Когато таткото удари детето!!!

Публикувана: 28 ян. 2008, 13:14 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2008, 13:06 ч.

4 417
73

# 60 29 ян. 2008, 14:59 ч.

Такаа, темата явно се е отклонила, но и аз като един виден пацифист и ненасилник ще ви дам един казус - при нас започнаха:
- отрочето, на възраст 1 година и един месец, си е харесало един контакт. Повечето са обезопасени, но в този стои включен разклонител непрекъснато и е ниско, няма как да бъде скрит; казва му се "не", "НЕ", отвлича се вниманието и т.н. както си пише по дебелите книги, докато в един момент, то хваща щепсела издърпва го и се хили победоносно. Е, какво правите в тоя случай? Обяснявате? Ами, шляпнах го по ръчичката, погледнах го лошо и го сложих в кошарата да си размишлява.

Започвам да вярвам, че на такава възраст просто понякога няма друг начин. Но, всяка "шляпване", шамар и каквото и да било физическо наказание, мисля, че може да се прилага най-много до 4-5 годишна възраст. Дотогава детето трябва да разбира от дума, а и удрянето, дори леко, вече е силно унижение.

Имам пример на една майка, синът и вече е на 10 години, която все обясняваше - дълго и подробно - е, по-лигаво дете не бях виждала - то просто престана да я слуша. Така, че - има си златна среда във всичко Peace

Виж целия пост

Azade

# 61 29 ян. 2008, 20:06 ч.

Категорично не приемам потупването, пошляпването , шамарите като метод на възпитание.Не вярвам мъжа ми да посегне някога на Маги, но ако това се случи, ще му е за първи и за последн път.
Хайде този, който посяга да бъде ударен, с цел 'възпитание' от някой, толкова пъти по-силен , колкото е посегналият към детето.С цел възпитание, разбира се, то това било различно от насилието.

Виж целия пост

Des79

# 62 29 ян. 2008, 21:57 ч.

по-принцип това ни се случва рядко и то ако малкия (2.4г.) прекали с глезотията и приказките и убеждението не вървят. Но направо се разтрепервам и ми идава да го удуша (таткото де). Обаче пред детето стискам зъби и замуъчавам-гледам да не се меся. Все пак това са взаимоотношения между двамата муже, Ама после, като го няма малчо.....лелеее да не си на мястото на таткото. Мисля, че родителите трябва пред детето да са единни, ане единия да се кара, а другия да поощрява детето.

Виж целия пост

ЧеКа

# 63 29 ян. 2008, 23:14 ч.

Цитат на: София в вт, 29 яну 2008, 14:59

един казус - при нас започнаха:
- отрочето, на възраст 1 година и един месец, си е харесало един контакт. Повечето са обезопасени, но в този стои включен разклонител непрекъснато и е ниско, няма как да бъде скрит; казва му се "не", "НЕ", отвлича се вниманието и т.н. както си пише по дебелите книги, докато в един момент, то хваща щепсела издърпва го и се хили победоносно. Е, какво правите в тоя случай? Обяснявате? Ами, шляпнах го по ръчичката, погледнах го лошо и го сложих в кошарата да си размишлява.

Да размишлява?! Дете на година и един месец! Убивате ме просто.

Какво бих направила ли? Най-напред бих се отърсила от нереалистичните си представи и изисквания за поведението на едногодишно дете. Дете, което тепърва започва да разбира и осъзнава логически концепции и абстрактни понятия като "опасно", примерно. А това не се начуачава за 5 дни. А и да се научи, това не означава, че винаги ще се подчинява. То е човек и също има своите желания и воля. Никой не е казал, че възпитанието е лесно. Лесно е обаче да забършеш два шамара и да решиш, че си си свършил работата. Възпитанието изисква постоянство, последователност, разбиране и зачитане нуждите на детето.

