Браво на Мони 
Сега и мама ще е по-спокойна
Виж целия пост
Сега и мама ще е по-спокойна
Криво ми е...
- Публикувана: 8 юни 2005, 10:32 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2005, 20:15 ч.
# 31
8 юни 2005, 14:47 ч.
Браво на Мони.
То наистина май те свикват по-бързо и страдат по-малко, отколкото ние.
Още видях темата и взех да рева, защото и аз ще давам моето гардже от септември на ясла. И сърцето ми е свито от сега... Но както една майка по-нагоре беше казала: Мисля, че е за тяхно добро, да са сред връстниците си и да си играят там, отколкото да ги държим в къщи и да се чудят по цял ден, какво да направят. Нито мога да й мисля стихотворения, нито песнички, нито мога по цял ден да се вдетенявам
. Особено пък сега като дойде есента и съвсем като се затворим в къщи. А тя расте и иска все повече внимание и компания.
Чоколина, ще мине този период на адаптация, то май на теб ти е нужна повече
. Разбирам те напълно. Но Мони ще свикне и ще стане по-общителна, по-оправна и въобще ... децата, които ходят на ясла и ДГ, са по-напред от връстниците си, които стоят в къщи с баби и майки. Това е плюс за детето ти.
Виж целия пост
То наистина май те свикват по-бързо и страдат по-малко, отколкото ние.
Още видях темата и взех да рева, защото и аз ще давам моето гардже от септември на ясла. И сърцето ми е свито от сега... Но както една майка по-нагоре беше казала: Мисля, че е за тяхно добро, да са сред връстниците си и да си играят там, отколкото да ги държим в къщи и да се чудят по цял ден, какво да направят. Нито мога да й мисля стихотворения, нито песнички, нито мога по цял ден да се вдетенявам
. Особено пък сега като дойде есента и съвсем като се затворим в къщи. А тя расте и иска все повече внимание и компания. Чоколина, ще мине този период на адаптация, то май на теб ти е нужна повече
. Разбирам те напълно. Но Мони ще свикне и ще стане по-общителна, по-оправна и въобще ... децата, които ходят на ясла и ДГ, са по-напред от връстниците си, които стоят в къщи с баби и майки. Това е плюс за детето ти. 
# 32
8 юни 2005, 14:52 ч.
Братовчед ми в понеделник беше за пръв път на градина, той е на три и малко вече, и леля ми беше ужасена просто... Но и мина, на тях не им дават да ги вземат на обяд, но около 12 часа в понеделник се обаждат на леля ми и я викат да го вземе. Отива леля ми, той реве та се къса. Какво станало. Него много го е страх от силни шумове, а точно до градината копаели нещо и шума бил ужасен и той се стреснал и рев... А той като реве няма спиране. Леля пропуснала да им каже как да го успокоят. Просто трябвало да го заведат да си мие ръцете, да пуснат някаква вода и всичко щяло да бъде наред... Всеки луд с номера си.
Виж целия пост
# 34
8 юни 2005, 15:03 ч.
Ей, видя ли че не е толкова страшно? 
Бързо ще свикне душичката! Не случайно има една приказка: Дано не се случва на децата това, което е в главите на майките им. Това, естествено, важи за случаите, когато майките са притесняват.
Ами кураж и за утре! И двете ще свикнете!
Виж целия пост
Бързо ще свикне душичката! Не случайно има една приказка: Дано не се случва на децата това, което е в главите на майките им. Това, естествено, важи за случаите, когато майките са притесняват.Ами кураж и за утре! И двете ще свикнете!
# 35
8 юни 2005, 16:33 ч.
Браво на Мони 
. Щом е и обядвала там, значи няма да има проблеми. 
Виж целия пост
. Щом е и обядвала там, значи няма да има проблеми.
# 36
8 юни 2005, 17:01 ч.
Ееее, чак благородно ти завидях. Щом и обядва значи всичко е просто прекрасно. Бимбо както казах ходи от цял месец и не желае да яде там. Само онзи ден бил седнал с децата на масата, но ял филия хляб.
Браво на вас!
Виж целия пост
Браво на вас!
# 37
8 юни 2005, 17:17 ч.
Хей, Чоко, не се притеснявай - пък ако ти е толкова криво няма проблем да си поплачеш - олеква. . Дечицата наистина се адаптират по-бързо от нас. М/у другото - не с цел да те наплаша, а за да бъдеш подготвена - при някои деца разбирането за голямата промяна не идва веднага - може да мине 1 седмица примерно и тогава да имате криза. Трябва обаче в никакъв случай да не плачеш пред детенце - тогава и то ще започне да се притеснява повече. При нас беше така - с тази разлика, че тръгнахме на градина, не на ясла - първите няколко дена - нищо, след това един ден - сутринта - се започна с "не искам на д.градина", дърпа се през целия път дотам (ние сме пешаци) а вече вътре като я преоблякох - се започна рев, "искам да ме вземеш", чак хълцане. Госпожата я вдигна и я вкара вътре ревяща и ритаща, а аз - беж, и при сестрата - рев ти казвам... не можах да се спра сума време. Дано на вас ви се размине все пак. 
