Тази тема ме навежда на много размисли 
Виж целия пост
Пропуснати възможности
- Публикувана: 6 апр. 2008, 12:21 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 12:31 ч.
# 46
7 апр. 2008, 15:51 ч.
Доволна съм живота си такъв,какъвто е.Пропуснах някои неща,но не страдам.Може би най-съжалявам,че пропуснах да родя още едно дете,между двете,дето ги имам.
Виж целия пост
# 47
7 апр. 2008, 16:01 ч.
Имам твърде много пропуски. И за всичките съжалявам.
Но това, че не се сбогувах с баба, докато беше в болница и изпадна в кома, а по-късно почина, няма да си простя никога.
Наистина никога. Цял живот ще ми тежи.
Виж целия пост
Но това, че не се сбогувах с баба, докато беше в болница и изпадна в кома, а по-късно почина, няма да си простя никога.
Наистина никога. Цял живот ще ми тежи.
# 48
8 апр. 2008, 08:40 ч.
Хора, простете си! Нямате и на представа какво облекчение ще изпитате в този момент!
Опитайте да си представите, какъв съвет бихте дали на своя най-добър приятел, ако ви сподели вашия проблем. Посъветвайте сами себе си! Това помага!
Виж целия пост
Опитайте да си представите, какъв съвет бихте дали на своя най-добър приятел, ако ви сподели вашия проблем. Посъветвайте сами себе си! Това помага!
# 49
8 апр. 2008, 08:58 ч.
И аз като повечето от вас имам пропуснати възможности. Така е трябвало явно да се случи, не ме тормози това вече. Гледам по-реално на нещата, но все пак се опитвам, ако мога да оправя нещо. Ето сега например уча, преди години прекъснах следването си и имам възможност и желание да оправя това. Губиш едно, но пък печелиш друго 
Виж целия пост
# 51
8 апр. 2008, 12:31 ч.
Ами има неща, за които съжалявам, но дали са били по-добрите възможности или не, кой може да каже. Като си представиш нещо, което не си направил, а сега ти се иска, то винаги изглежда прекрасно, но дали е така наистина. Аз навремето отказах на една покана за аспирантура, щото се уплаших, че ще стана книжен плъх и живота ще мине край мене. После се върнах в родния си град и започнах работа като учител. Е, 4 години такова четене и писане падна, че ако бях учила аспирантура със сигурност щеше да ми е по-лесно. А, че съжалявам, че се върнах в този мой град, за това спор няма. Но знам ли пък, ако бях останала в Пловдив и бях продължила да бачкам по кръчмите дали щеше да ми е по-добре. После започнах да съжалявам, че не започнах 2 висше гръцка филология, щото исках да ходя в Гърция....заради мъж разбира се. Но знам ли дали щях да остана с него там или щях да се окажа самотна. Никой не знае, затова не трябва да се съжалява, колкото и трудно да е понякога това.
Виж целия пост
Препоръчани теми