Първата година и половина - две родителите са изцяло отговорни за създаването на безопасна обстановка и подходящи условия, които да стимулират добро поведение, т.е. максимално да се намалят ситуациите, в които да се казва "не". След това постепенно и внимателно започват да прехвърлят отговорността за дадено поведение към детето. Щом контактът няма възможност да се скрие, просто спирам детето всеки път като тръгне към него, още преди да го докопа и го занимавам с нещо друго, излизаме от стаята или вън на разходка. Като казвам "не", "не пипай", клякам на неговото ниво, гледам в очите, говоря спокойно, не крещя и не викам. И не очаквам от дете на една годинка да спре да пипа като подвикна или изкрещя едно "не" отдалеко.

Виж целия пост

yanast

# 64 29 ян. 2008, 23:43 ч.

Случи се веднъж мъжа ми да насили детето. Бяхме на почивка, той решил да го изкъпе на течаща вода, малкия не е свикнал, уплашил се, взе да реве, мъжа ми се ядосал и го изкъпа докато малкия се дереше от рев, дори му повиши тон... Беша на 1г. 1 м. Аз чух, че нещо става, бях в съседната стая, гола и късно довтасах. Спогледахме се с мъжа ми, успокоих и приспах детето и след това просто му казах, че така не бива да става повече! Той също беше гузен. Разбрахме се, ако се изнервя от детето да вика някого на помощ, или просто да го гушне и да прекрати каквото и да прави.
И моето дете е още малко, но досега никога не ми се е тръшкал, винаги ме слуша, не пипа каквото не му давам и т.н.
По въпроса на София за контакта-в такава ситуация заставам до контакта и всеки път като протегне ръка към него строго му казвам да не пипа и му избутвам ръката. Или просто му казвам "не там" и му посочвам с пръст-"хайде, тръгвай натам". Още преди да е проходил започнах да му обяснявам. Случвало се е да се тръшка на баба си, тя не знае какво да го прави, подкупва го с всякакви неща, малкия циври.... Клякам, така че да съм на неговото ниво, гушвам го и му казвам, че не бива, това не е за деца, мама не може да му го даде, но мама го обича и ето, сега ще идем да си играем.."
Надявам се, след няколко години да имам същия успех с възпитанието, но имам добър пример-мен също не са ме били и наказвали, така ме възпитаха родителите ми, че съм ги слушала, защото съм била убедена, че са прави...

Виж целия пост

nyuli

# 65 30 ян. 2008, 07:19 ч.

За разлика от мен той е много по-търпелив относно истериите и "магариите " на дъщеря ни. Разбира се,че в никакъв случай не е мярка за възпитание.Колкото и шамари да изяде,характера не може да се промени. Честно казано аз не издържам и преминавам към тази крайна и срамна постъпка, но ще ми бъде ужасно обидно,ако таткото я удари.Не бих го допуснала.

Виж целия пост

jjoy

# 66 30 ян. 2008, 09:44 ч.

Аз съм на 25 и през живота ми баща ми не ме е пипнал с пръст. Повярвайте ми уважавам го и винаги съм се отнасяла с респект към него. Така че боят не е вариант.

Виж целия пост

ZLATNA

# 67 30 ян. 2008, 11:17 ч.

засега не се е случвало, от двама ни той е по-търпелив, аз съм по-лошата, надявам се да не се случва и занапред.
И за мен боят не е вариант Peace

Виж целия пост

lids_law

# 68 30 ян. 2008, 11:35 ч.

Ако едно дете живее в обстоятелства където има физическо насилие (а шамарите са физическо насилие), "възрастния човек" комуникира на детето две неща: 1. Аз живея в хаотична среда 2. Тоя възрастен човек няма никакъв контрол над себе си и съотвентно не е достоен за моето уважение... Да, шамарите могат да решават въпроса "временно..." разбря се, детето е физически по-слабо от възрастния и не може да му се противопостави... но ако целта ни е да възпитаваме емоционално и физически здрави деца, задачата пред нас е да си пестим нервите, а ако не можем , да се научим на каквато и да е цена... повече сън, по-малко кафета и цигари, медитация.... А щом това прави партньорут ни, ами ситуацията е много сложна и не искам да давам съвети, защото често партньорът който удря детето посяга и на други хора в семейството, а аз не съм екипирана нито със знанията нито с ресурсуте да давам съвето в такива ситуации...

