Miss Monk щом вече си се разсмяла е време и за разходка с кафе,
грабвай някоя приятелка и тръгвай,
и за обяд да хапнете
Виж целия пост
грабвай някоя приятелка и тръгвай,
и за обяд да хапнете
Чувствам че губя сили за живот
- Публикувана: 22 фев. 2008, 10:04 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2008, 14:03 ч.
# 181
26 фев. 2008, 11:45 ч.
Браво! Това все пак е някаква светлина в тунела.
Мила Мис Монк - тук никой не е враждебно настроен към теб, точно обратното, повярвай ми. личи си по бройката страници в темата ти и по куража, който в началото всички се опитвахме да ти дадем. Но на всичко, което се опитват хората да направят за теб / вкл. и да ти влеят малко свеж мозък, внимателно, без да те обидят/ ти отговаряш с реплики от един ред в стил "...ох, не издържам без него, много ми липсва, днес припаднах на улицата, обади ми се, обичам го, не мога да живея без него, губя сили за живот, ще се разболея", и още подобни, които не си спомням, но все в този стил.
Проблема ти в момента не е да се обиждаш от нашите мнения, проблема ти е, че ушите ти са тотално запушени, а би трябвало доста да помислиш в/у някои неща, които ти се казаха.
Отдавам го на годините и житейския ти опит.
Виж целия пост
Успяхте искренно да ме разсмеете!
Браво! Това все пак е някаква светлина в тунела.
Мила Мис Монк - тук никой не е враждебно настроен към теб, точно обратното, повярвай ми. личи си по бройката страници в темата ти и по куража, който в началото всички се опитвахме да ти дадем. Но на всичко, което се опитват хората да направят за теб / вкл. и да ти влеят малко свеж мозък, внимателно, без да те обидят/ ти отговаряш с реплики от един ред в стил "...ох, не издържам без него, много ми липсва, днес припаднах на улицата, обади ми се, обичам го, не мога да живея без него, губя сили за живот, ще се разболея", и още подобни, които не си спомням, но все в този стил.
Проблема ти в момента не е да се обиждаш от нашите мнения, проблема ти е, че ушите ти са тотално запушени, а би трябвало доста да помислиш в/у някои неща, които ти се казаха.
Отдавам го на годините и житейския ти опит.
# 182
26 фев. 2008, 11:46 ч.
А, да, разбрах мисълта ти.
да, така е
Виж целия пост
Момчето....,момчето се притеснява за последствията....от директна развръзка на техните взаимоотношения:)
А, да, разбрах мисълта ти.
да, така е
# 185
26 фев. 2008, 13:24 ч.
Ами направо се съдрах, до като изчета целия пост ... доста нещо е написано -
като дълъг латиноамерикански сериал.
Та мисълта ми е ... момчето няма да се върне. Този де ...с дядото.
Виж целия пост
Кой няма да се върне.....? 
като дълъг латиноамерикански сериал.
Та мисълта ми е ... момчето няма да се върне. Този де ...с дядото.
# 186
26 фев. 2008, 13:32 ч.
А.....схванах,защото в историята момичето си беше тръгнало ...... Ще е интересно да чуем едно мъжко мнение -обоснови се.....
Виж целия пост
Ще е интересно да чуем едно мъжко мнение -обоснови се.....
# 187
26 фев. 2008, 13:49 ч.
Много е трудно да си до човек болен от рак. Виждаш как човека си отива.
Физическата болка е страшна и това може да продължи с месеци.
Не случайно момчето е споделило, че му се иска бащамо да не се събуди
от операцията. Няма как да се помогне...
И при цялата тази драма някой мисли че преживява трагедия.
Не знам колко ще продължи проблема с баща му - може година, две или повече.
Той ще е така през цялото време, а милата , колкото е емоционална
едва ли ще има търпение и разбиране.
Виж целия пост
Физическата болка е страшна и това може да продължи с месеци.
Не случайно момчето е споделило, че му се иска бащамо да не се събуди
от операцията. Няма как да се помогне...
И при цялата тази драма някой мисли че преживява трагедия.
Не знам колко ще продължи проблема с баща му - може година, две или повече.
Той ще е така през цялото време, а милата , колкото е емоционална
едва ли ще има търпение и разбиране.
# 188
26 фев. 2008, 13:55 ч.
Да ,така е в такива моменти от живота си имаме нужда преди всичко от човека до себе си,а не от другите му разновидности и емоции в житейския път.
Виж целия пост
Препоръчани теми