Интересувате ли се от идеите за ранно развитие?

Не се интересувам от идеи за ранно развитие ,а от идеи които да развиват детето въобще.Какво значи ранно развитие?За мен щом към нещо детето проявява интерес значи му е дошло времето.Нашата задача е да предлагаме варианти и да наблюдаваме детето,то само показва кога е готово за нещо.Всяко дете се развива самостоятелно.И въобще не мисля ,че ако дете чете на 4,5г.,то задължително  има капацитет и набор от познания,които го правят по-развито от връстниците му.

Интересна тема. За да си сверя часовника, какво от тези идеи за ранно развитие се препоръчва за едногодишно дете?

Пъзели с дръжки.
С по-големи дръжки и по-малко на брой, по-големи предмети - за едногодишно.
Пипане на различни материи, цветове и форми.
Въобще, игри наблягащи на развитието на координацията, сетивността и фината моторика.

Кратки приказки и песни с повтарящи се елементи.

..такива неща:)

Като цяло за сега съм го оставила да бъде единственно и само дете. Ако ми е и умен, още по-добре.
Няма смисъл да го напъвам да четем книжки, ако на него му се бяга.
За сега съм забелязала само, че е доста музикален. Като бебе искаше да се храни само на музика, опитва се да пее и танцува (по-скоро подскача) от преди да проходи стабилно. Без да съм го учила на класическа музика се върти сякаш прави пируети 
Миналата зима (беше на 1г.и 6м.) свиреше "Мила моя мамо" с 1 прътче на детското пияно. Сега е позабравил, защото сме все навън.
Но заседим ли се по-дълго в къщи все дрънка на пияното си или една детска китара.
Смятам някой ден, живот и здраве да му вземем истинско пияно и да го запиша на уроци.

Да оставя на самотек-не го правя,но и ако на нея не и харесва не настоявам.Предлагам,отхвърля се и край.Смятам и за напред да е така.На мен едно време ми се навираха книгите в ръцете,но аз исках да уча модерни танци.Не ме записаха,а ме ''насърчаваха"да чета.Е нито четох,нито ходех на танци.Не мисля че е редно да я насърчавам в това което на мен ми се иска.Ако на нея и е интерестно и я влече тогава бих я поттикнала.Но има разлика.Не приемам и да я уча на азбуката,цифри и четене,когато още не знае дори правилно да говори.Да не говрим че за това си има време,а аз също съм от изчакващите!Всичко с времето си,а сега и е да играе!

Всяка възраст със занимавките си. Бих казала не само първите 3-5 години, а първите 7 години, защото между петата и седмата година трупат много знания и опит и могат да правят по-сложни логически съждения. Моите ги занимавах (по-скоро играех с тях) още от бебета. Независимо за какво става въпрос - пеене, рисуване (по-скоро драскане), свирене на разни подръчни инструменти (например чашки, чинийки и всякаква посуда, която издава различни звуци, наредена и удряне с някаква лъжица). Ако се замисля сигурно още ще се сетя. Разигравах им нещо като театър и те също се правеха на животни. Не съм ги учила да четат или да пишат умишлено, но много си харесваха пластмасови букви от книжарницата и ги използваха като конструктор или ги готвеха. Купих някои касети (тогава дисковете бяха кът) с популярните детски песнички и много често ги пеехме дружно.  С риск да направя реклама, Легото и всякакви подобни конструктори са много ценни за откриването на някои физични закони и сътворяване на нещо "истинско". Работа с бои, пластилин и др. Преди може би 2 години за пръв път седнаха на шевната машина и много им хареса.

Според мен занимаването с децата и разнообразната обстановка и обекти има значение. Всичко, което не е опасно става за игра и занимавка. Децата обичат подражателните игри и понякога им е достатъчно да се говори с тях и да се обяснява как се готви яденето за вечеря, например. И много общуване като се учат да говорят. Мисля, че в днешно време по-богатият речник и по-зрелият начин на изразяване имат по-голямо значение, отколкото преди 30 години, например, защото животът им ще е свързан повече с говорене и изразяване, отколкото с ръчен труд. Разбира се, не е хубаво да им се виси постоянно на главите, а да имат време за свободна игра, че да осмислят света около себе си и новия опит.

Ако родителите имат желание могат да използват и ежедневните дейности ,за да дадат допълнителен тласък на децата.

Моите наблюдения са, че детето само си показва дали има нужда да трупа повече знания в някаква област. Но всичко е като на игра.
Много неприятна за мен беше гледката на детето, което участваше при Слави Трифонов в "Кандидати за слава", знаейки всички държави и техните столици. Личеше му, че е зубрило, а не толкова от интерес или някаква уникалност.
Голямото ми дете показа интерес към чуждите езици и се ориентираме в тази посока. Малкото все още за мен е много малко, но обича да копира брат си, обича да броят заедно, да разглежда учебниците му и той с удоволствие й показва картата на България, учи я кое къде се намира, показва й геометричните фигури, запознава я с интересни термини. Но всичко се случва много по-лесно между тях двамата, защото са деца и се учат като на игра. Съвсем различно щеше да е, ако аз целенасочено седна да я уча.
Потвърждавам теорията, че рано научилите се деца да пишат, четат и смятат, някак си си втълпяват, че са над останалите, които много бързо ги настигат и надминават, защото си вървят постепенно и с времето си, докато първите губят интерес и в един момент изостават. Това са ми наблюденията от времето ми на учител.

Незнам как някак си си го "втълпяваме", но си е факт и е съвсем нормално, след като видиш, че твойто другарче е все още на първото изречение и си сочи с пръстче думичките, а ти вече си прочел цялата страница и то наум.

Пресен пример ми е и моята племенница, която по незнайни и непонятни за мен причини (просто незнам дали беше от мераци на майката или от желание на детето) на 5 години знаеше наизуст някои от най-дългите и красиви български стихотворения. Нямаше книжка, която да не беше чела или оцветила, пъзел по сложност, който да не беше наредила и всякакви помагала за учители за  класовете от 1-до 3, да не бяха прегледани от нея и майка и. Резултат умно момиче, но не знае какво да си прави мозъка (може и родител да няма на място, който да и подскаже, но пък и от друга страна докога все майка ти да ти казва, къде да си влагаш енергията). Сега кандидатства след 7 клас, вярно приеха я там където там си пожела, но що нерви потрошиха родителите и от нейните думи, Аз ще се оправя, ти за мен не се притеснявай, не ми се ходи на уроци, за какво ми е да уча въобще, Аз всичко знам, а нейните приятелки тихо скромно от уроците в къщи и пак така.

За мен по-скоро стой въпроса, при определено изявен интерес от страна на детето за знания, които не са подходящи за неговата възраст, ами я надскачат, как да реагира майката/бащата. Дали да се дава нужния тласък и вече да се мисли за откровено изпреварващо обучение спрямо връстниците и съответно ранно почване на училище и въобще ранно навлизане в живота на големите?

Щото пък и не върви малкия да те пита, как е латинското на еди кое си цвете ( е, примера е малко пресилен, но въпроса е принципен), а пък ти да не му отговориш (ако знаеш де), само щото е само на 3-4 и не е за възрастта му. 

Знам че всичко би трябвало да се усеща от вътре по отношение на децата, но пък са интересни въпроси. За сега не ми се налага да се чудя как да реагирам, просто детето се развива за възрастта си, но ми е интересно как би било правилно.

Интересна тема, но не бих се съгласила с това, че само първите 3-5 години са важни, дори не само и първите 7. Много е важен и личният пример - вие каквото правите, децата копират.

Ще ви разкажа нещо - когато съм била на 3 години и баща ми се е прибирал от работа, решил да се занимава с мен за няколко часа. Написал буквички на малки картончета и ги обърнал обратно. Аз съм трябвало да избера едно картонче и той ми казвал коя е буквичката. Явно ми е било много интересно, защото /моите спомени са доста мътни от това време, но си спомням само един ден, когато той се прибра и аз бързах да изкарам картончетата/ аз съм се научила да чета на 3г и половина. Майка ми ми е разказвала, че съм била още в количка, когато сме минавали покрай някой магазин и аз съм четяла надписа отгоре. Голяма гордост.   Предполагам това е възпитало в мен огромна любов и почит към книгата. Не съм насилвана по никакъв начин - било ми е много интересно!

Трябва да се намери интереса на детето към какво е ориентиран и да се подкрепя.

С големия ми син - бързах, все бързах - да проходи, да проговори ... да се развива бързо. Събирахме се с една моя съученичка и се надпреварвахме да си хвалим децата - пък мойто това направи, пък мойто онова направи... Придобих инерция и продължих да "напъвам" детето. А когато едно дете се кара да върши неща, за които не е готово, то се чувства неспособно. Тази своя грешка поправям и до сега!
Ох, така като чета това което ви написах звучи доста зле, а случаят не е чак толкова сериозен, но просто не бих ви съветвала да постъпвате като мен!
 
С малкия - решила съм просто да го оставя той да ми покаже интересите си! Забелязала съм го, че обича много музиката и как няма да я обича - почти цялата ми бременност, не е минал и ден без да пеем със съпругът ми /той свири на китара/   Пеем и до днес - и малкия припява  

