Гняв при 13 месечно дете

Публикувана: 6 юли 2008, 10:45 ч.
Последно мнение: 11 юли 2008, 14:01 ч.

2 723
25

Rylie - Регистриран

mamma_mia

# 15 7 юли 2008, 12:57 ч.

Rylie

Моят юнак е на 06.06. с асцендент Рак Heart Eyes

Абе доста е чувствителен......
И много са любвеобилни Blush

Моя приятелка също има момченце зодия близнаци и казва че, много обича да се гушка и казвал "О мамо колко си красива"
И аз очаквам да го чуя от Ади някой ден Wink

И "Обичам те мамо"...
За сега,знам ,че поне го мисли......защото още не може да го каже Mr. Green

Поздрави от нас Heart Eyes

Виж целия пост

zuki

Регистриран

# 16 7 юли 2008, 13:51 ч.

Моят син премина през един такъв период. Когато проходят децата, осъзнават, че могат да си "позволят" повече неща, че много неща стават по-достъпни за тях, че с ходенето вече са си извоювали повече свобода в движенията, изобщо - повече движения. Светът около тях става все по-интересен. И когато се опитаме да им забранинм да пипат някъде, те го възприемат като ограничение и "протестират" по свой начин. В случая, твоето дете "протестира" с рев.
Единствено, което помагаше в такива ситуации при нас, беше отвличане на вниманието с друго нещо, но не винаги. А що се касае до контактите - моят син също имаше голям "афинитет" към контактите и кабелите. Изпитвах ужас, защото нашите вкъщи са от старите и няма протектори за тях и трябваше постоянно да го наблюдавам да не се "изкуши". Но, когато тръгнеше да пипа, аз посягах преди него и се преструвах, че ме е ударил токът и симулирах болка и плач. Така той възприемаше, че и него ще го сполети същото. Даже нарочно му хващах ръчичката и насочвах пръстчето, уж че ще го пъхна и ще го удари ток, а той сам се дърпаше от страх. Така успях да го отуча от навика да бърка там. По същия начин демонстрирах, какви последствия може да има, ако хване, пипне, дръпне или направи нещо друго с някакъв опасен предмет или отиде на опасно място. Беше много труден период за мене.

Виж целия пост

pamsi

Регистриран

# 17 7 юли 2008, 14:02 ч.

Моята дъщеря често плаче от яд-в повечето случеи не и обръщам внимание

Виж целия пост

simon666

# 18 7 юли 2008, 14:05 ч.

Записвам се да следя темата, защото и мен ме интересува. Иначе още нямам особен опит.

Виж целия пост

daninka

# 19 7 юли 2008, 14:17 ч.

Характер или не-незнам НО със сигурност децата се опитват да намерят границите на "позволеното" и "забраненото" ooooh!

и да изпробват нервната система на родителите Whistling

С дъщеря ми имах големи проблеми с тези налагания ,тръшкания и инат.Когато преди време се опитваше да ми се налага -опитвах с игнориране ,с гушкане ,с изчакване да отмине момента и обяснявах кое е редно и кое не е!!!!Дълго време нищо нямаше ефект-при някои деца просто се израства този момент.
Сега синът ми е в тази възраст-иска много ,а не може да се справи сам!!!Това на моменти го ядосва!!За разлика от дъщеря ми при него действа метода -да му отвлека вниманието с нещо друго,да му кажа твърдо" НЕ".Та слава богу при него за сега действа тази тактика .Ами явно е и до детето!!!!Ние обаче ,като родители не трябва да позволяваме децата да ни се качат на главите-защото после може да стане страшно и най -малкото нещо да се превърне в битка за надмощие!!!

Виж целия пост

IANAMAIL

# 20 7 юли 2008, 16:03 ч.

Възпитанието започва от момента на раждането baby_neutral

/може би и малко преди това даже!/ и имаме на разположение седем години! Поне така казваме. Но е вярно, че за това време можеш да положиш основи за едно добро продължение!
Момичета , не ме убивайте с камъни! Смятам, че по някое шамарче не е излишно! Свекър ми/ за втори път днес го цитирам/ казва: бий дупенце, да не биеш дупище! Не го практикувам , оставила съм това , ако се налага на бащата.
Искам да се уговоря, че това е много , много крайна мярка Naughty

! И двамата първо много, много говорим , показваме , ако трябва доказваме.
Макар , че дъщеря ми се води, но пък е със собствено мнение за всичко.
Майка ми ВИНАГИ ни е помагала! Но това беше една особена помощ, после го осъзнах . Помага , насочвайки, без да налага мнение.
Много важно е от рано детето да разбере, че НЕ е НЕ!
Не съм привърженик на това да го оставим , да прави каквото иска щото е малко и не разбира! Както казват и момичетата: децата изпробват - колко могат и до къде. Тук е твоята роля да поставиш границата и да я отстояваш!
Научила съм дъщеря ми , че обещая ли нещо го изпълнявам - било то забрана или награда.
ВЪЗПИТАВАЙ С ПОСТОЯНСТВО!

