сега ще отговора на въпросите които сте ми задали!не сам бременна,нито искам да задаржа някои на сила при мен.Аз самата работа имам сериозен проятел с които живея вече мн времв и 2-та го искаме можем да се грижиме за него и т.н но н-з как да постапя.аз самата сам гледала дете до миналата година........от тука на там става мн сложно за обяснение.
здравейте. (На 18 години искам бебе)
- Публикувана: 16 юли 2008, 12:57 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2008, 09:19 ч.
# 75
20 юли 2008, 21:35 ч.
Виж целия пост
Правят се забележки за правописа, защото определено грамотността е основа за някаква реализация и образование, без които е трудно да дадеш на едно дете една сравнително стабилна среда...А що се отнася до отговора на Карамфилка....На 18 години е и вече е живяла много време с приятеля си? За мен тя е дете, което няма реална представа, а и явно няма кой да я посъветва, как да изгради живота си, какви да са й приоритетите в една такава ранна възраст и кога да прецени, че са готови да отгледат дете.
# 76
20 юли 2008, 22:05 ч.
карамфилка не знам какво очакваш от нас-да ти кажем действай ли 
няма значение от колко време сте заедно, аз бях с моя човек от 1 месец и вече бяхме готови за следващата стъпка дете....преди това бях 10 г.. с 1 човек..ами така и не се почувствах готова, нямаше я сигурността, не знам как се получи просто когато срещнах съпруга си бях сигурна просто..ако това чувстваш ти действай....ако се колебаеш просто недей
Сега съм здраво стъпила на земята, щастлива съм, имам син, завършвам 2то си висше
приятеля ти на какво мнение е? Ще ти позволи ли/колкото и глупаво да звучи/ да се реализираш после в живота.....да учиш. ще помага ли..бебето лесна работа/да не дава Господ да имаш проблеми със забременяването/, раждането и то се преживява....после, после идва големия въпрос....А СЕГА НАКЪДЕ?...доходи, работа, кой ще помага с детето, не прибързвай, добре обмисли 
Виж целия пост
няма значение от колко време сте заедно, аз бях с моя човек от 1 месец и вече бяхме готови за следващата стъпка дете....преди това бях 10 г.. с 1 човек..ами така и не се почувствах готова, нямаше я сигурността, не знам как се получи просто когато срещнах съпруга си бях сигурна просто..ако това чувстваш ти действай....ако се колебаеш просто недей Сега съм здраво стъпила на земята, щастлива съм, имам син, завършвам 2то си висше
приятеля ти на какво мнение е? Ще ти позволи ли/колкото и глупаво да звучи/ да се реализираш после в живота.....да учиш. ще помага ли..бебето лесна работа/да не дава Господ да имаш проблеми със забременяването/, раждането и то се преживява....после, после идва големия въпрос....А СЕГА НАКЪДЕ?...доходи, работа, кой ще помага с детето, не прибързвай, добре обмисли
# 77
21 юли 2008, 09:09 ч.
Ако родиш на 18 г., на 28 вече, а може би и по - рано, ще съжаляваш за пропуснатите възможности. Да имаш детенце е огромна отговорност, която предполага и зрялост, и образование, и различен поглед върху живота. И въпреки, че има много жени, родили на тази крехка възраст, които са изключително добри майки, аз те съветвам да изчакаш мъничко.
Виж целия пост
# 78
21 юли 2008, 09:19 ч.
Аз родих първото си дете на 19 , но се бях находила и сега 5 години по- късно не съжалявам за решението да оставя бебчето си.Не беше планирана бременност но решихме, че искаме бебето и си го гледаме.Ето, че на 24 вече си имам 2 дечица и няма по- хубаво нещо на този свят от тях.Ако се чувстваш наистина готова- защо пък не?!
Не плащам данък обществено мнение и не ме е интересувало какво ли ще си кажат хората
Виж целия пост
Не плащам данък обществено мнение и не ме е интересувало какво ли ще си кажат хората
Препоръчани теми