Сама съм си виновна...

Публикувана: 30 юли 2008, 15:10 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2008, 23:03 ч.

8 230
56

Ветеран

# 45 4 авг. 2008, 10:22 ч.

А защо непременно трябва някой да го е преживял, за да се смята мнението му за достатъчно тежко? Нужно ли е да си потопиш ръкава във вряла вода, че да разбереш какво ще се случи? Има и нещо, което се казва учене от чуждия опит.

За мен не си заслужава женитба без любов, защото основата на това семейство е слаба и всякакви сътресения може да повлияят по-зле, отколкото на семейство, създадено с любов. Любовта е лепилото, държащо конструкцията. Всичко друго да се разруши, ако хората живеят с любов помежду си все намират начин да се оправят.

Виж целия пост

gallia_baby

# 46 4 авг. 2008, 10:31 ч.

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 04 авг 2008, 10:22

.....За мен не си заслужава женитба без любов, защото основата на това семейство е слаба и всякакви сътресения може да повлияят по-зле, отколкото на семейство, създадено с любов. Любовта е лепилото, държащо конструкцията. Всичко друго да се разруши, ако хората живеят с любов помежду си все намират начин да се оправят....

Подкрепям напълно Peace

Мился, че именно тук е разковничето! Ако няма любов - все търсиш по вола теле и вечно правиш от мухата слон. Все за нещо ще ти е крив "благоверния". Поводи за заяждане - милион. Ние жените сме способни в това Blush

Ако го обичаш не забелязваш "недостатъците" му или гледаш винаги от положителната страна.

Виж целия пост

Ангелина

# 47 4 авг. 2008, 11:15 ч.

Цитат на: aunt Ogg в пн, 04 авг 2008, 08:22

Дааа, сега ми е много интересно, ако авторката се появи и каже,че е мъж и всичко е с обърнат пол, какво ще отговорите? Ако мъж се е оженил без много-много да е влюбен, щото ,примерно, жената е забременяла. И тя е много добра жена, обича го, гледа детето и пр., но той се е влюбил в друга. И е срещнал голямата любов, като явно това не е жена му. Какво бихте казали тогава,ммм? Дали да продължи да търси любовта или да си седне на задника и да си гледа детето?

Ще го изядем с парцалите, разбира се! Mr. Green

Шегувам се..Истината е ,че според мен едно от най-унизителните неща в този живот е някой да те търпи от чувство за дълг. Да не те обича, да мечтае за друг, само не за теб, да те възприема като тежест(дори да е подсъзнателно) и на края да обвини ТЕБ, че е бил нещастен през половината си живот. По добре да се разделим..Естествено се моля да не ми се случва Praynig

Виж целия пост

Dai4eto

Ентусиаст

# 48 4 авг. 2008, 11:36 ч.

Според мен не си заслужава. Да си напуснеш мъжа заради друг, който незнаеш в кой момент може да ти омръзне или да си покаже рогата Confused

щото всеки си ги показва в един хубав момент, пък и не мислиш ли, че може да си стигнала такъв стадии на привързвне към мъжът ти, тоя дето му казват "свикване" ???

Виж целия пост

milva

# 49 4 авг. 2008, 13:14 ч.

Цитат на: грешницата в чт, 31 юли 2008, 10:18

Работата е там, че наистина не искам да заблуждавам и него. Не знам дали някога сам била влюбена в него или просто той се оказа "на точното място и в точното време" та се хванах за него като удавник за сламка (за съпруга си говоря). чувствам се зле, че не мога да изпитам към него това, което той (твърди че) изпитва към мен. В началото се чувствах толкова сигурна и обгрижена от него, обичана...това и сега е така, но явно съм се подвела че го обичам. Да, аз наистина го обичам, но като брат може би. За това ми е много мъчно. Но не мога дори да го целуна самоинициативно. Всюка интимна ласка от моя страна е изпросена, почти насила получена...звучи ужасно нали. Cry

Страх ме е, че дори на направя всичко по силите си да останем заедно, да имаме брак, то това ще е временно и в един момент нещата пак ще стигнат до тук, както вече няколко пъти става Cry

"Другия" мъж е фактор до толкова, до колкото аз си давам сметка за чувства и усещания които НИКОГа не съм изпитвала към и със съпруга си. . .А той е добър човек..

Лесно е да се дават съвети,но мисля че ти най-добре си знаеш какво е положението в семейството ти.Постъпи както намериш за добре.Така или иначе винаги ще има наранени.А и разделите не са необичайно явление в днешно време.Не мисля че може дълго да караш така обичайки мъжа си като брат!Жалко ако връзката е неспасяема...

Виж целия пост

rallieghbg

# 50 4 авг. 2008, 14:02 ч.

Съпругът ти е добър човек.
Съпругът ти е добър баща.
Съпругът ти се грижи за Вашето семейство.
Ти си привързана към него и го обичаш(не ти е безразличен) като приятел, близък.
Ти не го обичаш като мъж.

Ти си влюбена/увлечена от друг мъж.

