Страхувам се от самотата, да. Точно от тази, която описваш. Ужасно е да се чувстваш без корени. Чак не ми се мисли.
Виж целия пост
За самотата...
- Публикувана: 21 фев. 2008, 14:28 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2008, 09:51 ч.
# 15
21 фев. 2008, 17:46 ч.
# 16
21 фев. 2008, 19:14 ч.
това не е самота. Никой не е застрахован от болести.
Отчаянието ме плаши повече.
Виж целия пост
Защо ми дойде на акъла това и защо пуснах темата ли?
Повода е една комшиика на баба, възрастна жена, на около 70-80 години, ............. Та тази женица напоследък вече не е с всичкият си, не може да познае хората, забравя, спи където и падне, пада-вече е много слаба, абе просто кофти...
Повода е една комшиика на баба, възрастна жена, на около 70-80 години, ............. Та тази женица напоследък вече не е с всичкият си, не може да познае хората, забравя, спи където и падне, пада-вече е много слаба, абе просто кофти...
това не е самота. Никой не е застрахован от болести.
Отчаянието ме плаши повече.
# 17
21 фев. 2008, 19:32 ч.
Обичам да съм сама!
Но,не обичам да съм самотна!Всъщност....никога не съм била самотна и се моля да не съм!
Когато имам нужда да съм сама,правя така,че да остана сама!Така подреждам мислите си!
Скоро не съм оставала сама......
Виж целия пост
Но,не обичам да съм самотна!Всъщност....никога не съм била самотна и се моля да не съм!
Когато имам нужда да съм сама,правя така,че да остана сама!Така подреждам мислите си!
Скоро не съм оставала сама......
# 18
21 фев. 2008, 19:41 ч.
Много обичам да съм сама, никога не съм била самотна.
Я, цитирах Джейн.
Виж целия пост
Я, цитирах Джейн.
# 19
21 фев. 2008, 19:46 ч.
Отговори все от млади хора, несамотни. Старост - нерадост. Знам ли като остарея как ще го понеса.
Като учих в София, живеех до една баба. Тъжна картинка. Жената всячески се опитваше да ме заговори, а аз все бързах, я за някоя лекция, я за парти. Една вечер реших да я изслушам, е досадно ми стана, не ми беше интересно да слушам ни за живота и, ни за децата и. Като сме млади, сме много силни.
Виж целия пост
Като учих в София, живеех до една баба. Тъжна картинка. Жената всячески се опитваше да ме заговори, а аз все бързах, я за някоя лекция, я за парти. Една вечер реших да я изслушам, е досадно ми стана, не ми беше интересно да слушам ни за живота и, ни за децата и. Като сме млади, сме много силни.
# 20
21 фев. 2008, 20:02 ч.
А защо автоматично се допуска, че ние ще останем, самотни и стари? Едва ли ще съм последна от рода си. По-малката ми сестра да му мисли
Била съм самотна в този смисъл. Ама за кратко. Беше лесно да не бъда. И е лесно когато искам, отново да бъда сама. Харесва ми.
Дали става дума за партньор или за приятели, е без значение. Някои от тях ме разбират, други - не. Може би тези от тях, които се страхуват да останат сами.
Виж целия пост
Отговори все от млади хора, несамотни.
А защо автоматично се допуска, че ние ще останем, самотни и стари? Едва ли ще съм последна от рода си. По-малката ми сестра да му мисли
Била съм самотна в този смисъл. Ама за кратко. Беше лесно да не бъда. И е лесно когато искам, отново да бъда сама. Харесва ми.
Дали става дума за партньор или за приятели, е без значение. Някои от тях ме разбират, други - не. Може би тези от тях, които се страхуват да останат сами.
# 21
21 фев. 2008, 20:25 ч.
Израстнала съм в голямо семейство, може би поради тази причина търся спокойствието и обичам да съм сама. Не се плаша от самотата, но сега, докато съм млада и имам възможността да определям кога да оставам сама и кога да съм сред близки и приятели. Един ден като остарея, може би нещата ще са различни. Даже съм сигурна.
Виж целия пост
# 22
21 фев. 2008, 20:31 ч.
Обичам да оставам сама.
Самотата обаче е един от най-големите ми страхове.
Виж целия пост
Самотата обаче е един от най-големите ми страхове.
# 23
21 фев. 2008, 20:45 ч.
никога няма да остана сама, никога не съм и била, винаги съм била заобиколена от много и различни хора.
съгласна съм, че зависи от самият човек - може да си нямаш семейство, но да имаш много приятели, да си вежлив и усмихнат с всички, така в света ти винаги ще е шарен.
Виж целия пост
съгласна съм, че зависи от самият човек - може да си нямаш семейство, но да имаш много приятели, да си вежлив и усмихнат с всички, така в света ти винаги ще е шарен.
# 24
22 фев. 2008, 09:16 ч.
Дори и сама не обичам да оставам. Най-много час, два, колкото да релаксирам от напрежението. Като студентка никога не съм оставала сама. Компании, приятели, знаете как е. Когато си дойдох в родния град и сериозната част от живота започна, ми беше много странно и неприятно, че се налага да изляза за покупка сама. Нямам най-добра прителка и се чувствах ужасно. Сега продължавам да нямам най-добра приятелка, но свикнах да ходя сама по улиците... 
Често изпадах в разни следродилни и независимородилни депресии, лекинко-но направо всичко ми се сдухваше. И сега е така понякога, но на кой ли не му се случва. Работа янмам в момента. Но неистово ше си търся, защото не съм от типа домакини, време бол и какво да правя с него.
Живея чрез любимите си хора, обичам да съм сред познати и непознати (понякога), обичам тълпите, обичам шума, обичам оживения поток.
Виж целия пост
Често изпадах в разни следродилни и независимородилни депресии, лекинко-но направо всичко ми се сдухваше. И сега е така понякога, но на кой ли не му се случва. Работа янмам в момента. Но неистово ше си търся, защото не съм от типа домакини, време бол и какво да правя с него.Живея чрез любимите си хора, обичам да съм сред познати и непознати (понякога), обичам тълпите, обичам шума, обичам оживения поток.
# 25
22 фев. 2008, 09:24 ч.
Най-добре се чувствам вътре в себе си.
Самотни са хора, които не могат да си ангажират времето.
В този смисъл възрастните са по-самотни.
Толкова книги искам да изчета, че един живот няма да ми стигне. Камо ли пък да ми остане време. А ако ми замине акъля, все ще ми е тая.
Не ме е страх от самотата. Обичам я.
Виж целия пост
Самотни са хора, които не могат да си ангажират времето.
В този смисъл възрастните са по-самотни.
Толкова книги искам да изчета, че един живот няма да ми стигне. Камо ли пък да ми остане време. А ако ми замине акъля, все ще ми е тая.
Не ме е страх от самотата. Обичам я.
# 27
22 фев. 2008, 09:51 ч.
Самотата, според мен, е вътрешно състояние и не се определя от обстоятелствата. Понякога съм самотна и когато съм заобиколена от безброй хора - близки или недотам.
Често не съм самотна, дори когато съм съвсем сам.
Виж целия пост
Често не съм самотна, дори когато съм съвсем сам.
Препоръчани теми