За сигналите когато сте на кръстопът в живота си.

  • 9 222
  • 102
# 90
много интересна тема сте захванали! Аз тепърва започвам да се интересувам от тази тематика, та искам да ви попитам: според вас, каква роля играе мирогледа на човек в разчитането на знаците, т.е. мислите ли, че примерно позитивното мислене (или черногледството) може да повлияе на това как знаците се интерпретират. Интересни са ми всички мнения.  Simple Smile

Да, мисля, че може да повлияе на възприемането им и интерпретирането им. Може да влияе и принципно на това дали знаците са забелязвани (осъзнавани). Ако не вярва в знаци и не придава значение, няма да ги забелязва изобщо. Ако няма опит, може да се опитва да ги интерпретира така както му е изгодно. Знаците са символи, а символите не са еднакво лесни за всички за четене. Да не кажа повече, за по-голямата част от хората, абстрактното е сложно за разбиране, а символизмът неясен.
Но, в някои случаи знаците са много ясни и категорични и може би дават по-малък шанс за неправилни интерпретации.
Виж целия пост
# 91
В момента и на мен ми се налага да взема решение, от което зависи цялото ми бъдеще. Колкото повече мисля и премислям, толкова по - объркана съм Rolling Eyes
Честно казано, колкото и да търся знаци от съдбата, всичко си зависи от мен и от мъжа ми....  По- скоро здравият разум е за предпочитане, което пак не означава , че ще вземеш правилното решение. Просто гаранции няма Whistling

Виж целия пост
# 92
Няколко пъти не се доверих на интуицията си, а станах подвластна на моментните емоции и чувствата. В единия случай разумът и интуицията вървяха ръка за ръка даже. И жестоко сгреших. Слава Богу с обратими полседствия и само лоши спомени.

При мен пък се е получавало обратното  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 93
Може би малко ще изместя темата.
Просто искам да споделя, че взех решение-не под влияние на интуицията ми, която в последните дни бе доста колеблива.Не и под влияние на разума, който единствено ми 'подсказваше' негативите от взетото решение. Взех решението си чисто емиционално и макар, че по няколко пъти на ден се съмнявам в правилността му и път назад все още има съм решила да го следвам.
Всъщност написах всичко това, защото исках да споделя, че не само разумът и интуицията имат значение. Важно е човек да бъде в емоционално равновсесие, за да се чувства щастлив и доволен от живота и да има сили и мотивация  да продължи напред.
Виж целия пост
# 94
Добро утро!
Благодаря на Ксения за изчерпателните отговори на зададените от мен въпроси. Този безмълвен акт за пореден път затвърждава изграденото в мен мнение за сигурността и яснотата на нейните теории. Нищо лично. Просто тук, както и навсякъде около нас, има хора и хора. На всеки до където му стигат възможностите.

Сега бих искала да изкажа своето становище по следното питане.
според вас, каква роля играе мирогледа на човек в разчитането на знаците, т.е. мислите ли, че примерно позитивното мислене (или черногледството) може да повлияе на това как знаците се интерпретират.
Моригледът на човека играе главна рола в интерпретирането на знаците, тъй като е продукт на съзнанието."Разчитам" за мен означава "разбирам, осмислям". И в двете действия участва мозъкът, съзнанието. Именно това се опитвам да обясня. Когато човек включи разума, то определено вече не говорим за интуиция. И тук започват различните интерпретации, нямащи нищо общо с интуитивните усещания. Тези интерпретации могат да бъдат крайни и различни, в зависимост от факторите, които са действали върху оформянето на мисълта. В твоя пример - ако съзнанието на човек е свободно и позитивно, ако човек е убеден в правотата си, знаците ще се възприемат като положителни и насочващи. Ако човек е обременен, черноглед, несигурен - знаците ще се тълкуват отрицателно, ще го хвърлят в различни крайности, ще го объркват. Точно по тази причина те не са толкова надежден пътеводител както вътрешният глас и интуицията. Съзнанието обаче не е чак такъв неприятел, напротив. При умело ръководене и контролиране, то може да е най-мощното средство за направляване на човешкия живот. Защото през него се пречупват и оценяват събитията в живота на човек. Основно от него зависят и възприятията, и нагласата, и мирогледът. Затова, когато интуицията ни е поизоставила, можем да използваме в своя полза съзнанието. Най-простият пример е когато си сгрешил. Имаш няколко варианта - или да се самообвиняваш, да страдаш, да се обречеш на грешката си, или да я игнорираш, или да я отчетеш разумно като твое най-добро решение за онзи момент, или да използваш като "знак", че трябва да научиш някакъв урок от нея. Добре направляваната мисъл може да ти помогне да реализираш избора си по-успешно и категорично.
Виж целия пост
# 95
Не, че не е удобно и не, че не разбираме. Но не сме съгласни с това мнение. Аз лично мисля коренно различно от xenia що се отнася до метафизиката (също и за българите в България). Просто различни гледни точки.

