Додо, нещо подобно се случва и с Марти и мислех да пускам тема даже. Реших да махна памперса, когато сам почна да иска да носи гащи - махнахме памперса и резултата беше, че за една седмица се научи да пишка само в гърнето и да си казва, вечерния памперс също е сух, на два-три пъти се случва да се буди вечер и да иска да се изпишка в гърнето - явно стиска и осъзнава. С акането обаче положението е трагично - първия път , когато е успял да пусне голямата работа в гърнето тръгнал много ентусиазиран да го носи на баща си, но изпуснал гърнето, акото на пода, той го настъпал и тук станало страшно - много се е уплашил, разпищял се, голям рев, захласване - ужас! И оттогава почна да се стиска за акането, сяда уж на гърнето и почва толкова сърцераздирателно да пищи 
, става, хваща се за дупето - три дни по цял ден плака че го боли корема, че го боли дупето, не ака, коремът му стана твърд, а се стиска нарочно и хем му се ака, хем не смее - пълен ад, вечер почна да спи неспокойно, единствения разгорор в къщи е да повтаряме до припадък как"мама тах тах акуку"( мама не я е страх от акото", "тати тах тах акуку.... " и всики познати му хора и предмети как не ги е страх от акото. Не иска да слагаме памперс, в памперса също се стиска - тоест страхът му не е от гърнето а от акото....и не знам, идея вече нямам какво да правим ...какво ли не пробвахме, но го е страх...Извинявам се за дългата лайняна 
драма, но съм притеснена...
, става, хваща се за дупето - три дни по цял ден плака че го боли корема, че го боли дупето, не ака, коремът му стана твърд, а се стиска нарочно и хем му се ака, хем не смее - пълен ад, вечер почна да спи неспокойно, единствения разгорор в къщи е да повтаряме до припадък как"мама тах тах акуку"( мама не я е страх от акото", "тати тах тах акуку.... " и всики познати му хора и предмети как не ги е страх от акото. Не иска да слагаме памперс, в памперса също се стиска - тоест страхът му не е от гърнето а от акото....и не знам, идея вече нямам какво да правим ...какво ли не пробвахме, но го е страх...Извинявам се за дългата лайняна драма, но съм притеснена...
памперса сух, после пак сух, после пак мокър. И така започна една доста дълга серия от сухи нощи. После няколко дни се напишква и после пак сух та все така ги редуваме. Последният път като ме пита за автобуса му казах , че ще му го купя когато спре съвсем да се напишква. Та оттогава минаха доста дни и той е ту сух, ту мокър. А аз въобще не отварям темата. Ще видим за напред как ще бъде. Само забравих да кажа,че при нас го научиха още в яслата на около 2 години- Още с отиването на ясла сутринта лелките махат памперса , слагат дечицата в определени часове на гърнетата и така те като гледат едно от друго съвсем лесно и безболезнено се приу чават на хигиена. Така цял ден са без памперси и вечер като дойде майката ака иска си му слага сутрешния памперс. И аз в къщи въобще не съм го мъчила, сам започна да ми казва кога му се пиша и ака. Мисля , че за вмомента най- доброто нещо е да игнорираш проблема все едно чего няма. Всичко ще се оправи .Проблема е само временен. Ти да си виждала първолаци с памперси? 
в един момент детето, което отполовин година и повече не знаеше, какво е памперс, отказа да сяда на гърне., само при вида му почваше да крещи неистово...., ти имаш представа за какво говоря, ходихме на лекър и къде ли не чух същите неща: проблем на психична основа и какво ли не...... Докато един ден, сутрин, чух че и други майки в яслата имат същия проблем и те с деца свикнали с гърне от рано , тогава нещо ми просветна.........ЯСЛАТА.... това беше единственото нещо, което се бе променило в живота на Теди. Опитах се да говоря с 'лелките' напразно за тях всичко било нормално, говорих и с директорката - никакъв резултат. Накрая спрях Теди от ясла и нещата постепенно се нормализираха, но ми бяха нужни повече от месец за това. Не знам какво са ги правили децата там, но факт е, че тя беше травмирана.