Виж целия пост

infinity

# 69 30 ян. 2008, 11:50 ч.

Цитат на: Червената Кралица в вт, 29 яну 2008, 23:14

Цитат на: София в вт, 29 яну 2008, 14:59

Съгласна съм с горното мнение 100%!
И да добавя: ако детето пипа точно този контакт, не е ли по-добре да се измисли нещо, да се обезопаси точно този контакт, а съответният уред да бъде включен някъде другаде, отколкото да се шляпне толкова малко дете?
Аз съм шляпвала също няколко пъти, но толкова много се разстроихме после и аз и детето, че просто това ми доказва колко е безсмислено всичко това. И най-лошото е, че детето не си вади от такова събитие поуката, която на нас ни се иска то да си е извадило, а просто е огорчено и дълбоко наранено несправедливо(според неговите представи за света).
И наистина мързелът да отидеш и да отклониш вниманието на детето на време се изражда до подвикване, което ако не бъде чуто, следва удряне. Това е най-бързият и неефективен начин!
Да не говорим, че така привличаме вниманието на детето точно към този контакт или към съответното нещо. То разбира, че е нещо важно и интересно и започва да се стреми все към него. Постига се обратен резултат.

По темата, Да- баща й я е шляпвал и той 2,3 пъти лекичко по дупенцето, а резултатът е, че тя му се смее и си мисли, че си играят. Mr. Green

Виж целия пост

nushi_in

# 70 30 ян. 2008, 11:54 ч.

Тъй като аз съм по цял ден с детето аз си позволявам да го удрам,по скоро шляпвам по дупето или през ръката,но това е в краен случай когато вече нищо друго не помага. Таткото е шляпвал малкия но по мое настояване.
За мен боят не решава нещата , опитваме се с добро ,но някои път направо излизам извън нерви Embarassed

Виж целия пост

alex123

# 71 30 ян. 2008, 12:13 ч.

Преди 3-4 месеца в парка дъщеря ми видя как един баща удря детето си, защото не иска да слиза от пързалката (трябва да си много заблуден , за да "възпитаваш" слушане по този начин и то за пързалка, лично мнение)- никога няма да забравя как гледаше с объркване и ужас. Тази случка е оставила такова впечатление у нея, че сега, когато се изразява добре ме пита"той чичкото какво прави на детенцето?" , трябваше ми време да се сетя за какво ме пита. Е,сетих се- и какво да и кажа? "Ами нищо особено - бие го - това са нещата от живота, така се става човек."
Всеки си решава сам, това определено не е моят начин, да не говорим за баща и, който е с пъти по-спокоен от мен.

Виж целия пост

Deni

# 72 30 ян. 2008, 12:50 ч.

в нашето семейство аз съм по силовите наказания, доста първосигнална съм Embarassed

. Добре, че детето е сравнително послушно.
а мъжът ми настоява да се говори на синът ни, да му се обяснява и да се прилага наказание, различно от физическото. понякога му се възхищавам на търпението, и признавам, че постига доста по- голям успех от мен

Виж целия пост

iordanka

# 73 30 ян. 2008, 13:06 ч.

Много интересна темичка, да удря я през ръцете когато се опитва да бръкне в контакта и се прави на глуха на не и мисля че е прав по някога има нужда от метод макаренко предпочитам да я тупне от колкото следващия път да я хване тока или да си залепи ръцете на камината ,това е мое мнение не желая коментари

Виж целия пост

Препоръчани теми

EUCERIN Hyaluron-Filler конц.+нощен и околоочен крем

25 582
23

Козметика и мода

Как се спрявяте с повръщане на дете

2 442
10

Детско здраве

Нежелание да се облече дете на 2 години

3 638
39

Нашите деца от 1 до 6 години