  Peace
Виж целия пост
# 96
Значи, пак стигаме до това, че едно и също нещо, което решим да наречем "знак" може да се тълкува по много различни начини и това зависи от емоционалното състояние. А емоционалното състояние само по себе си може да доведе или до надценяване, или до подценяване на рисковете. Сигурно не е случайно, че казват, че оптимистите са склонни да надценяват себе си и да подценяват рисковете и нерядко се отдалечават от събитията, защото вземат желанието за реалност.

И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
Виж целия пост
# 97
И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
Моят отговор е, че е второто. Светът е проекция на човешкото съзнание. За всеки човек светът е собствената му представа за света. Така както обичам да казвам и за истината. Истината е субективно понятие. Някъде сигурно съществува абсолютна истина и реалност. Но не е във възможностите на човек да ги види.
Виж целия пост
# 98
И ако продължаваме в същия дух ще стигнем до философския въпрос дали светът е това, което е или е това, което ние си мислим, че е.
Моят отговор е, че е второто. Светът е проекция на човешкото съзнание. За всеки човек светът е собствената му представа за света. Така както обичам да казвам и за истината. Истината е субективно понятие. Някъде сигурно съществува абсолютна истина и реалност. Но не е във възможностите на човек да ги види.

Мислим еднакво  Simple Smile
Виж целия пост
# 99
Дали в тази тема споменавах за интуицията и оцелелите при самолетни катастрофи?

Поредната самолетна катастрофа в Перм:

Цитат
На борту самолета Боинг 737 находилось 82 пассажира, в том числе 7 детей, 6 членов экипажа из Архангельска. Среди погибших есть иностранные граждане:
9 - Азербайджана, 5 - Украины, по одному - Франции, Швейцарии, Латвии, США, Германии, Турции, Италии.

По уточненным данным, на рейс № 821 с опозданием на регистрацию прибыли пять пассажиров, среди них двое детей. Сотрудники аэропорта Шереметьево организовали для опоздавших авиапассажиров горячее питание и доставку до Ярославского вокзала для отправки в г. Пермь железнодорожным транспортом.


5 човека от 87 общо прави 5,7% на спасили се благодарение на чудо или интуиция...нещо което ги е накарало да закъснеят за регистрация.
Виж целия пост
# 100
Винаги се доверявам на знаците, макар и незначителни. Просто гледам много внимателно около мен когато трябва да вземам важно решение.
Виж целия пост
# 101
Лампичката светва, а дали ние ще и обърнем внимание? Всичко е подсъзнателно. Чувството за самосъхранение е вродено както и бозаенето.
Виж целия пост
# 102
хм-хм-хм...
Знаци?Казваш знаци?...хм

А дали това не беше знак?!

Преди малко подреждах едни книжа-книги,списания,записки...Правим ремонт и доста неща си изгубиха местата ,а преди да си намерят нови- ще трябва да ги прегледам и сортирам...
В ръцете ми попадна лист, изписан на ръка-една мисъл на Паулу Коелю .Този лист,залепен на стената до вратата, ми даваше сила в първите кризисни месеци на чужбинското ми студентстване...
Достатъчно е да внимаваш,уроците сами идват при теб,когато си готов,и ако забелязваш знаците ,винаги ще научаваш това,което ти е необходимо,за да направиш следващата стъпка

Сега,когато го прочетох си спомних някак с умиление тези дни,когато бях на кръстопът,и силно ми се прииска да споделя тази мисъл с някога.Но с кого ли?
Пуснах компа,отворих форума и попаднах от раз на тази тема ...
Та какво беше за знаците?Има ли ги изобщо?!

Извинете ме,ако тази мисъл вече е публикувана от друг-четох набързо на верев и съм я пропуснала   
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия