Номинации за най-голяма муня

И аз много се смея на моите падания, ако не са твърде сериозни (че и такива е имало, но няма да ги споменавам сега). На едно такова падане в университета много се смях също. Първи дни на първи курс. С колегите сме тръгнали към кафенето, а към него водят едни стълби. Слизам аз по стъпалата и от първото стъпало като се подхлъзнах и по Д се изпързалях до долу. И сега като го пиша се хиля, а тогава как се хилих... Но колегите - сериозни. Въпреки това до края на следването всеки път като отивахме в кафенето  ме бъзикаха с тези стълби да внимавам как слизам.

Кажи ми,че не си се мъчила да ги душиш още в магазина

аз стрелките ги видях веднага, проблем с отварянето нямах, но миризмата...  кара ме да кихам.
вече само да ги погледна - кихам.

Много пъти съм падала. Имало е и счупен крак и два пъти - счупена ръка. Ама най-идиотското ми падане беше преди 16 г.
Учителка съм, приемам първи клас и правя първа среща с родителите. Те насядали по чиновете, а аз съобщавам, че ще отида за дневника, който бях оставила в учителската, за да им попълня някои данни. Разбързвам се, ама бях с чисто нови обувки сабо. Подхлъзвам се на излъскания паркет и с краката напред се пльосвам по гръб на пода. Родителите в пълен шаш. Никой не се сеща да ми подаде ръка да стана. Не се ударих, ама умрях от срам. Но срещата си е среща, станах  и продължих. Ето този клас е един от най-готините ми класове. Та  започнахме с ПАДЕНИЕ, но завършихме 4 клас с триумф. Тази година повечето завършиха висше.

Тия саба много коварни   Аз с моето се изсипах по стълбите като ученичка в гимназията. Както слизах надолу и нещо кракът ми се плъзна по ръба на стъпалото и следващите две-три стъпала падах права, представям си , че съм изглеждала като Том от Том и Джери. После вече изгубих равновесие и взех остатъка по дупе. Естествено действието се разиграва в голямото междучасие, стълбите са точно срещу лавката, за възможно най-голяма публика.

Преди около 20на години го смятам, бяха много модерни сабата, сигурно е имало бум на контузени жени.

Потвърждавам, макар че директната потърпевша не съм аз. Носех такова сабо и един път, на слизане от един трамвай, в последния момент бабата пред мен нещо се замота пред вратата, аз не успях да си спра инерцията и яко я настъпах със засилка! Жената хем я заболя (милата...), хем жестоко се възмути и ми изсъска много ядно: "Абе, внимавайте с тия копита!"

 Падала  съм в класната стая  пак заради паркета и леко износено токче. Подхлъзнах се, паднах върху ръката си  в ъгъла на стаята  с глава до кошчето за боклук и в резултат- спукана китка и гипс 20 дена. Но тогава вътре бяха само 2 деца и резилът не беше толкова голям като пред родителите. Само болките бяха доста. Навехвала съм крак в час по физическо, защото тичах с децата, стъпих накриво на една вдлъбната в асфалта  шахта и после не можах да ходя изобщо цяла седмица, а след това  доста си покуцуках. 

И аз как ли не съм падала. Такива глупави и срамни пребивания имам. Най-запомнящото се май ми беше в една известна тогава дискотека, беше фраш. Една приятелка завършва  и сме се събрали, всичко е много готино, аз обаче изобщо не мога да ходя на ток и по едно време много ме заболяха краката и приятелката ми предложи да си сменим обувките. Бяха ми леко големи, но това си беше ОК за подутите ми стъпала. Да ама като решихме да си ходим нещата не се развиха добре, не знам какво стана, но така се изтърсих по стълбите, така си навехнах крака и толкова много време ме боля след това. След време се оказа, че крака ми е бил счупен и е зарастнал на криво, все още не съм сигурна дали е било точно от това падане.

