Да попаднеш на не подходяши родители

Публикувана: 22 юни 2008, 00:33 ч.

Последно мнение: 27 март 2013, 00:18 ч.

44 980

# 15 23 окт. 2011, 22:47 ч.

Здравейте
След смъртта на биологичните ми родители съм отгледана от 3 годишна от чичо и стринка.
Той почина, когато бях на 13. Стринка ми не е лоша (имам предвид истински лоша), но никога не можах да обикна. Просто сме на различни честоти... и в различни вселени. Могло е да ме вземе и сестрата на БМ, но са ме дали в "семейство" пред развод. Е, закрепила съм им брака. И съм си изкупила самотата и разочарованията с някой и друг имот. Винаги едно нещо е за сметка на друго, това е положението.
Сега започнах да лекувам душевните си рани с помощта на хомеопатия. Има полза.

Виж целия пост

chrizantema

# 16 3 ян. 2013, 14:43 ч.

да, разбирам те прекрасно мило момиче, отвратително е да осиновиш или противната дума "вземеш" дете / все едно купуваш /, с цел някаква ниска и мерзка - да скрепиш брак, да уредиш имот и т.н. , апропо имам позната която осинови дете като самотна майка да може да вземе апартамента на мъжа си с когото беше в развод - арогантно, отвратително, неморално, чудовищно, животинско е да "ползваш" човешка душа с грозни стремежи... и тази същата душа да се налага да се лекува с години после от последствията на провала ви като родители!!!

Виж целия пост

FBID100001645917410

# 17 8 ян. 2013, 11:47 ч.

Здравей, съчувствам ти, защото и аз съм била в такава ситуация. Бих предпочела да остана в детски дом, отколкото ужасът, който преживях, докато ме гледаше така наречената ми осиновителка. В прав текст ми заявяваше, че си е взела "хранениче", защото трябва някой да я гледа на старини (когато ме е осиновила, е била на 47), а и обществото не приемало жените без деца. Тормозът - физически и психически, беше като филм на ужасите, но въпреки че всички виждаха какво е отношението й към мен, никой не направи нищо - нито социалните (дори не направиха проверка, въпреки че от училището ми им казаха за побоищата и тормоза), нито съседити, никой.... Имам и други две познати - осиновени деца, които макар и в по-малка степен, също изживяха много тежко и тъжно детство. Така че, не си единствен, но помни, че човек сам определя живота си. Аз не мога да върна детството си, но мога на сина си да дам детство, което да си спомня с усмивка, мога да се отнасям добре с близките си и да простя на осиновителката си, защото тя просто не е майка. За съжаление винаги си мисля, че кръвта вода не става и няма начин осиновителя искрено да разбират и обичат осиновеното си дете. Може и да не съм права, но общите гени най-малкото ти позволяват да разбереш защо се отнасят така с теб. ОСиновителите просто са чужди... Искам да пожелая кураж на всички, които не са случили на осиновители.

Виж целия пост

O.B

# 18 11 ян. 2013, 14:06 ч.

Цитат на: Natalia Zoneva в вт, 08 яну 2013, 11:47

За съжаление винаги си мисля, че кръвта вода не става и няма начин осиновителя искрено да разбират и обичат осиновеното си дете. Може и да не съм права, но общите гени най-малкото ти позволяват да разбереш защо се отнасят така с теб. ОСиновителите просто са чужди... Искам да пожелая кураж на всички, които не са случили на осиновители.

От това, че не си имала радостно детство, не означава, че всички деца по света са нещастни нали Peace

Искрено ти съчувствам за изживяното, но това че се е случило на теб, не означава присъда над всички. Да, от гледна точка на кръвта ние осиновителите сме чужди - в това спор няма. От гледна точка на любовта обаче - колкото осиновявания, толкова варианти. Довечера ще питам сина ми дали съм му чужда Wink

Виж целия пост

chrizantema

# 19 15 ян. 2013, 19:40 ч.

не се засягайте, всички сме писали по нещо лично тук, от което ни тежи и боли, никой не обобщава и не мисли, че това важи за всички Simple Smile

Виж целия пост

daliq81

# 20 27 март 2013, 00:18 ч.

Родителите ни обичат може да сте сигурни с цялото си сърце , обаче има нещо което не позволява да се получат нещата истински , може би известна доза егоизъм. Защото родителите ни пък нямат истински свои деца , за да разберат , че те може да са по ужасни и от нас въпреки пряката си кръвна линия с тях.
За белязала съм , че когато едно дете е твое ти можеш да прикриваш и оправдаваш всичките му безумия , глупостта му , некадърността му ...... ноооооооо при осиновените евентуалните залитания , към алкохол , кръчми в пубертета се обясняват с лошите им гени.
Защо се очаква да сме овце е това не мога да разбера аз.
Някакво остатъчно , остаряло мислене е това , неосъзнат предразсъдък от онова време когато такива деца са били ратайчета и храненичета .

Това е при нашите родители , предполагам че тези които сега взимат дечица се държат по цивилизовано

Виж целия пост

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

506 603
5 032

Осиновители

Статистика

174 098
225

Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

177 891
271

Осиновени