Случва ми се по-често отколкото аз бих искала.
Виж целия пост
Викате ли в къщи?
- Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
# 151
12 май 2008, 09:06 ч.
Викам от време навреме.Но пък не смея да удрям и явно компенсирам с викането.С_ъседката над нас има детенце на възраста на сина ми и от време навреме се редуваме.Ту аз , ту тя.После заедно се смеме на тази ни "лудост".
Виж целия пост
# 153
15 май 2008, 08:28 ч.
хм можеби сте прави,по скоро не успокоителни ами да ме отменят от време на време ми стига обаче като се насаберат няколко дни аз с нея по 24 часа става ужас,наумих си вече ако се изнервя да си бия спирачката и да се замисля преди да извикам какво искаш сега бе,моето не е крещене ами повишавам тона ,което пак си е плашещо,колики нямаме те минаха,тя е просто крива около къпането и и свикнахме,но предната вечер ревеше неудържимо,мерих темп.мпипах ушенца,давах храна,гушках я,накрая я приспах на ръце та се успокои но дотогава ми изкара душата.иначе съм прекалено спокоен човек и е малко трудно да ме извадят извън нерви 
ама толкова е криво че чак бабите и дядовците се хващат за главата,онзи ден чувам дядо и и се моли моля те бе дядо стига бе 
луда работа и все пак мерси за отзивите,а чак шамар да отнеса чак до там не съм изтарвала нервите,метнах я като казвам не съм я запратила от възуха към кошарата просто по-нервно действах 
Виж целия пост
ама толкова е криво че чак бабите и дядовците се хващат за главата,онзи ден чувам дядо и и се моли моля те бе дядо стига бе луда работа и все пак мерси за отзивите,а чак шамар да отнеса чак до там не съм изтарвала нервите,метнах я като казвам не съм я запратила от възуха към кошарата просто по-нервно действах
# 154
15 май 2008, 08:53 ч.
Ето и тая сутрин си повиках,за да мобилизирам и тримата си мъже да се размърдат,ама ефект нула!
И с викане не става.
Виж целия пост
И с викане не става.
# 155
15 май 2008, 09:00 ч.
Както каза една мама по-горе, случва ми се по-често, отколкото ми се иска. Разбира се това е израз на безпомощност, но аз понякога съм напълно безпомощна. Дето се казва: двама срещу един, не е честно 
.
Виж целия пост
.
# 156
15 май 2008, 09:02 ч.
Викам, случва се. А после се упреквам, че съм викала и си обещавам, че ще се владея....до следващият път.... 
Виж целия пост
# 157
15 май 2008, 09:47 ч.
Гледам да си осигуря добра почивка, която ми гарантира спокойствие на духа и сили да се справям с върволицата предизвикателства да викам и овиквам някого .... детето , мъжа
В спокойно състояние, когато съм овладяна се карам / правя забележка, раздавам забрани .... без да крещя/ .... ефекта е положителен .
Излезе ли и малко дори от собственото ми спокойствие от релси .... всяка забележка и забрана , добива истерична нотка , която винаги се улавя много точно от адресата .... и се тълкува пагубно
По принцип не винаги се справям , но полагам усилия !
Успех и на теб !
Виж целия пост
... Как се справяте с това да не креснете за някоя дивотия на палавото си дете?
Гледам да си осигуря добра почивка, която ми гарантира спокойствие на духа и сили да се справям с върволицата предизвикателства да викам и овиквам някого .... детето , мъжа
В спокойно състояние, когато съм овладяна се карам / правя забележка, раздавам забрани .... без да крещя/ .... ефекта е положителен .
Излезе ли и малко дори от собственото ми спокойствие от релси .... всяка забележка и забрана , добива истерична нотка , която винаги се улавя много точно от адресата .... и се тълкува пагубно
По принцип не винаги се справям , но полагам усилия !
Успех и на теб !
# 158
15 май 2008, 15:30 ч.
Чак да викам още не ми се е случвало, но съм повишавала тон, като ме ядоса, неминуемо е. 
Виж целия пост
# 159
16 май 2008, 14:57 ч.
И аз съм такава.След това съжалявам,гузно ми е дори понякога,но не мога да се овладея просто!Такава съм си... 
Виж целия пост
Да, викам и то не само в края на деня. Такава съм си - ядосвам се, развиквам се и след 2 минути ми минава. Същата съм и с баща и. Това е положението.
Препоръчани теми