Снощи ми минаха едни мисли през главата и се чудех дали да ги споделя, тази тема ми се стори подходяща.
Мислех си за наша позната, на която тези дни и направиха операция от рак. Как ли е, какви ли мисли я вълнуват, как се преживява това и т.н..
И така полека се замислих за себе си... Представих си, че на другия ден ми поставят подобна или друга страшна диагноза. Какво ще направя? Как ще се чувствам? И направо се паникоьсах. Ще кажете, че имам нужда от спец. помощ, но не е точно това. Видях живота си до сега и се уплаших. Толкова много неща не съм направила, пропуснала съм, губила съм си времето и продължавам да го губя..... Не знам дали имам нужда от някакви кардинални промени, но отношението към живота и към случващото се ( или не случващото се) с мен определено трябва да претърпи някакво развитие.
Малко депресарско прозвуча, искаше ми се да е по- философско.
Идеята ми е да се замислим, ценим ли истинските мигове в живота ни, търсим ли ги, създаваме ли си ги....
Виж целия пост
Мислех си за наша позната, на която тези дни и направиха операция от рак. Как ли е, какви ли мисли я вълнуват, как се преживява това и т.н..
И така полека се замислих за себе си... Представих си, че на другия ден ми поставят подобна или друга страшна диагноза. Какво ще направя? Как ще се чувствам? И направо се паникоьсах. Ще кажете, че имам нужда от спец. помощ, но не е точно това. Видях живота си до сега и се уплаших. Толкова много неща не съм направила, пропуснала съм, губила съм си времето и продължавам да го губя..... Не знам дали имам нужда от някакви кардинални промени, но отношението към живота и към случващото се ( или не случващото се) с мен определено трябва да претърпи някакво развитие.
Малко депресарско прозвуча, искаше ми се да е по- философско.
Идеята ми е да се замислим, ценим ли истинските мигове в живота ни, търсим ли ги, създаваме ли си ги....
