Хихи, като го вземеш да се похвалиш непременно със снимков мат'реал естествено 
Виж целия пост
Куче vs Бебе = ?
- Публикувана: 30 септ. 2008, 16:41 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2008, 23:05 ч.
# 31
1 окт. 2008, 16:48 ч.
Дано да го вземеме, чеее.. 
Виж целия пост
Хихи, като го вземеш да се похвалиш непременно със снимков мат'реал естествено
# 32
1 окт. 2008, 16:54 ч.
Абе как няма да го вземете, не вярвам твойта котка да е толкова жестока да те лиши от другарче за игра. Стискам палци да склони 
Виж целия пост
# 33
2 окт. 2008, 09:49 ч.
Вземете си кученце.Аз съм израснала с куче и не си спомням да съм се "търкаляла" в косми, а напротив ми беше много забавно да си играя с него.Просто трябва да се чисти повече.
Виж целия пост
# 34
2 окт. 2008, 11:01 ч.
Много добра си е комбинацията. Моя син страшно обича животни и е много мил с тях. Кучето ни умря и сега си нямаме. Мисля да си вземем пиленца сега. Проблема е, че когато се си ходим до България няам кой да ни го гледа. За това за сега няма да взимаме...та и вие добре си помислете - ще можете ли да се грижите и за кучето!
Виж целия пост
# 35
2 окт. 2008, 11:11 ч.
Това Джак Ръсел териерче ли е? Ако да- поздравления за избора, имахме позната с такова кученце, беше страшно умно и игриво.
Оххх, това е и моята болка, израснала съм с котка и страшно много ми липсва комуникацията с животинката. Но мъжът ми не иска и да чуе за животно-не ги обича и вкъщи трудно приема поразиите от малкия, а за горкото животинче да не говорим. С малкия много се радваме на кученца и котки, позволявам му да ги гали, не го дърпам като повечето майки- че хапели, били заразни и т.н. Страшно много искам да си вземем животинка- моята Сара, страхотно мила и умна ангорска котка, я няма от две години и всеки ден се сещам за нея. Мисля, че тази любов към животните се изгражда докато сме малки и няма нищо по-хубаво от съжителството на дете и животинка.
Виж целия пост
Оххх, това е и моята болка, израснала съм с котка и страшно много ми липсва комуникацията с животинката. Но мъжът ми не иска и да чуе за животно-не ги обича и вкъщи трудно приема поразиите от малкия, а за горкото животинче да не говорим. С малкия много се радваме на кученца и котки, позволявам му да ги гали, не го дърпам като повечето майки- че хапели, били заразни и т.н. Страшно много искам да си вземем животинка- моята Сара, страхотно мила и умна ангорска котка, я няма от две години и всеки ден се сещам за нея. Мисля, че тази любов към животните се изгражда докато сме малки и няма нищо по-хубаво от съжителството на дете и животинка.
# 36
15 окт. 2008, 04:20 ч.
И ние сме пред един такъв проблем. Съпругата ми е изживяла последните 15г. с куче и като се оженихме и ние си взехме едно (дзвера вляво), но сега чакаме бебе. Всички съседи и роднини ни съветват (едва ли не принуждават) да се оттървем от Боно за поне една година, но аз съм си малко твърдоглав и ние си го обичаме като синче. Замислям се за хигиената и особенно за космите, но не мога да си представя да се разделим за ЕДНА ГОДИНА. Мисля, че негативният ефект над съпругата ми от тази раздяла ще е по-голям от риска който поемаме. А иначе той просто е ненормален (ужасно игрив и емоционален) и бая зор ще видим.
Бих желал да попитам нещо: а защо циганчетата не ги хващат алергии и т.н., ако видите някои от тях в какви условия живеят... Обяснявам си го с мъжката си логика по следния начин: колкото увеличаваш постепенно напрежението над един организъм, той става толкова по-издръжлив на тези условия (има граници на пречупване и частни случаи). Не мога да си спомня кой, един от българските царе така е придобил имунитет към змийската отрова, което му спасява живота.
Аз съм израстнал с животни, никога не съм ходил в болница, с изключение на алкохолната кома на 16-тия ми рожден ден. Мисля си: освен това, че ще израстне по състрадателен, ще падне и вероятността от поява на алергии. Дали съм прав незнам...
Благодаря ви за споделения опит, ще поразровя в следващите дни малко на тази тема. А след 5 мес. на аватара ще има два дзвера
Виж целия пост
Бих желал да попитам нещо: а защо циганчетата не ги хващат алергии и т.н., ако видите някои от тях в какви условия живеят... Обяснявам си го с мъжката си логика по следния начин: колкото увеличаваш постепенно напрежението над един организъм, той става толкова по-издръжлив на тези условия (има граници на пречупване и частни случаи). Не мога да си спомня кой, един от българските царе така е придобил имунитет към змийската отрова, което му спасява живота.
Аз съм израстнал с животни, никога не съм ходил в болница, с изключение на алкохолната кома на 16-тия ми рожден ден. Мисля си: освен това, че ще израстне по състрадателен, ще падне и вероятността от поява на алергии. Дали съм прав незнам...
Благодаря ви за споделения опит, ще поразровя в следващите дни малко на тази тема. А след 5 мес. на аватара ще има два дзвера
# 37
15 окт. 2008, 09:09 ч.
Кученцето е страхотно, но никога не бих гледала дете и четириного в един апартамент.......косми,миризма,мръсотии/ колкото и да се 4исти 
/.....Ако имам къща с двор може 
Виж целия пост
/.....Ако имам къща с двор може 
# 38
15 окт. 2008, 09:50 ч.
