Какво е бракът?

и каква ще бъде разликата ако подпишеш? Каква е разликата между жена от двойка живеещи на съпружески начела и съпруга?

Юридическа как каква.

аааа вярно юридическата разлика е много страшно нещо ...

как да не е страшна, много е страшна даже.
Жената не искала да е съпруга....... каква е дано отговори, че ми е много интересно. То ако подписът правеше хората семейство и съпрузи, гот щеше да е, ама не би.

Етап от връзката м/у двама, до която някои стигат, други не, не е задължителна, същото е и с решението за деца.

Ние сме били 4 г. на семейни начала и още 7 в брак, разлика няма в отношенията по между ни, но в брак се чувствам по-добре, не мога да обясня защо.

Изневярата не я приемам нито в брака, нито в семейните начала, ако някой реши, че иска друг - ок, прав му път, но без лъжи и празни обяснения.

Бракът е преди всичко партньорство. За да е успешен е трябва да има любов, приятелство, подкрепа, разбирателство, много комуникация, общи цели и общи интереси. И да, понякога има монотонни моменти - просто спокойствие /оценяваш го като го загубиш, както и всичко друго/, понякога има динамика, породена от положителни или не събития. Без значение дали е брак с подпис или без, ако е пълноценен, дава чувство на пълнота и сигурност, прави те личност, важна за някого. Трудно се гради, лесно се разваля, важно е да се цени, иначе не става. Останалото е хахо-хихи.

За мен бракът е една романтична законова рамка /или окраска/ на любовта, която изпитвам към мъжа ми. Омъжих се, защото исках и пред закона да потвърдя, че ужасно обичам този човек и искам да живея с него завинаги. Исках също и бялата рокля. Важното е любовта между двамата, бракът е просто юридически проблем /проблем не е точната дума, но мисля, че ме разбирате/. Ако си толкова отегчена и обезверена, проблемът е, че липсва любовта, а не в институцията- брак. Ти си знаеш най- добре как да постъпиш, но според мен това, което ти се случва не е съвсем нормално. В смисъл, че не се случва на всички семейства. Може и да ви е смешно, но когато преди година попитах татко любовта изчезва ли с годините- все пак всички ги вълнува този проблем- той ми каза- "Незнам как е при другите, но аз все още съм влюбен в майка ти". И това си личи, както и обратното, между другото. Аз цял живот ги гледам как се обичат и се постарах и аз да се омъжа по любов и да запазя тези чувства. Мъжът ми беше малко скептичен към моята романтична нагласа в началото, но с годините, смело мога да кажа, че го заразих с тази романтика и по всичко личи, че му харесва. Според мен няма нищо отегчително в брака. Сериозно го казвам, пък ако искате ми се смейте. На мен ми харесва, че вкъщи има кой да ме чака, харесва ми, че имам две деца, харесва ми да си нося халката и да казвам, че съм омъжена. Трудно е понякога, разбира се, има спорове, проблеми, скандалчета и по- големи скандали, но... за мен това е нещо прекрасно.

Щом ти минават такива дребни мисли, като тази искаш или не искаш да си съпруга,значи нещо те притеснява.Никога не съм се замисляла над това,какво е бракът,какво е да съм съпруга.Какво да му мисля?Аз не съм станала по-различна от това,че съм се подписала в някаква книга.Или може би късметът ми е проработил и човекът,който ми е съпруг,не ме е направил различна.Но ако някой има страхове и предубеждения към брака,значи има защо.

Няма едно определение за брак. Всичко зависи от хората. Бракът е такъв, какъвто си го направиш. Щом си срещнал твоята истинска половина няма значение има ли брак, няма ли.....Ние сме семейство от почти 4 години, а се познаваме от още толкова. Преминали сме през доста изпитания, правим доста компромиси. Това е неизбежно. Но със сигурност мога да кажа, че досега никога не ми е било скучно, че не сме се разделяли  с изключение на седмицата когато бях в болница да раждам и че не си задаваме въпроса какво е бракът. Това е добър знак. Почнеш ли да питаш ясно е накъде отива работата.

Е,все едно аз съм го писала.Изневярата не я подкрепям при никакви условия-първо раздяла/развод/ и после нови партньори.А и в брака е ясно,че трябва да има кантрол над чувствата-не може всеки ден да се влюбваш,тогава по-добре да не се обвързваш.Винаги има интересни хора.А относно монотонността на брака-сами трябва всекидневно да се борим с нея,ако не тя ще ни съсипе-пиша от опит.Седем години брак,общо 14 години заедно,но мн.  го обичам и тръпна и чакам всеки ден с нетърпение, да се прибере.