Има редица социални роли и обществени длъжности, без които спокойно може да мине и обществото и социума. Тяхното значение е силно преувеличено, а възникването им – силно парадоксално, защото, за разлика от природата, където се получават катаклизми тогава, когато се нарушат естествените закони и сили, пазарното ни общество ни прави клизми именно спазвайки пазарните му закони...
Сега мога да разшира обхвата на темата, изреждайки един куп професии, които са кухи откъм полезност, но ни носят някаква имагинерна наслада, заради която съществуването им е донякъде оправдано. Такива са повечето спортисти, творци, консултанти и съветници в определени сфери, прекупвачи... Зад продукта на техния труд не стои реална стойност. Това обаче не дразни. Какво като някои хора получават милиони, само защото притежават редки умения в област, която самите ние сме дефинирали като важна, и могат да уцелят с парабола ъгъла на вратата от центъра на игрището? Със здраве да си ги харчат! Слава Богу, има запалянковци. Ако нямаше, ако всички бяха като мен, футболист щеше да означава несретник. Европейското по футбол обаче не ме е принуждавало да го гледам и тук идвам до ключовата разлика – възможността за избор дали да се възползвам от нещо или не. Защото никоя от горните професии не притежава безмерната наглост на търговските посредници, в частност Агенциите за недвижими имоти.
Да работиш в Агенция за недвижими имоти означава, да стоиш в офис и лениво да мастурбираш, в очакване да ти позвъни някой, който седмици и месеци е чел обяви и е проучвал пазара, да му кажеш, че цената на точно този имот току-що се е повишила с 10 000 Евро, да го заведеш на оглед, където да се окаже, че 100-те квадрата са по-скоро 100 кубика, да вдигаш рамене на специфични и важни въпроси, но без да те питат да говориш за маловажните, и на края да прибереш пет процента от стойността. Всичко това така дразни, че може да се каже, че посредниците на недвижими имоти по-скоро затрудняват процеса на осъществяване на една сделка, вместо да я подпомагат, свързвайки продавач с купувач.
Тук контрастът между очакванията на клиент и посредник е рязък като следа от порязване. Толкова е и болезнен. За такава услуга аз бих дал не повече от стотина лева. Очаква се обаче да дам няколко хиляди. А съм свикнал срещу парите ми да стои нещо... Единственото, което представлява важност в работата на тези хора – проверката на юридичекия статус на имота - е нещо, за което никога не бих им се доверил. Гледайки ги си мисля, че не бих им поверил дори кучето си. По-скоро бих се доверил на кучето си. Струват ми се невдятни и нефелни. Тоест, трябва да свърша всичко сам, след което да им платя.
Но това е! Нарича се монопол. Полът е моно и, не се заблуждавайте от звънкото име Агенция за недвижими имоти или абревиатурата АНИ, не е женски. Просто защото все ни е вътрешно...