Виж целия пост
. Дечицата наистина се адаптират по-бързо от нас. М/у другото - не с цел да те наплаша, а за да бъдеш подготвена - при някои деца разбирането за голямата промяна не идва веднага - може да мине 1 седмица примерно и тогава да имате криза. Трябва обаче в никакъв случай да не плачеш пред детенце - тогава и то ще започне да се притеснява повече. При нас беше така - с тази разлика, че тръгнахме на градина, не на ясла - първите няколко дена - нищо, след това един ден - сутринта - се започна с "не искам на д.градина", дърпа се през целия път дотам (ние сме пешаци) а вече вътре като я преоблякох - се започна рев, "искам да ме вземеш", чак хълцане. Госпожата я вдигна и я вкара вътре ревяща и ритаща, а аз - беж, и при сестрата - рев ти казвам... не можах да се спра сума време. Дано на вас ви се размине все пак.
# 38
8 юни 2005, 17:22 ч.
Абе сега ми е лесно да ти кажа - не се тревожи, всичко ще е ОК, децата са по-адаптивни, а и е най-добре за нея така и още куп 
ама само си представям и аз догодина, като дам чавето какво ще е 
....и то те боли още повече от липсата на детето, а не от това, че е на ясла, защото малко или повече си казваш, че там има други дечица, много играчки и бруги ала-бала, ама на теб ти е едно пустооооо 
На мен и сега ми е такова, като я дам за една вечер на бабите....
Виж целия пост
ама само си представям и аз догодина, като дам чавето какво ще е ....и то те боли още повече от липсата на детето, а не от това, че е на ясла, защото малко или повече си казваш, че там има други дечица, много играчки и бруги ала-бала, ама на теб ти е едно пустооооо На мен и сега ми е такова, като я дам за една вечер на бабите.... 
# 39
8 юни 2005, 20:04 ч.
Абе, обядвала, обядвала - колко е изяла, не знам - доверихме се на госпожата, Мони не може да си каже, сложихме я да спи следобеден сън. В 17 часа като се събуди - ре-е-ев! И вика "Ам-ам" - слагам я в столчето, на масата имаше кифлички - тя ги сочи и плаче, дадох и една, докато и приготвя закуската - така нагъваше, чак ръчичката й трепереше! Горкичкото ми! Изяде си обяда + кремчето + половин плодово пюре - просот не мога да си представя какъв гляд е изпитвала! Явно на обяд само супата (таратора) е яла и те са решили, че се е нахранила! Утре трябва да предупредя, че си хапва доста.
И аз съм го чувала това - като разбере, че не става въпрос за инцидетно оставяне, а за ежедневие, може и да започне да плаче - надявам се да не е така!
За моето плакане - аз си поревах докато нея я нямаше, после като я взехме ми беше малко по-добре! Гледам на нея да й говоря само хубави неща - как ще си играе с децата, колко много играчки има там...
Наистина, празнотата вкъщи най-много ми дотежа - до днес не съм я оставял на никого, освен на татко й - бабите ни са надалеч.
Още веднъж ви благодаря, момичета!
Виж целия пост
Браво на Мони . Щом е и обядвала там, значи няма да има проблеми.
. Щом е и обядвала там, значи няма да има проблеми. Абе, обядвала, обядвала - колко е изяла, не знам - доверихме се на госпожата, Мони не може да си каже, сложихме я да спи следобеден сън. В 17 часа като се събуди - ре-е-ев! И вика "Ам-ам" - слагам я в столчето, на масата имаше кифлички - тя ги сочи и плаче, дадох и една, докато и приготвя закуската - така нагъваше, чак ръчичката й трепереше! Горкичкото ми! Изяде си обяда + кремчето + половин плодово пюре - просот не мога да си представя какъв гляд е изпитвала! Явно на обяд само супата (таратора) е яла и те са решили, че се е нахранила! Утре трябва да предупредя, че си хапва доста.
М/у другото - не с цел да те наплаша, а за да бъдеш подготвена - при някои деца разбирането за голямата промяна не идва веднага - може да мине 1 седмица примерно и тогава да имате криза. Трябва обаче в никакъв случай да не плачеш пред детенце - тогава и то ще започне да се притеснява повече.
И аз съм го чувала това - като разбере, че не става въпрос за инцидетно оставяне, а за ежедневие, може и да започне да плаче - надявам се да не е така!
За моето плакане - аз си поревах докато нея я нямаше, после като я взехме ми беше малко по-добре! Гледам на нея да й говоря само хубави неща - как ще си играе с децата, колко много играчки има там...
Наистина, празнотата вкъщи най-много ми дотежа - до днес не съм я оставял на никого, освен на татко й - бабите ни са надалеч.
Още веднъж ви благодаря, момичета!
# 40
8 юни 2005, 20:15 ч.
Ще се справи детето!Не забравяйте,че притеснението на майката се усеща от детенцето на момента и това го разстройва още по-вече .И аз колко съм ревала от вън докато слушам тъжното хлипане 
или дерене 
вътре в стаята...но всичко минава бързо 
- после ще вика 
"чакай малко,че сега играем" 
Виж целия пост
.И аз колко съм ревала от вън докато слушам тъжното хлипане или дерене вътре в стаята...но всичко минава бързо - после ще вика "чакай малко,че сега играем" Препоръчани теми