породени деца

Здравейте и честито на новите бремелинки!
Мойте деца също са породени и ще ви "споделя" моя опит.
Забременях, когато сина ми беше на 10 месеца.Не наруших режима ни, който си бяхме създали двата и продължавах да го дигам, но пък имах безпроблемна бременност (като изключим повръщанията след смяната на наакан памперс).Когато Митака стана на 1.3 - 1.4 месеца реших да го пусна на ясла.Два месеца преди раждането, за да може да свикне пък и като изкара първите задължителни болести донесени от яслата да мога да се грижа за него.Сега, когато бебето е факт ми е по-лесно, защото баткото ходи на ясла.Случвало ми се е да ги гледам сама двамата и направо щях да откача.
Признавам, че е доста трудно в началото (особено ако няма кой да помага), но се надявам скоро това да отмине.Пък и да ви кажа съм адски горда, когато излеза с двете деца и хората започнат да ни се радват.Другия плюс на породените деца е, че няма равнист.Митака обожава Дая и само ходи да я гали и целува (много мило ми става в такива моменти)
По време на бременността ми се налагаше да влизам в болница и много се притеснявах за Митака, кой ще го гледа, как ще се справи таткото...Но и това отмина безпроблемно.
Сещам се и за един недостатък на породените деца.С втората бременност нямах достатъчно време да чета, да си почивам, да се наслаждавам на първите ритници на бебето, така както правих с първата.Даже до последно не бях осъзнала, че ще имам второ бебе.И сега имам чувството, че не обръщам достатъчно внимание на децата.Просто времето не ми стига...
Така, че тази разлика има и минуси и плюсове (както и всички други разлики ).Но щом така е станало значи трябва да е така.Сигурна съм, че ще се справите и че ще бъдете много щастливи с многочленните си семейства

ЕЕЕх че хубава тема, като чета и ми се насълзяват очите от кеф
Поздравявам всички и ви желая всичко най-най.
Как с тоя форум да не поискаш и второ и трето.
Ние с нашия татко три сме ги планирани, ама то ще си покаже.

Просто ви подарявам една голяма усмивка с много любов!

Честито на Невенка и Мама на Мишо! Страхотна новина! Аз нямам опит който да споделя, но Ви подкрепям с две ръце! Много ви се радвам ! Успех!

Здравейте и честито!Сега да ви споделя моя опит.Когато забременях с второто ,първото беше на 10 месеца,сега вече съм горда и щастлива майка на две прекрасни деца.Тогава първата ми мисъл беше да правя аборт,сега просто се чудя как е могла да ми мине през главата.Наистина е много трудно,но това е само временно,полсле си остава удоволствието за цял живот да гледаш какви съкровища си създала.Нашата "кака" тръгна на ясла,когато бебето навърши два месеца,дотогава си ги гледахме с таткото и мисля,4е се справяхме добре-е нямаше особено време за нас,ама все ще си наваксаме.Сега си гледам момченцето през деня и с нетърпение чакам моето момиче,което е толкова нежно към бебето,че чак ми се доплаква като ги гледам....Е,това исках да ви кажа,не се чудете,ами се радвайте,че имате такава възможност-да сте майки и то на поне две деца.Между другото аз винаги съм искала да имам момче и момиче и благодаря на съдбата,че тази моя мечта е реалност!Желая ви всичко хубаво!

ех че хубаво! Мога да ти кажа само честито! И на теб и на Мама на Мишо    Няма да повтарям думите на другите, но породените деца са страхотно нещо и наистина първите 1-2 години ще е по-трудно, но после.... така хубаво ще си играят и ще си станат приятели.... Раждайте ги и въобще не му мислете! Няма да съжалявате, сигурна съм  

Честито на двете мили мами!
Сигурна съм че ще се справите и ще бъдете страхотни мами! Горе главата и ви пожелавам и на двете успех и само щастливи мигове

Май вече е късничко за да се питаш дали ще се справиш или не. Вече си пред свършен факт. Но щом е станало значи ще се справиш. Успех!
Ох като ви чета мненията чак ми се приисква второ и трето и т.н. деца. Но ние сме планували само 1 дете. Пък и този бяс ми стига за 10 деца.    А татакото не иска и да чува за други деца, шегува се, че ако искам други деца, той няма да ми ги направи.  

