Сама съм си виновна...

  • 8 242
  • 56
# 30
Понякога българските мъже са много по-умни и предани към семейството си от много български жени. А уж било обратното и само ги плюем.
Пример: мой близък приятел от детинство. Ожени се не по любов, така се случи. Имаше отговорност, трябваше според неговите принципи да се ожени. Сега има две деца и държи на семейството си като никой друг, когото познавам. Изградил е щит около него и всичко, което може да му развали семейството или да накара жена му или децата му да страдат. Да погледне в страни просто не си позволява. И това, което на мен ми е чудно и често го упреквам - "Не си щастлив!". "Щастлив съм" казва "От момента, в който реших какво искам и какво трябва, нямам проблем със себе си. А това, което искам е да съм добър съпруг и баща."
Български мъж. Шах с пешка!  Mr. Green
Виж целия пост
# 31
Не искам да пиша много по темата, че големи чаршафи ще сътворя.
Само едно ми прави впечатление - до какво води самотата не една задоволена финансово жена. Много ясно, че като няма ежедневни проблеми , за които тя да мисли, а го прави мъжа и е много лесно да се вкараш в някакъв любовен филм и всичко да ти се стори розово. Бих приела по лесно съвсем нов човек, но приятел, в който да се влюбя, такова нещо е провокирано при всички положения от самота и липса на други проблеми.
И айде след 3 години брак и вече не можеш да го траеш съпруга ти, пък бил добър човек и се грижел за вас.

Вярно, че деца не се правят само от любов - моето и то не е такова /спукан презерватив на точното място в точното време/, но това не значи че не могат да се обичат, колкото тези дето са плод на големи любови.

Към авторката - прецени си дали ще може да изтрае тази твоя тръпка при проблемите , които неминуемо ще имаш, ако си развалиш брака. Ако отговорът ти е "да", млада си, оставяй го човека докато е време да си намери друга, с която ще си подхожда повече.
Виж целия пост
# 32
Не вярвам на очите си- от всички писали дотук никой не разбра какво има предвид авторката! Shocked
Много сте на ясно, пълни с варианти и готови отговори. Ма много прост и елементарен бил живота, бе!
Авторката, вярно е, сама си си виновна! Решение на дилемата ти, удовлетворяващо и ненараняващо никого, няма. Аз бих предпочела, огорчената в най-голяма степен, да съм аз. Все пак, който е забъркал кашата да си я .....
Успех ти желая!   bouquet
Виж целия пост
# 33
Аз съм била в такава ситуация и оплетох конците тотално. Накрая от двата стола паднах на земята. Но знам едно: прецакат ли се нещата с някого, връщане назад няма. Тя сама казва, че не може вече да бъде с него, колкото и да се опитва. В интерес на истината, три години след моята изневяра аз се събрах с мъжа, в когото се влюбих тогава и до ден днешен сме заедно и сега чакаме дете и сме много щастливи. Е, нямаше деца намесени в цялата история, но аз мисля, че детето страда много повече, ако е в напрегната среда, в която няма любов. Според мен има истинска любов и това, че си изневерил веднъж, не значи, че след 3-6-9 години ще го направиш пак. Доколкото разбрах от разказа, авторката не е била особено влюбена в мъжа си от самото начало, така че явно той не е любовта на живота й.

Ако чувстваш, че това наистина е човекът за теб, недей да търпиш повече. Моята учителка казваше: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Wink
Виж целия пост
# 34
Отговорите на въпросите сама ще си ги даде, това на всички ни е пределно ясно.
Но ми е много лесно, и хич не се замислям да определя като тъпо, да се омъжиш за някой, без да си напълно наясно защо го правиш.
Ами по дяволите, отвратително е да градиш имагинерното си щастие, стъвайки по главите  на хората, особено пък на тези, които сам си въвлекъл в играта си на семейство.
Нооо, както всички виждаме, да държим на чистота в тези отношения, е демоде.
Това, че някой страда - много важно - личното щастие е на първо място.
Ама поне като знаеш какъв си, не си прави експерименти с чуждите животи.
Виж целия пост
# 35
Не знам дали съм готова да понеса последствията от разрушаването на брака ни, по моя вина. Но и не знам дали съм склонна да живея като се примирявам с това, че не обичам човека до себе си, но пук той е дбър баща и добър човек.

