за жените, майчинството и онова отвън

По стечение на обстоятелствата месеци наред бях съвсем в епицентъра на един от гореописаните скандали. Така ми е писнало, че чак ми се драйфа. Изолирах се съвсем съзнателно. Не исках да си тровя бременността с глупости. Но не се получава съвсем, щеш не щеш...Откак съм по майчинство вече съвсем се откъснах и се чувствам прекрасно Отново усещам кои са важните неща в живота
За аполитичността- ами аз съм такава, никога не ми е пречело. Гледам на нещата откъм експертната им страна, доста по-трезво е от записаното в коя да е политическа платформа Като смениш 3-4-ма министри и видиш, че всъщност съществени разлики няма, ставаш аполитичен по естествен път

Когато прочетох поста ти за първи път си казах "точно, точно и аз така се чувствам". После обаче видях накъде отива темата, върнах се и го прочетох пак и видях, че не е съвсем същото.

Откакто излязох в майчинство (даже преди да се роди дъщеря ми) заживях в съвсем различен свят. Така се случи, че заради една операция, която претърпях в края на седми месец излязох в отпуск по-рано и изведнъж от супер динамично ежедневието ми стана съвсем спокойно и лежерно. Работата ми винаги е била напрегната и ме е ангажирала много и резкият преход към спокойствие за мен беше стресов. Казах си обаче, че ще си гледам детето 1 година и го спазвам - когато живот и здраве се върна на работа през септември ще е минало даже малко повече.

ОБАЧЕ... Чувствам се изолирана и непълноценна, особено напоследък. Следродилните депресии ме подминаха, но сега ме е треснала една апатия и знам, че е време да се върна на работа. Същевременно ме е страх, не си вярвам, че ще се справя - дали ще се впиша добре в "онова отвън", ще ме приемат ли колегите насериозно след като съм била "извън играта" повече от година, дали детето ми ще понесе добре ходенето на ясла, дали няма да започне да боледува или да плаче всяка сутрин и какво ще правя тогава, как изобщо ще се справя с това да съм работеща майка.... Гледането на бебе беше най-релаксиращият и най-щастливият период в живота ми досега, но вече е време да си поема и другите отговорности. Нямам търпение за това, а така ме е страх същевременно...

По темата за политичност/аполитичност - не виждам някаква промяна в себе си. Сега имам повече време да чета новините, най-вече в интернет и съм по-информирана. Друга разлика не виждам.

Кралимарка Лимбовинтова (т.е. дъщеря ми) вече е на година и три месеца... И аз правя списък с първи "срички", режа нокти, реша лимби и прочее майчински красоти! забавлявам се неистово и много ми е гот... За съжаление не успях да се изолирам от "другия" свят, защото не спрях да работя...
Когато мога да си позволя - не чета вестници, не гледам телевизия (особено програми без субтитри, защото щом гледам ТВ, значи красотата и обичта спи  ). Когато обаче ми се налага служебно - чета новини, информирам се и така...

Наслаждавай се на "изолацията си", защото според мен нищо не губиш! ако можех да си го позволя, аз също щях моментално да дръпна шалтера и да се потопя само в нещата, за които малката ми Обич бърбори...

Аз съм на бод "тропоска" между двата свята. Това е моето ежедневие.

  Мога да кажа почти същото за себе си. Така правех и през двете си майчинства. Мислех си, освен това, че учейки задочно, че четейки много, интересувайки се от всичко, което се случва, помежду памперсите и кърменето( ) , ще ми е от полза за социалния ми живот после и това как ще се адаптирам към работата и т.н. Затова никак не се тревожех и бях напълно щастлива да съм (предимно и почти само) "мама" за няколко години подред. Нито ми тежеше, нито се чувствах ограничена.
 Но дойде и другия момент - "социалния шок", на който бях подложена, след като излязох от майчинството си(особено втория път). Той си беше факт! Колкото и пълноценно да е било времето, прекарано с децата ми, колкото и щастлива и отдадена да съм била(, защото момчетата ми бяха на първо място, независимо от всичко)това, в един момент, стана недостатъчно, особено като попорастнаха. А колкото и да съм мислела, че информираността за "външния свят" ми е достатъчна, всъщност се оказа, че това никак не е така. По телевизията и в Интернет, в книгите и от разговорите само, е трудно наистина да усетиш как се развиват действително  нещата "навън". За отношенията в работата пък, не може и дума да става...загубват се много навици, изпускат се много промени и пр. С други думи, адаптацията ми към света "извън дома"(,защото се чувствах, като дошла от друга планета направо, особено в началото ) се оказа нелека задача. Справих се, но никак не ми беше лесно. Не че бих заменила майчинството си с ходене на работа и плащане на детегледачки-не, в никакъв случай, нито пък съжалявам за нещо-напротив! На никой друг не бих поверила малчуганите си, освен на себе си и наистина съм напълно доволна и щастлива, че съм ги гледала аз, но и не ми беше лесно след това. Мисля, че наистина това са "два различни свята", както ги определиха по-горе.
  А иначе от политика винаги съм се вълнувала. Сега доста по-малко, защото все повече ме дразни, но продължавам да следя по-важните събития, както и да имам отношение към тях.

Следя новините.Свързано е с работата ми и е нещо като професионална деформация.Не съм се изолирала от света,който ме заобикаля,защото това е нещото,което внася разнообразие в ежедневието ми,докато съм в майчинство.Неотлъчно съм с детето си,но гледам да се срещам с хора,с колеги,да говорим за нещо различно от смяната на памперси и пюретата.Съпричастна съм към работата на съпруга ми,знам повечето неща,които му се случват.Иначе съм по-скоро аполитична.Хем ми се връща на работа,хем ме е страх да оставя сина си в най-добрите ръце след моите-на майка ми.Страх не защото тя няма да се грижи за него,напротив.Просто животът ми пре зпоследната година и половина до такава степен е свързан с него,а и неговият с мен,че ме е страх от промяната.Хем ми е добре така,хем искам нещо повече.Знам ли и аз...Така или иначе скоро ще ми се наложи да променя нещата.След няколко месеца майчинството ми свършва.

Винаги съм била абсолютно аполитична. Като ученичка баща ми се опита да запали в мен интерес към политиката, но от ходене по гаджета не ми оставаше време. В университета само аз от обкръжението ми учех две висши и от много учене и стремеж да не изоставам от купоните, вестник не поглеждах, телевизор нямах. После започнах натоварена работа, същевременно доучвах и продължавах с купоните и интересът ми към политиката си остана нулев. Сега е единственият период в живота ми, когато имам свободно време, все пак детето спи повече от мен. Но  не искам да чета и слушам нищо депресиращо и въобще не знам какво става по света и у нас.
Относно социалната изолация- при мен я има в пълна сила. От скоро живеем в друг град и не познавам почти никой. Но ми е добре, единствената ми компания и приятелче през деня е детето и ми стига напълно. Ще се наложи обаче скоро да започвам работа по финансови причини и се мъча да се настроя емоционално за това, но нещо не успявам...