хората, които не срещаме ...

  • 6 361
  • 110
# 105
Не, нямат. Мога да се аргументирам, но не виждам отрещната страна да има желание за диалог. Светът е пълен с двайсетгодишни пенсионери и старочоци с волни души. Изхабяването и претръпването не са задължителни процеси. Или може би се има предвид, че зрялостта на един човек изключва тези мисли и емоции? Друг път. Все ще намеря време м/у смяната на два памперса да помисля; да помечтая;да си намеря food for thought, както се казва ( Mr. Green).

Лис, разбрах, че темата ти е чалната. Ти защо си в нея?
Виж целия пост
# 106
Все ще намеря време м/у смяната на два памперса да помисля; да помечтая;да си намеря food for thought, както се казва ( Mr. Green).

Това го мислиш сега, но не знаеш, дали ще е така.
Нещо като баш по темата. Хората, които никак не
познаваме, обаче ги усещаме и знаем, че ги има...
В темата съм, Ева, изнасилвайки се да я проумея.
Или мислиш, че не бих се отвеяла и аз да разкажа
за някои хора, дето знам, че може би ги има, но и
дали ще ги срещна, пък ако ги срещна, но и ако не...
Пълна съм с такива случки, но баш сега не ми се пуши.
Виж целия пост
# 107
... Изхабяването и претръпването не са задължителни процеси. Или може би се има предвид, че зрялостта на един човек изключва тези мисли и емоции?...
Знаех си, че ще надскоча себе си, ако пробвам с поезия.  Laughing
Гледах да е проза:

...„35 минус” или „65+”.
Те са, които най-вече „се реят” за несрещнатите непознати.
Останалите по' мислят за познатите, които всеки ден са срещали, но за които никога вече няма да разберат дали не са си останали непознати...
Цитатът не е за влаковете, дето тръгват от всички страни.
А тези, дето остават по далечните гари.
За познатите, не непознатите ни.

Когато на 35+ започнеш да броиш спрелите влакове, а твоят отдавна си има коловоз, мислиш повече за това - наистина ли познаваш познатите, например - най-близките си, и защо си пропуснал да го направиш. Че и с копнеж по несрещнати непознати!

На 22 обикновено е рано за такива въпроси.
На 65 обикновено е късно.
Виж целия пост
# 108
За тези, които не знаем, че съществуват. Понеже сме на различни улици, квартали, градове.
Мислех си, колко ли съм пропуснала като не съм във Варна примерно, да виждам сутрин точно този мъж с онзи костюм или че не съм в Русе да пресичам на точно онзи светофар.
Изборът да съм в София, несъзнателно е ограничил възможността да срещна някого в Бургас, примерно.

Минавам често по едни и същи улици, тук, в София и често виждам едни и същи лица, свиквам да са там, поглеждам ги и подминавам. Но са там. Достатъчно ми е да ги видя там.

Искам да споделите дали сте се замисляли за хората, които не срещате и какви са те във вашите представи?
И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?

Искам да срещна индийски учител. Не съм била в Индия. А искам.
Виж целия пост
# 109
Ако има годишни номинации, моят глас е за тази тема.
Съживявам я с ясно съзнание. Искам да я има и да се развива.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 110
Ако има годишни номинации, моят глас е за тази тема.
Съживявам я с ясно съзнание. Искам да я има и да се развива.  Heart Eyes
Heart Eyes ммммммммм, напомни за себе си по чудесен начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия