Аз всъщност имам по-голям син на 5 год., но и при него си спомням че така съм се трахувала и съм се колебала.Всъщност аз много се вслушвам в съветите на личната ми, макар да не съм много съгласна с тях, но ги изпълнявам. Искам най-доброто за моето детенце.Та личната като ми каза да давам плодови сокчета още след втория месец, аз макар и с недоверие давах.След това от третия мес. каза да давам пюрета - наобяд и после докърмвам, както и два пъти дневно сок 50 мл в 10 и в 4 часа.Аз въпреки че не съм много съгласна давам, нали е лекар, пък ако аз греша?Всъщност не я послушах за последователността. Мисля си че ако давам всичко след кърма имам по-глям шанс да си запазя кърмата за по-дълго време, иначе с тези допълнителни неща тя почва да намалява - няма какво да си говорим.Но пък прочетох че детето има вече нужда от допълнително желязо и други витамини, които само кърмата не може да внесе, тъй като Коци(името му) тежи близо 7 кг. нищо че е в началото на 4-я.Но пък знам предимствата на кърмата и искам да видя докога максимум съм в състояние да кърмя, т.е. кърмата да ми спре от само себе си.Затова всичко друго да бъде като допълнение и след нея.Незнам дали мисля правилно.Всички на които споделям казват - абе давай си му повечко пюрета, давай си му всичко, не си остявай детето да гладува, много си страхлива ми казват.И аз губя вяра в себе си и си мисля че с другите неща колкото и да е кърмата намалява. Объркано ми е .Гошко( по-големия) многоми е боледувал и затова така съм се наплашила и искам сега Коцко да го кърмя възможно по-дълго и грешките ми с Гого да ги игнорирам сега.Сигурно звуча много глуповато и трябва по -свежо и оптимистично да гледам на живота си и храненето на бебчо, судоволствие, а не с постоянни страхове за това или онова. Успех и здраве на всички колебливи мами като мен.