Викам 
Полза-нулева!
И аз си повтарям ,че няма повече,но само дотам.
Виж целия пост
Полза-нулева!
И аз си повтарям ,че няма повече,но само дотам.
Викате ли в къщи?
- Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
# 135
20 апр. 2008, 22:18 ч.
# 137
21 апр. 2008, 16:29 ч.
Ох, и на мен ми е болна тема,избухвам много често и след това се извинявам на потърпевшите. 
Гледам ,че и малката все на висок глас иска да се налага!
Виж целия пост
Гледам ,че и малката все на висок глас иска да се налага! 
# 139
21 апр. 2008, 21:40 ч.
Стемя се да не викам,ама от време на време не успявам да устискам.Мисля,че понякога е полезно.
Виж целия пост
# 141
23 апр. 2008, 00:26 ч.
И аз викам .Не ми се иска,но се налага.Малкия понякога така се стряска,че почва да реве и идва да го гушкам 
и на секундата ми минава и си го гушкам,разбира се.
Виж целия пост
.Не ми се иска,но се налага.Малкия понякога така се стряска,че почва да реве и идва да го гушкам и на секундата ми минава и си го гушкам,разбира се.
# 142
23 апр. 2008, 08:12 ч.
Това се отнася и за мен за съжаление - никога не съм си представяла, че ще викам. Не мога да повярвам като се "видя" отстрани. Опитвам се да се владея, като се усетя че ще викна и повечето пъти успявам.
Виж целия пост
Здравейте, напоследък няколко пъти се улавям, че викам по децата в края на деня. Наистина много съм уморена и изнервена, но това не го очаквах от себе си.
# 143
23 апр. 2008, 14:11 ч.
Винаги ме гризе съвестта след това.Страшно съжалявам всеки път,когато викам.
Ама...ето,случва се понякога
Виж целия пост
Ама...ето,случва се понякога
# 144
23 апр. 2008, 16:06 ч.
Аз съм от по-спокойните. Ама понякога и аз изпушвам и тогава и викам и понякога пляскам. Особено когато виждам, че нарочно прави нещо, което знае че не бива. Понякога има ефект от викането, понякога няма, ама на мен ми олеква.
Виж целия пост
# 145
25 апр. 2008, 00:21 ч.
Преди 3-4 години си спомням, че виках от време на време,
но се излекувах
Виж целия пост
но се излекувах
# 146
11 май 2008, 21:26 ч.
а случвало ли ви се е да с еизнервяте на три месечно бебе? направо м е есрам но малката е такава кривотия че ме вади извън нерви,опитвам с добро,гушкам я,успокоявам я тя още повече рита и удря с ръце ,даже се уплаших да не я боли нещо,ей я сега спи като пън а такава криза беше не мога да я успокоя,накрая се разбучах и я сложих в кошарата и излязох от стаята защото имах чувството че ще я убия 
естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти? 
Виж целия пост
естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти?
# 147
11 май 2008, 23:22 ч.
Ами, пии успокояващ чай.
Три месечно бебе, никак не разбира от викове. Единственото което ще постигнеш е да го уплашиш.
Въздържай се, ако трябва се консултирай с лекар и взимай успокоителни.
Бебето може да има колики или други някакви неразпложения, а ти го мяташ в леглото.
Викни някой да те отмени малко, да поемеш глътка въздух.
А по въпроса на D.Stoyanova , и моите деца са на същата възраст. Аз, рядко викам, но когато го направя, направо крещя, всички съседи после, дословно знаят какво съм казала
Ами хора сме, нямак как, случва се.
Виж целия пост
а случвало ли ви се е да с еизнервяте на три месечно бебе? направо м е есрам но малката е такава кривотия че ме вади извън нерви,опитвам с добро,гушкам я,успокоявам я тя още повече рита и удря с ръце ,даже се уплаших да не я боли нещо,ей я сега спи като пън а такава криза беше не мога да я успокоя,накрая се разбучах и я сложих в кошарата и излязох от стаята защото имах чувството че ще я убия естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти?
естествено после ми стана отвратително и си викам можеби съм луда и ми трябват успокоителни,мъжа ми вика не на теб ти трябват а на малкото,но ми е гадно,просто аз не сложих аз я метнах в кошарата направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти? Ами, пии успокояващ чай.
Три месечно бебе, никак не разбира от викове. Единственото което ще постигнеш е да го уплашиш.
Въздържай се, ако трябва се консултирай с лекар и взимай успокоителни.
Бебето може да има колики или други някакви неразпложения, а ти го мяташ в леглото.
Викни някой да те отмени малко, да поемеш глътка въздух.
А по въпроса на D.Stoyanova , и моите деца са на същата възраст. Аз, рядко викам, но когато го направя, направо крещя
, всички съседи после, дословно знаят какво съм казала Ами хора сме, нямак как, случва се.
# 148
11 май 2008, 23:44 ч.
в такъв критичен момент изядох 1 шамар (единствения) от мъжа ми. Подеѝства ми много отрезвително.
Малчо има нужда от изключително спокоѝна обстановка, включително и маѝката трябва да е много спокоѝна..наистина пиѝ чаѝчета, излизаѝ по-често на въздух..разбираѝ и в пряк и преносен смисъл.
Ако понякога ми се иска да върна времето назад, една от причините е да спестя овикването на децата.
Запечатало ми се е, че за зрелостта на човек се съди по това как реагира когато е ядосан.
Виж целия пост
..направо излязох извън нерви какво правите в такива критични моменти?
Малчо има нужда от изключително спокоѝна обстановка, включително и маѝката трябва да е много спокоѝна..наистина пиѝ чаѝчета, излизаѝ по-често на въздух..разбираѝ и в пряк и преносен смисъл.
Ако понякога ми се иска да върна времето назад, една от причините е да спестя овикването на децата.
Запечатало ми се е, че за зрелостта на човек се съди по това как реагира когато е ядосан.
# 149
12 май 2008, 00:14 ч.
Лелии, май много си си изпуснала нервите за да се вземат такива мерки. Аз до там още не съм стигала.
Виж целия пост
в такъв критичен момент изядох 1 шамар (единствения) от мъжа ми. Подеѝства ми много отрезвително.
Препоръчани теми