Пък и смятам, че много от вас вече са били там, където съм аз сега, и се питам дали няма да съжалявам ако си тръгна или пък съм сбъркала, че въобще съм допуснала нещата да станат такива каквито са.
Ще започна с това, че все още обичам човека до мен, но като че ли аз престанах да съм важна за него.Да, казва, че ме обича, но поведението му, грубото му държание понякога и обвинениятя му, че не се справям като майка, защото той участва в къпането и приспиването на децата(признавам почти изцяло той го прави)ме нараняват много.Има ли значение дали ме обича щом отношенията ни са такива?
А те сякаш започнаха да се променят след едно дъъълго гостуване на майка му, просто с нея не се харесваме и въпреки това той мечтае тя да заживее при нас.
Сега той работи, аз съм по майчинство с 5 месечната ни дъщеричка и един малко по-голям батко , спрявам се колкото мога, освен децата, чистене, готвене и пак "не се справям", а той прекарва доста време у дома и започна да му тежи това, че ми помага.
В общи линии, това. Липсва ми нежността му, близостта му и ужасно много ми се иска да бъдем отново заедно(не в смисъла да живеем заедно както е сега).Трябва да кажа , че аз не съм никак лек характер и сигурно имам вина.
Дали това е само период, защото наистина и двамата сега сме ужасно изнервени заради безпаричието ни и онова,което води до него, дали просто в момента не върви или...
Ще ви бъда благодарна на какъвто и да е отговор и на споделяне от страна на някой с подобна съдба.