Ясно е, че без въобще да спазваме правилата не можем да живеем. Предполагам и авторът на разказа е наясно с това. И все пак наше право е не всичко да харесваме, да имаме възможност за своята минута възмущение от предварителната подредба, в която сме поставени. С това няма да променим света, но можем да застанем насаме в ъгъла, за минута, да си се "позавърнем". Разказът е минутата възмущение на Сиромахов. Той пак ще научи синът си да казва "благодаря" и пак лелката ще е доволна, и пак светът ще продължи..
Бо, наистина много буквално приемаш всичко. Не е въпрос да подадеш и да отвърнеш, въпросът е защо подаваш, какво очакваш, нужно ли е и какво ти носи.
Старая се да живея според вътрешните ми правила. Понякога забравям да казвам "благодаря", понякога казвам на хора, които не очакват да го чуят.
Виж целия пост
Бо, наистина много буквално приемаш всичко. Не е въпрос да подадеш и да отвърнеш, въпросът е защо подаваш, какво очакваш, нужно ли е и какво ти носи.
Старая се да живея според вътрешните ми правила. Понякога забравям да казвам "благодаря", понякога казвам на хора, които не очакват да го чуят.
Благодаря и на Вива, че пусна тази тема- беше ми доста интересна! Дренке 