Отиди някъде далеч сама и си помисли какъв би бил животът ти, ако се разделите, ако не пиеш сутрин с него кафе, ако хубавите (макар и приятелски) отношения се влошат, как би се чувствало детето ти, как ще издържаш детето ти финансово, раздялата със съпруга ти неминуемо ще ти се отрази емоционално - как ще общуваш в този период с детето си, ще бъдеш ли достатъчно стабилна, за да му помогнеш да превъзмогне раздялата?

Да речем, че се съберете с "тръпката ти" - любовта не е вечна, нали знаеш? А и ежедневието си е ежедневие, колкото и духовно и материално богати да са двама хора идва един момент на насищане и спад на емоциите, едно отрезвяване, едно осъзнаване, че и на този, като на всички други носът му е над устата, иска да яде, хърка като спи, ........
Казваш, че не познаваш новия човек от вчера, това добре, но познаваш ли го наистина/виждала ли си го в трудна ситуация? Според теб как той би реагирал, ако му кажеш: "Напуснах съпруга си, местя се с детето при теб?". Защото (тъжно, но факт) на думи има много големи пичове, ама като дойдат делата ooooh!

Прекрасно би било, ако любовта съпътстваше всички добри неща, които си казала за съпруга си, но това, че не е така не е болка за умиране. Уви, само с любов не може.

Виж целия пост

StN

Гост

# 51 4 авг. 2008, 16:03 ч.

Права беше съфорумката, която писа, че под една или друга форма повечето от нас са попадали в подобна ситуация /колкото и да ни е неприятно да си го признаем/ и всеки се е справял по своему с проблема, намирайки "най-доброто решение" за себе си. Може би затова е толкова трудно да се даде адекватен съвет. Не е нужно да се поставя на ничие място, за да ми стане ясно, че без любов трудно се живее, но все пак скъпа ми грешнице не разбирам как след три години брак и едно дете на теб ти светна червената лампичка, че ти всъщност този човек не го обичаш Thinking

. Аз да ти кажа не бих могла да живея така и два дни, но и не бих се омъжила и създала дете, ако имах и най-малки съмнения в чувствата си. Желая ти да излезеш с достойнство /доколкото това е възможно/ от проблема, който сама си си създала.

Виж целия пост

mama_i_andji

# 52 5 авг. 2008, 16:15 ч.

гре6ница,съвсем скоро и аз бях в такава ситуация.Бях се влубила в свой "приятел" с малката разлика,4е моят мъж е адски ревнив и озлобен към целия свят.Съвсем слу4аино се свързах с този мой дългогоди6ен "приятел" по тел.,понеже аз живея във Варна,а той в София.И се запо4на на6ата телефонна лйубов,която продължи пове4е от 6 месеца.То не бяха приказки от 1001 но6т,то не бяха обе6тания и ври4ания във ве4на лубов.Об6то взето когато се стигна до там да зарежа мъжа си и да се съберем с другия той запо4на да ме игнорира.Накрая му теглих една майна и се върнах при моя.Според мен е по-добре детето да расте с ба6та си,отколкото с 4ужд мъж.Вярно е 4е всеки се бори за 6тастието си,но не си сама.Помисли и за 6тастието на детето.Желая ти успех!!!

Виж целия пост

Andariel

Ветеран

# 53 5 авг. 2008, 16:29 ч.

А ако не те беше игнорирал как щеше да изглежда поста ти? Сигурно щеше да пишеш, че си имала право да се бориш за щастието си. А детето...

Виж целия пост

анджелика

Гост

# 54 5 авг. 2008, 16:38 ч.

Цитат на: Ангелина в нд, 03 авг 2008, 23:45

Не сам съгласна с вас, че някой трябва да живее с друг от чувство за дълг, благодарност, или удобство!! Какво значи да милваш, да целуваш, да правиш любов с човек, когато такава просто няма?? За мен грешката ти е била още в началото, когато си се омъжила за съпруга си. Не вярвам,че с времето нещата ще се оправят. Човек трябва да поддържа любовта жива, но когато тя не е съществувала никога, как става това? Не знам дали сегашното ти влюбване е реално или плод на емоционалната ти самота. Премисли добре и анализирай себе си, доколкото можеш. Но все си мисля, че е правилно да искаш да обичаш и да търсиш щастието си! Живота е един, ти избираш! Винаги има риск и никога няма гаранция!
Успех! Hug

Виж целия пост

mama_i_andji

# 55 5 авг. 2008, 17:30 ч.

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 05 авг 2008, 16:29

Eстествено е 4е всеки има право да се бори за 6тастието си.Ако бях оти6ла при него сигурно 6тях да сгре6а.4овек не може да знае какво "6те6е" да стане.
Пък в крайна сметка всеки има право на мнение,и всеки сам ре6ава какво да прави с живота си.

Виж целия пост

dalka

# 56 5 авг. 2008, 23:03 ч.

Аз писах и на друг, ама ето: Застани пред огледалото и съпостави всички неща. После пак се замисли--дали да имате финансови проблеми, или да си разбиете семейството.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

5 098
189

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

191 649
5 632

Лични и семейни отношения

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Лични и семейни отношения