Лесно ли е да ти вземат детето при вас?

Синът пробва на летището в Будапеща, "репертоара" Help, my mom hit me" . хахаха. Отмесе "европейски плесници" и му мина мерака. Бандата си знае-самолетчето и ..... европейското (да не кажа английското) възпитание ще си каже думата  .
Та по темата-при нас в САЩ има доста подробно разследване.

това,че ще удариш шамар на сина си или дъщеря си не значи малтретиране.Почти няма човек в бг дето да не е "изял"шамар от родителите си,а после даже е благодарен затова.На запад май прекаляват с тази защита на децата,хубаво е да я има,но пак чак толкова.На мъжа ми приятел индиец се скарва с жена си,а детето му в това време ревнало за нещо и бащата му ударил шамар.Подробностите не знам,но след една седмица социалните са били вкъщи да го разпитват затова.Малко нелепо е за един шамар чак социални да ми идват на вратата.Що за авторитет имат родителите тогава?

Както пепеляшка е написала в Германия е безкрайно трудно, освен ако не става дума за сексуално насилие.
Първо правят действително много опити да "помирят" семейството.
Но не е прецедент да мине проверка, защото някоя съседка се е оплакала - в съседния блок бяха ходили при една майка, защото децата и крещяха доста. Оказа се, че и двете са били на балкона да си играят в дъждовните локви и това е бил поводът .

Тук не е много лесно да ти вземат детето, опитват се първо да помогнат да се оправят нещата преди да се прибегне към такива мерки. Все пак нали като го вземат това дете ще трябва да му осигурят дом и всичко необходимо, а това не е чак толкова лесно, така че никой не се натиска при първия сигнал да мине и да ти грабне детето....


Ами малко е сложно да се сложи точната граница между "един шамар" и бой. Как да формулират закона? "Един шамар може, но три не" или как И после как да се докаже тази синина само от един шамар ли се получила или от няколко.....
А в посочения от теб пример съм с раздвоени чувства не е нужно да тичат веднага социалните, но и не е хубаво родителите да си го изкарват на децата си, те не са виновни, че родителите им се карат или че имат проблеми... ами ако на всяка караница с жена му, детето отнася по един тупаник.....

Зачетох се и се зачудих.
Я кажете вие пляскате ли децата си понякога?
На мен ми се е случвало да ми избият тотално нервите и да ги плесна я по дупето, я през ръцете. После като им видя разплаканите очи и обидени лица, естествено съжалявам много.
А повишавате ли глас? Понякога като срещна съседите и се заговорим за децата и ми става едно срамно, че може би са ме чули някой път като съм раздавала команди.
Кога ли ще ме навестят социалните и мен?! 

В Испания е престьпление дори удрянето на "Шамар4е" по дупето на едно дете .Разбира се 4е не сьм привьржени4на това да се бият децата ,но това ми се струва прекалено .Племенницата ми онзи ден като се ядоса на майка си и каза(тя е на 4 годинки)Ще кажа на Хуани(у4ителката и),4е ме биеШ ,и тази заплаха беШе заЩото след като сестра ми и купи две Шоколадови яйца от които не излезна желаната принцеса ,трябваШе да се купуват яйца докато излезне Ариел .
Преди време сьЩата ни госпожица в момент на бяс ,беШе хванала домофона пиЩейки по него"Мамо,мамо"отвьн минал 4овек ,4ул 4е пла4е дете и се обадил на полицията,след половин 4ас в кьЩи имаШе полиция ,питат я заЩо е пла4ела а тя се хили ,ми не исках да си ям супата ,искаШе да им вземе палките на полицаите,те не ги дават и тя пак по4на реве пиЩейки мамо,мамо .
А ина4е не е лесно да ти вземат детето,дори когато имат основателна при4ина ,особено на една майка ,виж на баЩата Ще го вземат много лесно , ,но майката не.
За сьжаление по този повод много деца са пребивани в кьЩите им,всеки ден ,но нали са ПРИ МАЙКА си НИКОЙ не си прави труда да ги заЩити ,за сьжаление то4но в момента имам такьв слу4ай и адски ми е жал за детето,заЩото така са го дресирали,4е всеки пьт като го попитаШ от какво са му синките отговаря ,4е е паднало в у4илиЩето ,а се вижда пове4е от ясно,4е белезите(в някои слу4аи рани) които има е невьзможно да са от падане .
Та така....много е сложна тази ситуация ,заЩото има много проблемни деца и в много слу4аи не се знае то4но кьде е истината ,не става вьпрос за един Шамар....тинейджьрите в днеШно време са много по умни от колкото можем да си представим
Аз няма да казвам дали си бия детето ,заЩото туко виж сьм преспала в полицията

Впечатленията ми за сега са, че тук децата ги учат да са независими и да мислят индивидуално още от яслите - да си знаят правата и всичко. Което хем ми харесва, хем малко ме притеснява - все пак толкова "сила" в ръцете на едно дете не е много добра идея. Иначе моят калпазанко може и в беля да ме вкара някой ден - аз си го целувам по дупето редовно, да не вземе да каже на някой и да ме арестуват за педофилия  Ужас ме обзема само като си представя 

Аз изрично казах "обясни". Това предполага спокоен разговор, с претегляне на "за" и "против". Децата в детската нямат търпение да тръгнат на училище, понеже си мислят, че в училището е по-лесно, щото си една смяна и не те карат да спиш; учениците пък искат да станат студенти, за да не ги гърчат с контролни и класни; студентите искат да почнат работа най-сетне, щото като вишисти ама непременно ще бъдат назначени на скъпоплатена позиция и с командировки в чужбина.

Не е нужно да загубиш нещо, за да го оцениш. Просто трябва да го погледнеш отстрани и ще разбереш какво имаш. Именно тази странична гледна точка предложих да бъде предоставена.

Съжалявам, ако забележката ми ти се е сторила неуместна ! Истината е, че дори пишейки в този момент, имам опасения да не прозвуча осъдително ...  Защото все още нямам деца и знам, че е едно да даваш съвет, а съвсем друго да се справяш с реалния проблем - да отглеждаш дете...

Но дори и с направеното от теб пояснение, ми се струва, че това е заплаха (малко по-културна от тази, която децата правят, когато казват, че ще оплачат в полицията, по-РС). Вероятно е неизбежно понякога да се използва и подобен вид заплаха, но от друга страна не бих прибегнала до нея, ако не съм пробвала нещо друго преди това - напр. да обясня на детето какво се иска от него и защо. Разбира се, зависи и от възрастта на детето - дали ще ме разбере, но си заслужава да се пробва с нещо друго...  Знаеш ли какво си помислих при предишния прочит - ами, ако се наложи заради някакъв друг проблем, да се отиде в приемно семейство, което вече е очернено като опция - би било невероятен шок за детето... ей, такива неща ми минаха през главата 

А и наистина вярвам, че на "страха очите са големи" и отнемането на детето изглежда по-лесно, отколкото е в действителност - и други преди мен са го отбелязали. Просто "социалните" не са взети от гората и са учили малко преди да започнат такава работа и едно от нещата, което би следвало да са учили, е, че децата на определена възраст не различават въображаемо от реално, или до къде може да стигне бунтарството на тийнейджъра и пр. Друг е проблемът, че като във всяко друго съсловие, и сред социалните работници има черни овци - непрофесионални или несъвестни хора, но като цяло това не е институция, създадена с цел да вреди на родителя (съответно и на детето - защото принципно най-добрият "отглеждач" е родителят и това не се пренебрегва) 

 Изобщо написаното от мен не го приемай лично като отговор към твоя пост, защото е по-скоро изясняване на позицията ми...