Да много сме щастливи
И къде съм написала, че аз съм го накарала да махне кучето!?Мъжа ми е толкова твърдоглав, че нищо не мога да го накарам да направи против волята си.
За тези 12 г. съпруга ми е разходил кучето си не повече от 12 пъти.Основно свекъра и свекърва ми се грижеха за животинката.Тогава живеехме заедно в един апартамент и имаше постоянни спорове кой да го разходи, кой да го изкъпе (2 пъти в годината) кой да го нахрани.Като се появи бебето просто им беше по-лесно да го дадат (уж да живее щастлив живот в къща с двор) от колкото малко да повишат хигиената си, като например свекърва ми да си мие всеки път ръцете като го пипа, да чисти по-редовно стаята им и дрехите си от космите които се разнасяха из целия апартамент...Няма да обяснявам с подробности да не се ужаси някой, какви елементарни неща за някои хора са трудни и сложни.Едно куче е голяма грижа и отговорност, не може да му сложиш едно найлонче пред вратата и да го научиш да пикае там, когато от трима човека един няма да се прибере да го изведе...Още много мога да пиша, но по-добре да спирам.
Виж целия пост
Да накараш някой, който си обича кучето да се раздели с него, не ми го побира акъла. 
Сега щастлива ли си, а той?
Сега щастлива ли си, а той?Да много сме щастливи
И къде съм написала, че аз съм го накарала да махне кучето!?Мъжа ми е толкова твърдоглав, че нищо не мога да го накарам да направи против волята си.
За тези 12 г. съпруга ми е разходил кучето си не повече от 12 пъти.Основно свекъра и свекърва ми се грижеха за животинката.Тогава живеехме заедно в един апартамент и имаше постоянни спорове кой да го разходи, кой да го изкъпе (2 пъти в годината) кой да го нахрани.Като се появи бебето просто им беше по-лесно да го дадат (уж да живее щастлив живот в къща с двор) от колкото малко да повишат хигиената си, като например свекърва ми да си мие всеки път ръцете като го пипа, да чисти по-редовно стаята им и дрехите си от космите които се разнасяха из целия апартамент...Няма да обяснявам с подробности да не се ужаси някой, какви елементарни неща за някои хора са трудни и сложни.Едно куче е голяма грижа и отговорност, не може да му сложиш едно найлонче пред вратата и да го научиш да пикае там, когато от трима човека един няма да се прибере да го изведе...Още много мога да пиша, но по-добре да спирам.
# 39
15 окт. 2008, 10:15 ч.
И аз имам такава.Направо се задушавам толкова тежка миризма,а кучето се гледа перфектно,но за съжаление миризмата която излъчва е меко казано ужасна....
Виж целия пост
Аз съм против. Едни познати имат бебе и малко куче. У тях мирише ужасноооооооо.
# 40
15 окт. 2008, 11:50 ч.
Писала съм много по темата за куче и дете. Аз съм твърдо ЗА. Мечтала съм цял живот за куче, защото родителите ми не искаха да ми вземат. Грижите и чистенето не са малко, но радостта е в пъти повече. Аз обичам разходките навън, когато е студено, когато вали дъжд или сняг, а откакто имаме куче, сме всеки ден в парка. Като се роди детето сме цяла орда. Научихме и приятелите ни да идват в парка с нас и там изкарахме всички летни вечери. Даже пътувахме тази година в Прага и там си намерихме парк, в който да пием бири и да се кефим на зеленината и глъчката от деца и кучета. Пристрастени сме, така да се каже.
Виж целия пост
Пристрастени сме, така да се каже.
# 41
15 окт. 2008, 12:13 ч.
Мария, от това, което чета за пореден път се убеждавам, че не животните са проблем, а отношението на хората към тях. Всички тръбят, че кучетата са мръсни, миришат и цапат. Естествено, когато къпеш едно куче два пъти в годината, не си чистиш къщата и ти тежи да правиш разходки навън, нормално е да не е чисто. Но не кучето е виновно за лошата хигиена. Всичко зависи от стопаните. Когато моето дете се роди, чистех три пъти повече заради кучето. Честно казано, не съм си виждала къщата по-чиста, излъскана и ухаеща на чисто. От страх да не стане нещо на бебето. И никога не ми е тежало, защото си обичам хайванчето и обожавам редките напоследък моменти, когато мога да се опъна на дивана и то да си легне в скута ми. Място, логично заето винаги от детето.
Мисля си, че във вашата къща кучето няма място, просто хората, които живеете в нея, не сте готови да отделите това време и внимание. Което е напълно разбираемо - всеки обича да разполага с времето си по различен начин и понякога едно куче изяжда голяма част от него. Но в никакъв случай това не важи за отношенията куче-бебе по принцип.
Виж целия пост
Мисля си, че във вашата къща кучето няма място, просто хората, които живеете в нея, не сте готови да отделите това време и внимание. Което е напълно разбираемо - всеки обича да разполага с времето си по различен начин и понякога едно куче изяжда голяма част от него. Но в никакъв случай това не важи за отношенията куче-бебе по принцип.
# 42
15 окт. 2008, 23:05 ч.
Ние също ще вземем куче, и един ден ще имаме деца. Обаче живеем в къща, и кучето няма да пускаме вътре. За мен не е въпрос само на хигиена. За тези които живеят с кучето, всичко е перфектно (говоря само за тези които съм наблюдавала,не за всички които имат кучета) и нищо не им мирише. 
Виж целия пост
Препоръчани теми