Как преодолявате парализиращия страх...

   Ей така правя и аз

Такъв силен парализиращ страх имам само от минаване по тясна летва на височина над 2 м. За сега нищо не е било в състояние да ме накара да застана лице в лице с този страх и да се  преборя.

А за страховете от провал , за които говориш Естер, твърде млада си и всичко за теб има огромно значение за живота ти. Както успеха и постигането на мечтите и целите, към които се стремиш така и евентуален провал ти се струват по значими за теб като цяло. Истината е, че от един неуспех или дори излагане и срам не се умира. А щом от нещо не се умира, значи винаги имаш шанс да промениш нещата и ако не сега, то другия път да успееш.
Замисляла ли си се, че в нещата, за които не ни пука чак толкова се справяме по лесно обикновено, отколкото в тези, на които най много държим. Точно заради страха в повечето случаи се проваляме. Така, че не надценявай ролята на успеха, който искаш и той ще се случи.

Когато се изправих да защитавам дипломната си работа пред около 50 човека колеги (+ че бях последна!) и комисията, ми идеше да се гътна най-буквално. Но... ме спаси следното: "Какво пък - каквото и да стане, това няма да ме убие. А и те няма да си спомнят за провала ми след само 2-3 дни!" Застанах права, облегната на палеца и показалеца на всяка ръка,  огледах комисията и залата сякаш съм Буш младши и започнах с едно твърдо: "Уважаема комисия, уважаеми колеги..." Избих рибата. Изкарах 6. Още се чудя как се случи... Но ти да знаеш, че става!

Ивонска, евала за шестицата,     ама...
"парализиращ страх" по- скоро ми звучи като фобия.
Фобия от нещо, което си преживял ....
Тя вече е в теб. Искаш, или не искаш.
Засилва се с течение на времето.
Нея просто я има и няма сила, която да я изгони...

Такъв вид страх не съм изпитвала.
Единственият ми в момента парализиращ страх е от тъмно в затворени пространства.  Откачам, ако стоя повече от 2-3 секунди.
А, да, и от пуснати кучета (все едно домни или без) ме е страх много.

И аз имам страх от кучета. Но той е от типа страхове, който се появяват в момента само ако видя куче и веднага намирам начин да избягам от тях. В повечето случаи страхът докато се появи даже, аз съм избегнала най-опасното. Та не ми носи чак такива поражения или пък да ме стресира постоянно.
В случая обаче е нещо, което ще продължи месеци например във времето, т.е. аз не мога да живея със страх толкова време, немислимо е. Или се преодолява или ще откачи човек.
А не е заложена фобия предварително си мисля, защото чак такъв провал не си спомням да съм преживяла. По-скоро е страх дали аз мога да се справям с такива неща. Като уплашено дете попаднало в сериозния, отговорен свят на големите. Но всъщност аз съм точно това. До вчера мама и татко поемаха отговорностите и аз дори не подозирах какво значи това. Днес е мой ред. А аз си мисля, че не съм готова за това и че ще разочаровам всички, които са ми вменили насилствено такива задължения. А никой насила не ме е карал да работя и да правя това, което правя.
Мисълта ми става по-скоро и въпрос, като сте започвали ново нещо, работа най-вече, имало ли е моменти, в които сте изпитвали такива страхове, искало ви се е да избягате и да се върнете назад и едва ли не сте се възхищавали на хора, но и недоумявали как са успели, които казват-  о, да, аз също съм преминал през това, но ето на - че те все пак са успели и са продължили напред. Искам да съм по-твърда и устойчива, не да се предавам и да избирам лесното, но и неучещето на справяне.

За конкретния случай - помисли, толкова ли е трудно изпълнението на това, което са ти възложили? Ако мислиш, че е пряко силите ти да се справиш сама, не е ли удачно да потърсиш помощ? В крайна сметка какво би се случило при несправяне, кои биха били неблагопирятните за теб последици ? Съизмери ги със страха си. Не прахосваш ли повече енергия в това да се терзаеш и страхуваш, отколкото да я вложиш в творене 
Принципно - като говорех за конкретната причина, имах предвид да откриеш за себе си причината, пораждаща страха ти от неуспех като цяло, за да няма следващ път. Или поне следващия път да не е така болезнен. Не казвам, че е лесно. Ето ти сама си даваш отговор:
Да, имала съм такива моменти, страхувала съм се и продължавам да се тревожа за всяко нещо, през което минавам за пръв път, но се опитвам да не позволявам страхът да ме води, защото знам, че ще дам всичко от себе си и ще направя всичко, което зависи от мен, без да бягам от отговорност.

Може и серопрам и ривотрил. Серопрам сутрин и вечер по 1 таблетка
а ривотрил сутрин и вечер по половин таблетка от 0.5 мг.
Ако не помогне се сменят лекарствата и психотерапията.
Няма страшно, стахът се лекува и то успешно. Просто трябва да
попаднете на добър психиатър и всичко ще е ОК. 

razbira се,че ги е пробвал. Аз лично ги правя от година за себе си , приятели и близки. В темата всички, които  пишат, имат опит с тях- при това положителен. А за самовнушението- действат и на животни и растения, така че ...няма да е само самовнушение.

Аз се научих от малка преди да ме изпитат в училище, или пък посл в университета, преди интервю за работа, или задача, възложена в работата да си казвам "Мечка страх, мене не" и напред с главата в най-дълбокото. В този момент не ти остава време да мислиш за страховете си, просто действаш, за да стигнеш до крайния удовлетворяващ те резултата. А когато всичко мине и анализираш ситуацията, виждаш че наистина нещата не са били толкова зле, колкото си мислел пърмоначално.
Пожелавам ти успех в начинанието и не се поддавай на паниката 

И аз с песнички 
Едната е "Пред нас са блеснали житата", само че в припева си пея "И няма страх, и няма страх нашир и длъж"; другата е на WASP - Soulsurvivor. Това са двете песни, които ме "вадят" от всякакви кофти ситуации.
Първата (понеже е на български), "предадох" и на сина ми, при него също "работи", а веднъж като трябваше да минем късно вечерта през една тъмна гориста местност, си я пяхме на два гласа 

Но от това което пишеш, май става въпрос за по-сериозна проява на паническа атака, така че може би най-добре е да се консултираш със специалист.

Опитвам се да се сблъскам отново с причинителя. Преди години попаднах в лавина, бях цялата в контузии. Дълго време изпитвах страх от зимната планина, от ходенето надолу по стълби, заради падането, въртенето. Реших, че трябва да се преборя като се срещна отново -започнах пак да ходя зимата по планините, научих се да  харесвам пак и снега. Почти изчистих пораженията.

Естер, в случай като твоя винаги си повтарям:
Ще направя каквото мога, да става каквото ще.
Важното е, че ще съм отделила максимум усилия, за да си свърша работата добре. Не винаги обаче нещата зависят изцяло от нас. А предварителната негативна нагласа и страх от провал, наистина могат да доведат до такъв накрая.
Ако можем да помогнем с нещо, сподели!

Хапчетата не са за страх - а за деперсивно-истеричните състояния, така присъщи за нежния пол. Ако те нападне куче - е за страх, но да си ходиш и да се оглеждаш за кучетата от съседната махала си е депресия граничеща с истерия! Стахът е по-ограничен като време, докато други неща които обсъждате са дълъг период. Една пословица гласи нещо в смисъл - най-добрия начин да победиш врага си е да се съюзиш с него!
За мен си преценям състоянията на страх в които съм изпадал досега на 3 или 4. Винаги правя обратното на това което се прави по инстинкт! Ефектът е неочаквано добър дори за самия мен!