Леле, как не си разбрала, че е счупен, сигурно много е боляло

Моето най-велико падане беше в ученическите ми години. С една приятелка ще излизаме през междучасието и в момента, в който стигнах до първото стъпало просто се изстрелях с главата напред, даже не разбрах какво се случи, но никога няма да забравя точно какво си помислих в тези няколко секунди - Досега не съм си чупила нищо, но сега вече няма начин! Нямам спомен как точно съм се търкаляла надолу, осъзнах се вече седнала на долната площадка, поглеждам нагоре и виждам приятелката ми с ей такива очи   а зад нея минаваха 2 момчета, едното се плесна по челото. Това ми беше абсолютно достатъчно да се захласна от смях, а те си мислят, че рева оказа се, че подметката на обувката ми се е отлепила (бях с такива с големи грайфери), подгънала се е и ме е изстреляла... Нищо не ме болеше, направо не вярвах, че ми се размина. Но след 2 седмици напипах отпред на крака ми огромен хематом, беше около 15/10 см. Държаха ме на легло докато не се разсея и ми казаха да правя компреси с риванол и спирт, но нали съм си муня единия път забравих риванола и си поизгорих кожата, слава богу малко...

Иначе палеца на десния крак съм го чупила 2 пъти. Първия път като ученичка го закачих с една врата. Втория път си прищипах пръстите, пак на врата, и в яда си я ритнах поглеждам, той се изкривил, над 45 градуса, в първия момент някак беше изтръпнал и си го върнах на мястото, и тогава дойде болката, направо се свлекох на пода. Звъня на мъжа ми да се прибира, че аз сама с детето, то малко. Идва и ми казва - хайде! Аз - къде? Той - е, как къде, в болницата. Рекох му - ти луд ли си, знаеш ли колко боли, никога няма да ида да ме пипат и така няколко месеца, подут крак, не можех да обуя никаква обувка. Да чукам на глава всичко е наред, освен че мога да го пукам при движение, колкото си пъти искам и ме поболва в студовете, направо си е като нов

О, душих! Исках по аромата да избера кои да взема, но кутиите са изолирани и нищо не усетих, така че взех от двата вида

И аз имам едно срамно падане в гимназията. Насред зима в една поледица, пътя към у-ще е надолнище и в такова време си е истинско приключение. От позорците на сградата се вижда "пистата" и аз май закъснявах, но с мен вървяха и други деца. По това време беше много модерно да носиш папка вместо раница. И как се подхлъзнах и като се запързалях нодолу, то пътя си беше заледен и папката един метър пред мен и аз след нея и така до долу. Остана едно много неприятно чувство колко очи са ме видели от прозорците, а и ме заболя.
Друго също много неприятно падане, на екскурзия сме в пети клас, на слизане от един баир пак така се подхлъзнах, но някой зад мен ритна явно камък без да иска и аз както бях по дупе така ме удари в опашката този камък, едвам слезнах до долу. И не стига, че едвам ходех ами и пресичайки една мини рекичка се подхлъзнах и с лицето надолу във водата. Още помня как видях подводните камъчета и шума на водата в ушите ми. Много каръшки ден. И на всичкото отгоре учителката успя да ме наплаши, че можело съм да повръщам дето съм се нагълтала с мръсна вода.

Ох, то на чужд гръб, ама добре се посмях с последните истории.

Аз най-ярко си спомням едно падане, което сложи край на моята ски-кариера и едва пети клас, но прозрях, че спортът е опасно нещо. Пускам се по една детска писта, обаче още управлението на ските не ми се отдава много, много. Уж направо трябваше да карам, не знам как се отклоних и се забих в "крайпътен" снежен човек. Някой го беше направил отстрани на пистата, но може би няколко дни по-рано, защото беше безглав и добре замръзнал. Оставащото време от зимния лагер прекарах куцукайки..

