревизираш представите си заради това!?!?
Тъп въпрос! Не, безсмислен!
Виж целия пост
Тъп въпрос! Не, безсмислен!
# 51
18 дек. 2007, 12:55 ч.
. приличие - ако се поразсъждава по произхода на думата, то най-вероятно е свързана с лицето - онова, което е видимо и прието за норма.
. къде са моите граници? Там, където са и на всеки друг - според ситуацията. Ако ме е атакувало цигане с искане за стинки - намирам за нормално да ревна "Я, марш оттук" и няма да трепна. Същото е неприложимо спрямо колеги или приятели, освен, ако не е в рамките на някоя шега. Коя тема да се повдигне в разговор - в едни случаи е прилично, в други - не. Та, всичко е в контекст. Въпрос на тенденция е: кой е склонен по-често да прекрачва тази невидима граница на изразеното-видимото лично пространство. За себе си мисля, че по-често съм много далеч от нея. Но не съм безгрешно. Да. И аз не знам какво написах.
Виж целия пост
. къде са моите граници? Там, където са и на всеки друг - според ситуацията. Ако ме е атакувало цигане с искане за стинки - намирам за нормално да ревна "Я, марш оттук" и няма да трепна. Същото е неприложимо спрямо колеги или приятели, освен, ако не е в рамките на някоя шега. Коя тема да се повдигне в разговор - в едни случаи е прилично, в други - не. Та, всичко е в контекст. Въпрос на тенденция е: кой е склонен по-често да прекрачва тази невидима граница на изразеното-видимото лично пространство. За себе си мисля, че по-често съм много далеч от нея. Но не съм безгрешно. Да. И аз не знам какво написах.
# 52
18 дек. 2007, 13:06 ч.
Принципът ми е: Не прави на другите това, което не искаш на тебе те да правят. И си го изтълкувай нататък.
Разбира се, този принцип не се отнася за лица с две мозъчни клетки,откоито едната служи да пазят равновесие, а другата...да гълтат.
Виж целия пост
Разбира се, този принцип не се отнася за лица с две мозъчни клетки,откоито едната служи да пазят равновесие, а другата...да гълтат.
# 53
18 дек. 2007, 15:03 ч.
Приличие и различие. Еднакъв корен. Обратни смисли.
Можеш да си приличен, без да си различен.
Можеш да си приличен, но и различен.
Ако обаче си различен, без да си приличен,
нещо се губи.
Мяра. Тя ти се губи.
Виж целия пост
Можеш да си приличен, без да си различен.
Можеш да си приличен, но и различен.
Ако обаче си различен, без да си приличен,
нещо се губи.
Мяра. Тя ти се губи.
# 54
18 дек. 2007, 15:18 ч.
........границите......са за ограничените хора..........аз живея така както чувствам.......на момента.........
Виж целия пост
# 57
18 дек. 2007, 15:35 ч.
Не се задълбочавам с определяне на граници. Всичко е условно. Опитвам се да съм честна със себе си.
Виж целия пост
# 58
18 дек. 2007, 15:39 ч.
Абе и на мен ми се иска да зная културните хора като им се припърди и са сами вкъщи,ходят ли да го направят в тоалетната ,а ако не успеят да стигнат до там смущават ли се
Виж целия пост
# 59
18 дек. 2007, 15:40 ч.
.....твоето неприлично с моето се разминават явно.......а какво по хубаво от две целуващи се жени.........хахахаха три........разбира се.......ама за са тва.......
Виж целия пост
Препоръчани теми