Аз съм от умерените скептици. Съмнявам се че ги има (магиите де), но не и не отхвърлям възможността за ..абе и аз не знам какво.
Но! Елате та вижте свеки: от света вода ненапита, та на ходжи и врачки ли не ходи да разделя девер ми от приятелката му, на бившата на съпруга си, на кой ли не,
на нас за късмет ( навремето), караше ме да нося едно "мускалче" в сутиена си моля ви се, да не можели били да ни вредят или даже и не помня вече за какво ми беше казала точно че е 
Да бе! И аз познайте как чинно го сложих в някакъв шкаф, а после ми се загуби от поглед.
Както и да е. Имам предвид, че си е върла привърженичка на тези неща.
Та в момента е в чужбина. И майка ми е там. Те са си дружки по принцип. С мен не е говорила от вече година сигурно, но сега майка ми като си дойде за малко, О БОЖЕ какво благоволение свисше (даже не съм сигурна че така се пише)- свеки ми пратила едно черно потниче, абе...не е лошо. Тя иначе е добра в това, а и познава вкуса ми. До днес (вече 2 седм как е у нас) не го бях обличала, метнах го в шкафа и го зарязах, но сутринта ми трябваше нещо черно и го мернах. Викам си: абе я да видя как ще стои с нея. Облякох я! Дали минаха и 5 мин ( въртене пред огледалото
), е като взе да ме стяга гърлото, пусто не мога да дишам, като се запрозявах... Стана ми едно гадно... Е, не съм се затръшкала да умирам, но беше много неприятно усещане за тежест в гърдите. Светна ми една крушка в главата, хем си викам, ама и ти се един идиот, хем на бегом свалих потника и в близкия ъгъл. Къде вика баба ми: За вас лъжа - за мен истина....мина ми....
От сутринта се чудя аз ли изпреках днес, внушавам ли си... или пък ...кой знае. И реших да питам и вас
Виж целия пост
Но! Елате та вижте свеки: от света вода ненапита, та на ходжи и врачки ли не ходи да разделя девер ми от приятелката му, на бившата на съпруга си, на кой ли не,
на нас за късмет ( навремето), караше ме да нося едно "мускалче" в сутиена си моля ви се, да не можели били да ни вредят или даже и не помня вече за какво ми беше казала точно че е Да бе! И аз познайте как чинно го сложих в някакъв шкаф, а после ми се загуби от поглед.Както и да е. Имам предвид, че си е върла привърженичка на тези неща.
Та в момента е в чужбина. И майка ми е там. Те са си дружки по принцип. С мен не е говорила от вече година сигурно, но сега майка ми като си дойде за малко, О БОЖЕ какво благоволение свисше (даже не съм сигурна че така се пише)- свеки ми пратила едно черно потниче, абе...не е лошо. Тя иначе е добра в това, а и познава вкуса ми. До днес (вече 2 седм как е у нас) не го бях обличала, метнах го в шкафа и го зарязах, но сутринта ми трябваше нещо черно и го мернах. Викам си: абе я да видя как ще стои с нея. Облякох я! Дали минаха и 5 мин ( въртене пред огледалото
), е като взе да ме стяга гърлото, пусто не мога да дишам, като се запрозявах... Стана ми едно гадно... Е, не съм се затръшкала да умирам, но беше много неприятно усещане за тежест в гърдите. Светна ми една крушка в главата, хем си викам, ама и ти се един идиот, хем на бегом свалих потника и в близкия ъгъл. Къде вика баба ми: За вас лъжа - за мен истина....мина ми.... От сутринта се чудя аз ли изпреках днес, внушавам ли си... или пък ...кой знае. И реших да питам и вас
ще земе да пукне от страх тая женица 
и с тях са й направили магия. Да отишла да разкопа на едно място и ще ги намери и да ги изгори. Как се смяхме с нея дълго време, до поредното й лично нещастие. Отишла една нощ, копала, копала и намерила увити и прободени с пръчки разни неща, които в действителност е хвърляла през годините. Изгори ги и от тогава, да чукна на дърво, по щастлив човек от нея не познавам.