Ооо, аз ако тръгна да пиша за моите падания ще ми трябват поне няколко дни. Едно от най-забавните е, когато вървя по Раковска лятото, но се извива много гаден вятър. И моя милост решава да потича, за да се стопли. Как се спънах не разбрах, но полетях във въздуха няколко метра и се стоварих по корем точно зад някакъв човечец, който кротко си вървеше по пътя. Той само се обърна, погледна ме и си продължи
Бях бременна около 8ми месец, когато бях с още една бременна госпожица и пак така се спънах. За щастие на бебето му нямаше нищо, но докато чакахме мъжа ѝ с колата, за да ме закара до болницата да се види дали всичко е наред, стояхме хванати за ръка. Аз бая се уплаших. Но въобще не осъзнавахме как изглежда - две бременни мацки, хванати за ръчичка гледащи в пространството... Чак, когато някакви младежи поспряха и ни заогледаха се усетихме.
Но най-безумното ми падане, което можеше и живота да ми коства (благодаря на Бог, Вселената и всичко останало) е вкъщи. Трябва да спомена, че до този момент въпреки пословичните ми падания никога не си бях чупила нещо. Та играя си с дъщеря ми в хола с една люлка, в един момент изхвърчам от нея и политам напред. Спомням си много ясно как си помислих: "Дано не падна на главата си". И изведнъж съм обърната настрани, дъщеря ми ме гледа смаяно, аз ставам и само ми  е замаяно. Заболя ме глава, но си легнах. Това се случва на Разпети Петък, в събота ноядисваме яйца с детето, всичко ми е наред. В неделя ставам, чукаме се с яйцата двечките ( че и нашите бяха в провинцията, тъй че и в в града сме сами), ходя до един хипермаркет с колата, шлая се напред -назад главата ме заболя. Тя обикновено ме заболява, когато прегладнея, купих си обяд, ядохме - главата не ми минава. Пих ацефеин - пак не ми минава. Викам си, че нещо не е наред, грабнах колата и се озовах в Пирогов. Там на рентгена се установи фрактура отзад и ми заявиха, че от болницата ще изляза само с подпис. Обяснявам, че съм паднала настрани - те викат "Не!". Имаш счупване на черепа точно отзад". Питам малката (беше на почти 5г),  тя казва, че съм паднала по гръб. Шах с пешка! Оказа се, че съм паднала действително назад (от около метър и половина, защото аз буквално излетях от люлката) върху здравия паркет и съм загубила съзнание за няколко секунди. Като съм дошла на себе си, явно съм се обърнала, защото си спомням, че бях настрани. Добре, че не стана нещо по-сериозно, пък и детето не разбрало и не се уплашило много. На всичкото отгоре се и чудиха как съм шофирала в такова състояние, то добре, че съм оцеляла. Явно имам още задачки тук

Честно казано не знам защо не отидох на лекар тогава. Болеше ме доста, ама ми мина в рамките на седмица и забравих. До следващия инцидент, когато ритнах една врата и в за минути стъпалото започна да се надува застрашително. Едвам се прибрах до нас, отиваме  с майка в Пирогов, снимат ме и един доктор с изумление ме пита “Ама на вас какво ви има” 😳 тогава ми обясни, че костите на стъпалото са зарастнали на криво. Мунско си е, че не съм разбрала.

Последните страници може да са оттчасти мунски, но буквално ме заболя като четох повечето. Аз също имам много инциденти, падания, счупвания и дори операции. Напоследък да чукна на дърво нямам никакви инциденти, но редовно имам синини по краката, ръцете и обикновено незнам откъде са.
Иначе още си спомям как мунско си изкълчих пръста на крака, като се подхлъзнах докато тичах с едни джапанки. И се ударих зверски в бетонно стъпало на стълбище, първо стана синьо, после куцах известно време, понеже ме болеше. Ходих на доктор, не било счупено, а изкълчено, намало размествания, щяло да мине. Да, ама не ми мина и ходих при един дядо да ми го намества, той каза че не е счупен, но трябва да се намести!? Няма да ви казвам колко пъти се изпотих докато ме намести. Но болката спря, имало е прищипан нерв. Та мунско не мунско, боли си. Още си спомням как ММ ми беше забранил да шофирам и да излизам от вкъщи като бременна. Само той ме водеше насам натам, сакън да не се пребия някъде. И може би е бил прав, като се знам какъв съм сакътлък.

Оф, и аз преди 5 г. паднах на леда.Но това никак не беше смешно, защото имах цицина и до сега още ме наболява главата в този участък.