Е, ти, като не знаеш, ние ли да знаем.
Не може ли просто да имаш отворен брак.
И да заживееш с другия, един ден и това ще
ти омръзне, като ви емне ежедневната рутина.
Виж целия пост
# 36
привет на всички, пишещи и четящи този форум! Чета ви "тайничко" отдавна, но едва сега събирам смелост да пиша и аз. Прочетох толкова тъжни истории за лоши бащи, страдащи май и съпруги и се почувствах още по-зле. Ето и моята история на кратко. Преди да се омъжа за настоящия ми съпруг имах много бурна, динамична, страстна и пр. 3-годишна връзка. Дали уизтощена от нея или наистина съм вярвала че това е ЧОВЕКА, се омъжих за настоящия си съпруг. Мил, грижовен, кротък, отстъпчив, любвеобилен и въобще всичко което аз не бях и не бях имала до сега такъв човек до себе си. Имахме планове, патувахме, чувствахме се чудесно заедно. Изведнъж нещо се промени. За съжалление това съвпадна с раждането на прекрасното ни момченце (сега на 3 г.). Не, категорично детето не е виновно за това, просто съвпадение. ...
...Правих неколкократни опити да "оправя" брака си. Да бъден заедно, защото просто съпруга ми е добър човек. Просто не го обичам като любим човек, обичам го като баща на дето ми, като роднина ако щете, но толкова. Дори секса не ми върви, не го желая. Чувствам се ужасно, защото не знам какво да правя. Опитвам неколкократно да СИ НАЛОЖА да бъда с него, но не става. Не мога да се накарам да го обичам като любим човек, да го желая, да се чувствам щастлива и пълноценна жена и съпруга. Може да звучи като моментен каприз, но наистина опитвам да запазя семейството си, но явно безуспешно. Усещам се изнервена от цялата тази ситуация и това рефлектира в/у детето. Чувствата към "другия" са взаимни, той иска са живеем заедно тримата с детето. Не знам дали съм готова да понеса последствията от разрушаването на брака ни, по моя вина. Но и не знам дали съм склонна да живея като се примирявам с това, че не обичам човека до себе си, но пук той е дбър баща и добър човек. Стана много объркано, но просто имах нужда да споделя  Tired

Че тя, работата е ясна. Това не е брак по любов. В началото се обърках докато четях и си мислех, че бурната любов е била с мъжа й, а то било ПРЕДИ него. Никъде не споменява да го обича, а само говори за него като ние навремето в гимназията "много си добър, нека си останем приятели". Не може да се "оправи" един брак, който не е започнал с взаимна любов, а с планове, пътуване и т.н. Тя си казва в прав текст, че НЕ го обича. Такъв брак за мен не струва. Ще има да си търси любовник след любовник, а мъжът й като разбере или ще я изгони, или ще я търпи заради детето и той ще си живее паралелен любовнически живот.

"Другият" може да си приказва, че иска да жевеете заедно с детето, но много любовници говорят така, а после бягат. Не, не си готова да поемеш последствията, а искаш да си изчистиш съвестта. Дрън-дрън е това, че мъжът ти не ти обръща внимание и го няма. Или послъгваш, или се чудиш как да прехвърлиш вината на него. Ако една жена е влюбена в друг за нея дори е радостно мъжът й да не й се пречка.