Бо_ ,точно това имах предвид и аз,голямата ми дъщеря до като растеше бях съсредоточила цялата си енергия върху това на всяка цена да е най,най.Така и израстна,сега е пълна максималистка и най-вече в изискванията към себе си.Да, вярно постига успехи,но вече се питам дали това е най-важното и все я питам , "а сега щастлива ли си",а тя ми отговаря "би трябвало нали съм с най-висок резултата от изпитите,най-първа в списъка за стипендии и т.н.",а мен ме боли сърцето от това би трябвало,,какво ще стане някой ден все се питам ,ако не се случи да е най?И знам ,че за това имам вина аз и ми тежи.За това с малката го карам по-леко и много ,много разговарям с детето,питам и слушам ,предимно наблюдавам и насърчавам и без това развинтеното и въображение.Със синът ми също имах периоди на изтерясване ,но той е по-балансиран и много бързо ми укротява мераците и амбициите като каже ,"аз имам свое виждане за нещата и не съм сестра ми,интересно ми е това и това,с онова въобще и не искам да се занимавам.Съгласна съм ,че и интересите и живота на семейството също са от огромно значение за формирането  на едно дете.Ако  то вижда мама и тати с книги в ръце,ако слушат музика,пеят,ходят на концерти и театър ,няма как да не заимства дори и несъзнателно от тези занимания.И обратното ,ако майката цял ден гледа сериали по т.в.,и култовия канал Планета,бащата вечер и почивните дни жули яко ракии ,е  няма начин тогава още на 1г.,рожбата на тези родители да не се поклаща на всички чалги ,че дори и текстовете да припява ,а мама и тати да го гледат в захлас.
Така ,че въпроса е много комплексен според мен .

magic power и такива хора има, света е пълен с раzнообраzни хора. Може въпросното дете да стане актриса, певица и пр. не zадължително кръчмарка. Всеки има начин на живот и не може всички да се въzпитаме по една мостра.

jabata_dil ,в никой случай не искам да обидя някой, моля за извинение ,ако така е прозвучало  ,не отричам това,че може и така да се случат нещата, както ти си споменала и въобще може пък всичко това да прави въпросното дете много по-щастливо от моето,за това казвам ,че според мен нещата са много относителни,зависят от много обстоятелства и ,че всяко дете си е уникално.

При нас беше сравнително лесно, защото децата са само с 1 година разлика и някак се нагаждаха едно към друго. След като малкият навърши годинка стана съвсем естествено да "учат" нещата от живота заедно. Може би само близнаците са в по-изгодно положение. Като са 2 деца така в семейството винаги играта е по-интересна. За мен ключът е към равномерното развиване на тези способности, които се проявяват така или иначе с всяка възраст. Например, до годинка е най-важно и силно изразено моторното развитие (хващане, хвърляне и т.н.) и затова игрите и заниманията са повече в тази насока. Около 2-годишни вече се справят доста добре с говоренето, а с разбирането са още по-добре, но ние не го забелязваме понякога. И товага започват игри, които са свързани повече с езика, разказване на историйки и т.н. На тази възраст моите проявиха интерес към игрите с правила - черен петър, домино. А като обединяващ всичко беше конструкторът, като имахме няколко вида конструктори вкъщи (и сега си ги харесват и играят с тях).
Както каза Надин, има деца, които знаят много, но не знаят какво да правят с тези знания. Затова възпитанието за мен е като готвенето на ядене - колкото по-разнообразни продукти в умерени количества, толкова по-вкусно ядене се получава. Предпочитам децата ми до пубертета да развиват правно колкото е възможно повече от способностите си, да имат един комплект от умения и знания от завиването на болтове и правенето на баница до занимаването с изкуство и познания по математика и философия. И най-важното спазвам принципа "с малки суми, но редовно" - системата да се развива без катаклизми, без излишни престои, но и без запушване. Подавам толкова информация, колкото детето е готово да поеме в момента.

Никого не си обидила. Просто каzвам да не съдим хората. Не zнаеш лекаря , който те лекува дали до 3 г. не е ходил с памперс и не е zяпал тъпо със zалъгалка в устата. В крайна сметка доста велики личности и учени проиzхождат от бедни семесйвта беz специално въzпитание , докато сами не са го поискали и направили.
Аz оставям малкия да иzявява способности, които иска, каzвам му всичко , от което се интересвуа и се държа с него не като с дете , а като с човек , който просто има по малки раzмери. Винаги го питам иска ли или не и какво иска и zащо и пр. както питам и мъжа си. Ако има каприzи каzвам кои хопра са zасегнати и с какво и те така ли правят и пр. .. карам го да се учи да преценява и вzима решение и да си отстоява желанията, но да ги обоснове и да гледа да не zасяга някого... това от мен.
Ама дали не бъркам  не zнам   

Жабата,

Ти хубаво даваш примери, че много велики били от бедни семейства, но не е баш както го казваш. На нас ни правят впечатление точно тези велики, защото са изключения от правилото. Да, има ги, но са малко. Повечето велики са произлизали поне от средната класа, имали са бащи-свещеници или макар и изпаднали благородници. Все пак са имали начален старт, който се е изразявал в индивидуално възпитание и обучение. По правило повечето велики са имали образовани родители и не са умирали от глад. Сещам се за Ван Гог, Гьоте, Айнщайн, а ти можеш да продължиш списъка. Можеш да оставиш едно дете да изявява способности, ако знаеш ползата от това и има кой да те храни без да се притесняваш как да разделиш 2 картофа на 4 човека.