за привързаността, за "мама", за децата

Публикувана: 7 юни 2008, 10:29 ч.
Последно мнение: 11 юни 2008, 00:53 ч.

6 475
38

# 30 8 юни 2008, 22:13 ч.

Днес гушнах друго бебе. Докато другото си играеше с косата ми, синът ми набръчка устничките, протегна ръце, каза тъжно "мама" и зарева.
Иво беше гушнат съответно от другата майка, познава я прекрасно. Приятелчето му не показа никаква ревност, добре си му беше в мен.
Бяхме на гости при едни приятели, с които сме всеки ден навън на разходка. Синът ми като ги види отдалеч крещи с възторжени възгласи, радва им се. Подават си играчки с бебока, нещо като игра сътворяват.., доколкото бебетата могат да си играят. Заливат се от смях.
Нарочно си поставих за цел да наблюдавам начинът, по който приятелката ми се грижи за детето. Не открих особена разлика -и тя го прегръща, говори му, занимава се с него. Може би единствената разлика е че малко повече изчаква, докато откликне на недоволство.
След днешната случка съм склонна да мисля, че наистина границата на привързаността се определя много повече от детето, отколкото от майката. Друг е въпросът, че има жени, които не желаят да откликнат на тази привързаност, не се чувстват комфортно в нея. Други пък я харесват, приемат я и може би малко я задълбочават.

Виж целия пост

Анда

# 31 8 юни 2008, 22:22 ч.

Не си вади генерални изводи, напълно нормално си реагира детето; сигурно другото дете в други ситуации е по-ревниво.

Виж целия пост

valerie

# 32 8 юни 2008, 22:34 ч.

Цитат на: Анда в нд, 08 юни 2008, 22:22

Другата майка коментира : "Иван /големият й син/ беше същият -все мама, мама, мама, Дари не е такъв.." Затова си мисля, че наистина е до дете.

Виж целия пост

ivafara

# 33 9 юни 2008, 12:07 ч.

напално нормално е на тази възраст да има сална привързаност към мама.моята дъщеричка все още е такава.все още понякога когато я водя на градина тя се дърпа,иска да е с мен.поплаква,мранка и винаги като се качва постълбите преди да влезе в стаята на нейната група ми казва"мамо и отивай право в къщи.искам да си там да ме чакаш." ooooh!

милата.вече е на 6год а за това време съм я оставила 3 пъти на свекърва ми защото ми се наложи за по няколко дена.хич не й допадаше тази идея.живееме със моите родители и тя досега нежелае да стои с тях а ние с баща й да излеземе примерно.тя казва ,че я оставям сама а дефакто е с бабаси и дядо си. а те я лигавят. нищо нямя да й липсва.обаче тя нежелае да е с никой друг освен с нас-мама и тати-.навсякъде ходи снас.какво да направя,това е.така че аз невиждам нищо лошо в тази привързаност.в крайна сметка за това ги създаваме тези деца,зада са си с нас.

Виж целия пост

Judy

# 34 9 юни 2008, 12:27 ч.

Мисля, че и тук е като в останалите области- т.е. ползите и вредите зависят от мярата и еднакво вредни са и двете крайности, както за родителя, така и за детето.
За мен е по- здравословно и по- нормално детето да не е толкова привързано към друг човек, пък бил той и майка му. И двете ми деца винаги са спяли отделно, не са плакали да се нанасят при нас, не са плакали, когато ги гледа друг човек. Иначе общуваме, играем, глезим се, но гледам да е с мярка.
Мярата, са казали много по- умните от нас преди мно-о-о-ого години, е в същността на нещата.

Виж целия пост

Катерина78

# 35 9 юни 2008, 14:32 ч.

Според мен всичко си идва на място след време. Моята дъщеря беше много привързана към мен и все още е. Имаме чудесен татко, но изведе ли я сам, през 5 мин. го питала къде е мама, кога ще дойде мама, какво прави мама, искам с мама и т.н. Всеки път обяснява, че мама има работа или че мама готви и т.н. Постепенно се научава, че не мога постояно да съм до нея. Но за някои неща - например приспиването вечер, съм незаменима Heart Eyes

Друг не може да я приспи. Това донякъде е лошо, защото не можем да излезем никъде вечер, но...май свикнахме Mr. Green

Преди да тръгна на работа, я гледаше баба й по няколко часа, приспивам я и я оставям, а като се събуди ме няма. Сега просто обяснявам, че отивам на работа и тя ми казва "Чао мамо! Лека работа!" Grinning

Имам няколко незабравими спомени, първите дни като тръгвах на работа се гушкаше в мен и със сълзи в очите не искаше да ме пусне, а аз даже се разплаквах. Но беше само първите дни, после отшумя. Така че, горе главата, ще мине и това. Peace

Виж целия пост

ston

Потребител

# 36 9 юни 2008, 14:32 ч.

Нашият син е като на titi - общо взето е по-независим и ако има с какво да се занимава, никого търси. И той не се впечатлява особено, че остава сам на площадката. Даже може и да помаха за чао и да даде целувка. По-рано дори беше по-привързан към баща си, защото си играеха само вечер, а с мен беше по цял ден. И дори сега, ако вървим тримата, подава ръка на баща си, а на мен не. Ако баба му дойде да го види, я повежда към вратата да излизат заедно на разходка, а на мен само ми маха за довиждане.

Виж целия пост

zuki

# 37 10 юни 2008, 15:08 ч.

И мен много ме притесняваше това. Синът ми е изключително привързан към мен и постоянно ме търси. Гледах го сама, въпреки че живеем у свекърите и с тях и детето израстна с много хора, но въпреки това е изключително привързан към мен. Мислех, че това ще бъде голяма пречка, за да свикне с ходенето на ясла и моята липса, но не е така. Въпрос на време, колкото и клиширано да ти звучи.
Честно казано, за мен е напълно нормално едно дете да е изключително привързано към майка си. Аз бях от тези деца, които са леко темерутести и единаци. Не бях привързана към никой. По-късно това ми създаваше проблеми в общуването, но и това отмина с времето.
Искам да подчертая, че синът ми е много контактно дете, много чаровно и обаятелно. Знае, как да си "спечели" приятели, но си ме търси.
Забелязвам, че малка по малко започна да се отърсва от тази "зависимост" от мен, макар и бавно.

Виж целия пост

Дренка

# 38 11 юни 2008, 00:53 ч.

МДа, няма правило, нито пък е от възрастта(само). Колкото голямата ми дъщеря беше( и е) непукист и не подбираше хората, толкова малката сега( колкото твоя ИВо е) е привързана към мен. Голям рев, голям драматизъм! Grinning

Виж целия пост

Препоръчани теми

Заплашващ аборт

6 830
18

Бъдещи майки

За страховете на децата

6 743
31

Нашите деца от 1 до 6 години

Скъсена шийка на матката-съвети?

6 012
17

Бъдещи майки