Виж целия пост

Rylie

Регистриран

# 21 7 юли 2008, 16:29 ч.

IANAMAIL, когато кажа "НЕ" значи "НЕ" и точка. Никога не разрешавам нещо само, защото е започнал да плаче. Ясно ми е, че така ще се научи да ме манипулира и после оправия няма. Освен това, когато нещо е забранено си е винаги забранено, а не "вчера не можеше да пипаш дистанционното, ама днеска понеже се тръшкаш-може". Всички тези тактики (забраняването със спокоен глас, гледането в очите и слизане на нивото на детето) са ми ясни, чела съм много пъти за тях в книгите (Например в "Какво те чака през първата година"-прекрасна книжка) - там се отрича и удрянето-защото когато удариш или шляпнеш детето му казваш, че е ок да удряш и го учиш да удря. Синът ми точно това прави в момента-ядосва се лесно и започва да удря всичко и всички, само ми остава в такъв момент и аз да започна да го удрям и ще се изпотрепаме вкъщи за нула време ooooh!

Виж целия пост

IANAMAIL

# 22 8 юли 2008, 16:29 ч.

До кога мислиш, че ще продължи това с удрянето, защото срещу нас детето ен а повече от 7г и посяга на баба си?
Не искам да кажа в никакъв случай , ч ен е полагаш усилия ! Нали за това си говорим тук! Може и аз нищо да не съм разбрала, от възпитание , защото щерката е спокойна от бебе. Сега очакваме момче , живот и здраве, и всички без изключение мезаплашват едва ли не- охоо ще видиш сега какво те чака ... и т.н.

Виж целия пост

афродита

# 23 8 юли 2008, 17:21 ч.

Е,да,ама моята е момиче,не е момче.....И е точно такова чудо,описано от Rylie-казвам Не-тя се смее,казвам пак НЕ,тя се смее,говоря едно и също нещо по около 10 пъти-тя ме гледа и се смее,разбира ,но се прави на луда.Блазе на майките със спокойни деца,защото аз не знам какво е това.Навън не иска за ръка,хващам я насила(в една друга тема ме учиха да се налагам аз),влачила съм я така из целият град,а тя пищи...Нося я,тя се радва.Мога ли да нося из града на ръце 12-13кг дете?Пусна я-тя тича към пътя с колите-и това всеки ден-е,нали с постоянство детето свиквало?Да,да-казвам като в онази реклама за кредит в Пощенска банка Mr. Green

Говоря,говоря,говоря,нищо-никаква реакция,да е разбрала нещо.Обясняваме и с баща и-еди какво си е добре,еди какво си е лошо,да не прави така....тя те гледа тъпо и все едно не и говориш.
Е,не сме 13 месечни,ама това си датира още от тогава.......

Виж целия пост

IANAMAIL

# 24 11 юли 2008, 12:24 ч.

Ще вземете да ме убедите , че наистина децата си се раждат послушни и непослушни!
Нямам друг избор! за сега ще се въздържа от повече коментари , нека да видя на втория тур какво ще ми се случи и ще споделя .

Виж целия пост

Rylie

Регистриран

# 25 11 юли 2008, 14:01 ч.

Просто някои деца са си с характер, дето се вика. Последните 2-3 дни е по-спокоен, но ще видим докога, на мен ми прилича на затишие пред буря.

А вечер докато заспи какво чудо е Confused

само аз си знам

Просто си мечтая за деня, в който детето ми ще заспи без рев, тръшкане и дране ooooh!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Как реагират децата ви при физически контакт с други деца и възрастни

2 254
30

Нашите деца от 1 до 6 години

Детето плаче от хората

1 337
8

Нашите деца от 1 до 6 години

Детето ми не желае други хора освен мен и баща си

16 427
42

Бебета (от 0 до 12 месеца)