смешни гафове в кухнята...

дядо ми преди няколко години беше правил кисели краставички.и вече зимата като решихме да хапваме и се оказа че вместо сол е сложил захар.о-ло 100 буркана ....

Сега се сещам като бяхме в Полша и ни слагат салата /ябълки с моркови/ ама аз не пробвам и си мисля че е ряпа слагам юнашки сол,оцет,и олио  хапвам и напрово отврат а поляците се пулат срещо мен милото пита вкусно ли е а аз само кимам че е страхотно та и тои яде  така

Аз по принцип рядко правя гафове, но един няма да забравя. Събираме се с жената на един колега на мъжото и решаваме да готвим у тях. Аз казах, че правя страхотни локумени кифлички, а тя соленки и запрятаме ръкави. Такова хвалене дръпнах на моите кифлички, че винаги се получават и са страшно вкусни. Омесвам тестото и чакам да втаса. Да ама не. Накрая, макар и не втасало ги направих и опекох. Поръсих ги със захар.  Изглеждаха много апетитно и аз се успокоих. Мъжете се върнаха и моят мъж първи опита, след което почна да плюе. Бях ги замесила вместо захар със сол. Колегата му вика, че не може да са чак толкова лоши /излъга се по външния вид/. Занесохме ги на кучетата пред блока, но и те не ги ядоха
А майка ми веднъж направи супата вместо с доматен сок от бутилка със сироп от вишни. Направо не ставаше за ядене

Мъжът ми редовно бърка солта  със захарта. И така и на гостите поднася вече няколко пъти кафе със сол!

Божеее ми ние мъжете ако почнем да пишем в тая тема тя каква ли ще стане не знам.

Аз кат малък слушам баба ми че нямало червен пипер по магазините и за да и помогна реших да и насадя (от де да знам че това са млени червени чушки). И хайде половината червен пипер го наръсих в градината, ама после не разбрах защо ме биха на почивки.

Инак първия ми опит да правя сладкиш с амонячна сода доведе до ситуацията дето онова чудо се наду до ента степен и после като го турихме на масата се спука и тестото недопечено от вътре ни оплеска с жена ми. А първия ми опит с мятане на палачинка в тигана доведе до пребоядисване на тавана в кухнята (после известно време докато се науча тренирах на балкона) сега съм майстор.

А за телешкото винен кебап (разбирай с ягодов сироп) няма да разказвам, че още ме е яд че не ми го харесаха. Виж за един ориз, който всъщност се оказа че били дребни камъчета за саксиите на жена ми там си мисля че не съм виновен, щото много си приличаха на ориз (ама никаква разлика ви казвам на външен вид), пък и той какво търсеше до печката.

А между другото внимавайте с червения пипер, че на времето вуйна ми ми даде един домашен, който бил лют. После всичките у нас бълвахме огън като дракони. Иначе казано едно картофено пюре (готово) излезе всъщност царевичен качамак, а пък пудрата захар вече не я ползвам ако изрично не си я купя лично от магазина и не се уверя след това че е такава (щото представяте ли си вие глазура със сода за хляб, ако не пробвайте и ще видите) - те затова съм рекъл на булката буркани без нотариално заверени надписи не признавам.

Общо взето печката най често ми е виновна. Ми така де аз пускам котлона тя загрява фурната и после се чудя тоя тиган кога ще загрее.

Ама да ви кажа пък много често от гафовете са ми идвали и добри идеи и след това са се получавали добри рецепти.

Мен гафовете вечно ме преследват и не само в кухнята.
При първото си готвене /кекс/ подпалих къщата, защото съм включила котлона вместо фурната. Майка беше сложила една дъска отгоре и я ползваше като плот.
Първият ми боб завърши със застройка с кисело мляко и яйце. На мама много и хареса.
Първия ми опит да консервирам кисело зеле, завърши след два дена с телефонат до комшията да отвие бушоните. Втория ми опит за консервиране завърши с уникалния късмет, че бързовара изгорял, като свършила водата в пластмасовата кофа.
Спомням си рождения ми ден преди две години, когато пилешките кълки бяха черни от огнения грил, а от вътре капеше кръв. Ураа, да живее микровълновата, че спаси гладните стомаси, за мен си остана резила. В нея редовно се стопяват предмети, някак си все е на грил.
Пробвах  наскоро да правя толумбички, но сместа ми /вода + олио/ експлоадира в отсъствието ми.
Последния ми гаф беше преди седмица, реших да сваря крем във микровълновата, само дето той не остана в купичката.
Притеснява ме, че се предава по наследство, защото детето (2 год) върви по моите стъпки. Готвенето ни е тръпка, страст и предизвикателство

Редовно ми се закача връзката на ръкохватките за копчетата на печката. На няколко пъти да излея готвеното върху себе си.

Преди няколко дена готвих супа, но забравих да й сложа сол.

Много се смях 

баба на село беше правила боб с пушено месо.ние с моя приятел седнахма да си хапнем обаче в неговото месо имаше пластмасово етикетче.баба не го беше видяла.тогава отидохме за пръв път двамата на село....той вече не яде там...

Е той пък. Що така. Стара жена, аз бих й простила