Аз съм от старомодните - брак по любов и с идеята да е за цял живот. Не съдя хората, които изневеряват, но аз не мога така и дори не се опитвам. Старая се отношенията ни да си останат чисти, пък каквото ще да става. Не вярвам в измишльотини като отворените бракове. Ако хората не могат да живеят заедно и не си стискат краката, по-добре да си вземат куфарите.
Виж целия пост
# 37
Има двойки, които и без любов си живеят чудесно. Уважават се като братче и сестриче, гледат си децата и са си опора. Такива хора обикновено имат извънбрачни връзки, но не са склонни да си развалят семейството, най-вече заради страха от промяната. Ако мислиш, че може да живееш по този начин - ок. Няма да си единствената.
За мен лично този вариант е неприемлив, за съпруга ми също. За теб не знам, ти прецени.
Виж целия пост
# 38
Не сам съгласна  с вас, че някой трябва да живее с друг от чувство за дълг, благодарност, или удобство!! Какво значи да милваш, да целуваш, да правиш любов с човек, когато такава просто няма?? За мен грешката ти е била още в началото, когато си се омъжила за съпруга си. Не вярвам,че с времето нещата ще се оправят. Човек трябва да поддържа любовта жива, но когато тя не е съществувала никога, как става това? Не знам дали сегашното ти влюбване е реално или плод на емоционалната ти самота. Премисли добре и анализирай себе си, доколкото можеш. Но все си мисля, че е правилно да искаш да обичаш и да търсиш щастието си! Живота е един, ти избираш! Винаги има риск и никога няма гаранция!
Успех! Hug
Виж целия пост
# 39
  202uu Най-накрая точно попадение!   bouquet
Виж целия пост
# 40
 Сякаш аз съм пуснала тази тема. Много ми прилича всичко на моята история, е, има разлики разбира се.. И упреците на тези, които не са били в подобна ситуация много ме подразниха. Само този, който не е минал по този път не може да разбере. Особенно след дълга и динамична връзка(и аз имах такава преди брака), след ужасна раздяла, от която не можеш да се опомниш дълго време, точно се хващаш като удавник за сламка с добрия мъж. Предценката ти в този момент не може да бъде добра, рзбирам го сега.
 И моя мъж е много добър, грижи се и за детето и за финансите, но аз пък любов от него не усещам, тя е само на думи. Сексуален живот няма отдавна. А аз съм жена, искам да да бъда обичана. Чувствата ни са като при вас, братски, приятелски, роднински..., не ми стига това, нещастна съм. И все пак в моя живот не се е появил друг елемент, но ако стане, съм сигурна, че ще се хвърля с главата напред. Много е трудно да се живее без любов, просто е ужасно, колкото и да е добър човека до теб. Детенцето си е на два ми завинаги, трябва да запазите добрите си взимоотношения и за напред, дори и да се разведете, имате си общо детенце и то ще ви свързва цял живот. Не е проблема в заангажираноста му с работата, а по-скоро в липсата на любов. Аз съм решила за себе си, че трябва да дам и на двама ни още един шанс, но ако не се получи отново, по-добре всеки да поеме по пътя си и да си потърси щастието.
Виж целия пост
# 41
Дааа, сега ми е много интересно, ако авторката се появи и каже,че е мъж и всичко е с обърнат пол, какво ще отговорите? Ако мъж се е оженил без много-много да е влюбен, щото ,примерно, жената е забременяла. И тя е много добра жена, обича го, гледа детето и пр., но той се е влюбил в друга. И е срещнал голямата любов, като явно това не е жена му. Какво бихте казали тогава,ммм? Дали да продължи да търси любовта или да си седне на задника и да си гледа детето?
Виж целия пост
# 42
...Ако чувстваш, че това наистина е човекът за теб, недей да търпиш повече. Моята учителка казваше: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Wink

Да де, ама то това дали е така лъсва малко по-натам във времето, след 1-2-3 години примерно. Mr. Green
zoi, скупа, както милк писа-тук 90% са били в такава ситуацийка.Кой от тази страна, кой от другата, обаче. GrinningПочти няма списващ тук, дето да не е бил в подобна ситуация, мдам.
Виж целия пост
# 43
Абе, понякога се усеща веднага. Макар че винаги може да се разсъхнат нещата после, вярно... Уф, не знам, аз май просто извадих късмет. Grinning
Виж целия пост
# 44
никой не е казал, че е задължително да се откаже от любовта и да остане с мъж, който не обича
ама всеки си чете както му изнася
по-скоро ставаше въпрос, че е редно да помисли, преди да се хвърли с главата надолу в нещо
било то в брак или в нова връзка, изоставяйки съпруг


и не разбрах сравнението жена/мъж
много ясно, че същото щях да кажа, какво значение има пола

а нещата не се развалят или оправят отсамосебеси
и за двете се полагат усилия и има участници в действието
не може нещо да се оправи или промени ако не се опиташ да го промениш

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия