Ако ви остава 1 ден живот
- Публикувана: 3 септ. 2008, 15:33 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2009, 17:22 ч.
# 45
1 окт. 2008, 08:53 ч.
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Виж целия пост
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
# 46
1 окт. 2008, 10:22 ч.
сутринта ще си направя едно КОФЕИНОВО кафе, че ми писна от онова безкофеиновото. ще гледам някой сутрешен блок, може би не на бареков.
после ще изляза на дълга разходка по централните софийски улици. ще изхарча всичките пари и двете кредитни карти - за бижута и обувки. ще пия още едно кафе някъде, откъдето мога да гледам минаващите хора и коли.
после на фризьор и маникюр.
следобед, ако вали, в къщи с чаша 30-годишен коняк и Love actually или нещо подобно. ако не вали, може и на кино. не, по-скоро филм в къщи.
вечерта ще си взема душ и задължително ще си сложа ролки на главата. ако даваха приспивателни без рецепта, сигурно щях да взема преди лягане, да не ме обземат разни черни мисли. и пак до мен чашата с коняк и лека женска книга('да преследваш пръстен с диамант' или 'дяволът носи прада'). и ще си спя спокойно с памучна тениска, без дантелки и други глупости.
задължително няма да се обаждам на никого. и няма да правя секс.
Виж целия пост
после ще изляза на дълга разходка по централните софийски улици. ще изхарча всичките пари и двете кредитни карти - за бижута и обувки. ще пия още едно кафе някъде, откъдето мога да гледам минаващите хора и коли.
после на фризьор и маникюр.
следобед, ако вали, в къщи с чаша 30-годишен коняк и Love actually или нещо подобно. ако не вали, може и на кино. не, по-скоро филм в къщи.
вечерта ще си взема душ и задължително ще си сложа ролки на главата. ако даваха приспивателни без рецепта, сигурно щях да взема преди лягане, да не ме обземат разни черни мисли. и пак до мен чашата с коняк и лека женска книга('да преследваш пръстен с диамант' или 'дяволът носи прада'). и ще си спя спокойно с памучна тениска, без дантелки и други глупости.
задължително няма да се обаждам на никого. и няма да правя секс.
# 47
1 окт. 2008, 10:39 ч.
Ще се насладя най=сетне само и единствено на себе си, дано само да ми стигне времето...
Виж целия пост
# 48
1 окт. 2008, 10:41 ч.
Имаше филм за една жена, която умираше от рак. И докато чакаше да умре правеше записи с поздравления за дъщеря си - за първия й учебен ден, за дипломирането, за сватбата...
Вероятно нещо такова ще правя... И разни други последни приготовления...
Виж целия пост
Вероятно нещо такова ще правя... И разни други последни приготовления...
# 49
1 окт. 2008, 10:53 ч.
Нямам представа какво ще правя, не искам да знам че ми остава ден живот. Най-вероятно ако все пак знам че ще се мре, ще прекарам деня с детенцето и съпруга си. Налегнаха ме черни мисли ...
Виж целия пост
# 50
10 окт. 2008, 14:00 ч.
Ще прекарам деня с любимите си хора,на които най-много държа!
Виж целия пост
# 51
10 окт. 2008, 14:42 ч.
Ти заеби депресарската тема, ама що за человек може да я бутне на дневен ред в такъв хубав, слънчев петъчен следобед.. 
Виж целия пост
# 52
10 окт. 2008, 15:26 ч.
Ще се гръмна да не се мъча!...Как може да му вярвате на този мошеник Стив?!
Виж целия пост
# 53
10 окт. 2008, 15:47 ч.
и аз бих направила това!
Виж целия пост
Ще отида с дъщеря си за риба и ще си поговорим..после жената ще я заведа на място,където сме ходили преди да се оженим ..и ще с е любим..после ще поканя смъртта да си поговорим за избора и 
и аз бих направила това!
# 55
17 окт. 2008, 09:49 ч.
Ще му мисля ,когато дойде този ден ,а сега шапка на тояга. 
Виж целия пост
# 56
6 ноем. 2009, 17:09 ч.
!!! 
Виж целия пост
..."Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко...
Няма да забравя тези думи.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко...
# 57
6 ноем. 2009, 17:22 ч.
Странни са ми повечето от отговорите,може би защото тези,които са ги писали не са се сблъсквали с подобно нещо и не знаят какво е да знаеш,че дните ти са преброени.Моят баща почина преди година от рак.Знеше,че дните му са преброени,искаше да живее и да се радва на деца и внуци,искаше да е до нас,но знеше,че няма да е за дълго.Пред нас се държеше,но го усщех как плаче от безсилие,а не можех да му помогна.По никакъв начин не промени нищо в държанието си след "присъдата",остана си същия,дори повече страдаше за нас за това как ние ще преживеем загубата му.
Аз лично не бих искала да мисля за смъртта,не бих искала да знам дали ми остава много или малко.
Виж целия пост
Аз лично не бих искала да мисля за смъртта,не бих искала да знам дали ми остава много или малко.
Препоръчани теми