За развитието на едно дете са важни много неща. Всяка майка иска да даде най-доброто на своето дете. А най-доброто са толкова много неща. Ясно е, че е най-добре за детето да се кърми, да живее в широка къща с двор в планината на чист въздух, да пие чиста вода и да яде плодове и зеленчуци отгледани в градината, месо от животни, по възможност домашно отгледани. Да има хубави играчки, да общува с интелигентни деца и възрастни, роднините му винаги да са усмихнати и никога да не се карат, майката (ако може и бащата) да имат много свободно време, за да общуват с детето, да има много братя и сестри, да учи в най-добрите училища и университети и т.н. и т.н.
Но всяка една от нас, малко или много прави усилия. Всяка от нас има различни приоритети и жертва едно от нещата за сметка на друго. Едва ли има човк на света, който да е успял да осигури на детето "най-доброто" дори според собствените си разбирания.
Кърменето на мен лично ми помогна по един начин, който не очаквах-научих се да откликвам на нуждите на бебето си. И до ден днешен успявам да намеря обяснение на постъпките и настроенията на сина си, без да се ядосвам и успявам да го убедя да постъпва правилно. Познавам майки, които хранят децата си с АМ и умеят да общуват с тях прекрасно, много са близки и откликват на нуждите им. Обаче аз самата не съм убедена, че ако не кърмех щях да опозная сина си така добре. За мен това беше един много добър старт и сега се надявам в бъдеще да му осигуря възможно най-добрите условия да расте и да се развива.
За съжаление аз самата се върнах на работа-нещо, което хич не ми харесва и според мен ощетявам детето си (и себе си). Неприятно ми е, също както съм убедена, че на много майки, които не са успели с кърменето им е неприятно. Но това е положението....