Благодаря на всички ви за подкрепата! Наистина имах нужда да чуя нещо добро и окуражаващо.  С таткото стигнахме до решение, че ще  имаме второ, та макар и с малка разлика.
Сега остава да кажем на родителите си!
Благодаря на всички още веднъж, а на Мама на Мишо - не го мисли толкова ами го оставяй. И ако се чудиш как ще се справяш ти предлагам да ги съберем заедно и да се наслаждаваме на купона. Шегувам се!!!!
Успех!!!!

Ще се справиш и още как! Не се съмнявай, радвай се!
Разликата между двете ми големи деца е 1 г. и 3 месеца. Какво да ти кажа? Има си трудности - да носиш едно в корема и едно на ръце, да храниш едно с лъжичка, друго да гърда, но това е важен опит и в емоционален и в организационен план    
При всички случаи внимавай с вдигането на голямото дете - аз не внимавах и така си подарих дископатия, така че там по-умно...За кърменето - кърмих голямата щерка 11 месеца (докъм 5-ти месец на бременността) и отбих принудително, защото започнах много да отслабвам и много ме наплашиха докторята, но това не е задължителна ситуация, ако се чувстваш добре, можеш да не спреш да кърмиш изобщо (освен по време на раждането ) и да продължиш после с двете бебета.
Има много улесняващи майката положения - второто дете се учи директно от първото на всичко (а не от вързрастен човек) с много по-добри резултати в доста сфери - самостоятелно хранене, сядане на гърне, проговаряне, игри и т н.
По-късно дечицата не скучаят, много са задружни и се научават да се съобразяват с други човеци около тях.
Поздрави! Здрави и добри деца ви пожелавам!

Честито на Невенка и Мама_на_Мишо!  
Желая ви всичко най-добро! Сигурна съм, че Невенка ще се справи отлично!  

Мама_на_Мишо, желая ти да вземете най-правилното за вас решение!

Честито!!
Ето ни нас с разлика 1г и 3 месеца. Екшьна е голям и не е особено лесно бих казала, но това е защото сме в чужбина и сьм с децата нон стоп. Няма кой да ми помага. Но е толкова прекрасно да имаш две бебета почти едновременно!!
Ако си в Бьлгария и някой ти помага отвреме на време през седмицата за малко даже няма  нищо страшно.
Пьрвите 20 дни след като се роди малката майка ми беше тук и беше различно. Сега свекьр ми иска да ни помогне  и предлага да оставим за по-дьлго каката в Бьлгария. Та ще видим, може и така да направим че все ми се схваща крьста от вдигане на бебките и не мога да ходя вьобще някои дни и се налага спешно мьжа ми да взема отпуск (а той има много ограничено количество дни отпуск който пазим за да си отидем в Бьлгария).
Вьпреки всички трудности много се радвам че децата имат малка разлика, като поотраснат ще са задружни. Ние сьс сестра ми сме с малка разлика и винаги сме имали общи интереси и сме били много задружни. И сега е така пьрвите ни деца се родиха в една и сьща година  

Честито мили майчета!  Сигурна съм, че ще се справите с всичко, което ви предстои.  Много често не ние вземаме решенията, а решенията сами се появяват. Стискам ви палци и успех!

честито!
познато ми е двуомението - колкото и за кратко да беше...
Лесно е да вземеш решение, когато имаш подкрепата на близкия човек до себе си. Където едно - там и две - изтъркана фраза, но е вярна и всичко, което ви се е струвало трудно - сега ще го правите с "една ръка", а за невъзможното ше ви трябва малко повече време...
В началото е малко трудно със спането, когато бебчо ще се буди нощем, но скоро ще се окаже, че ги гледате почти като близнаци...страхотни ще бъдат малките бонбони... /и ще могат да си носят дрехите.../
Леко раждане и много здраве
извиняваите, че малко късно видях темата...