Нотар, ако те нападнат четири големи кучета и си сам на поляната, която дели спирката от блока ти, не истерия, ами ще ти се иска да умреш, за да не се мъчиш.
Виж целия пост
Как преодолявате парализиращия страх...
- Публикувана: 13 окт. 2008, 19:19 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2008, 21:42 ч.
# 31
16 окт. 2008, 18:52 ч.
Мен ме е страх от това дето е под леглото ми когато съм си легнал и затова гледам да не ставам по тъмно...
... иначе съм чувал какви ли не други страховите истории, но сега няма да ги разказвам за да не уплаша някой...
Виж целия пост
... иначе съм чувал какви ли не други страховите истории, но сега няма да ги разказвам за да не уплаша някой...
не съм изпитвала такъв страх
# 33
16 окт. 2008, 19:37 ч.
Парализиращият страх затова се нарича така - блокираш отвсякъде и не го преодоляваш, докато не мине сам или някой не те извади от него.
Виж целия пост
# 34
16 окт. 2008, 19:43 ч.
Изпитвала съм го... точно същия парализиращ страх, в който потъваш и така се сковаваш от ужас, че боли да дишаш и имаш мускулна треска на другия ден. Точно по същата причина - страх от провал 
Винаги съм била, колкото и самоизтъкващо да звучи, първа сред равни, и момента, в който ангажиментите дойдоха твърде много и започнах да затъвам в тях, не можах да го преглътна... Въртях се в омагьосан кръг - не можех да се справя с всички задачи, не можех да приема поражението, не можех да кажа на тези, чието мнение беше важно за мен, че не мога повече така.
Ама се наложи - за да оцелея психически. Признах - първо пред себе си - че не мога да се справя с всичко на веднъж, че от някои неща ще се откажа, а другите ще ги правя едно по едно, и че това не ме прави по-лош човек или по-слаб, или по-малоценен.
И когато приех тази мисъл малко по малко, музиката, за която нямах време, а се оказа жизнено необходима за мен, пак навлезе в живота ми. И си намерих една стара любима песен (и нея я бях забравила), слушах я и плаках като дете... цял ден.
Още си я пазя, за специални случаи
ако се почувствам много слаба, да ми напомня коя съм.
Осъзнай, че стойността ти като личност не се измерва с успехите и провалите ти. И не е нужно винаги да си начело, да си победител на всяка цена. Цитат от друга любима песничка:
Just because you're winnin'
Don't mean you're the lucky one
Виж целия пост
Винаги съм била, колкото и самоизтъкващо да звучи, първа сред равни, и момента, в който ангажиментите дойдоха твърде много и започнах да затъвам в тях, не можах да го преглътна... Въртях се в омагьосан кръг - не можех да се справя с всички задачи, не можех да приема поражението, не можех да кажа на тези, чието мнение беше важно за мен, че не мога повече така.
Ама се наложи - за да оцелея психически. Признах - първо пред себе си - че не мога да се справя с всичко на веднъж, че от някои неща ще се откажа, а другите ще ги правя едно по едно, и че това не ме прави по-лош човек или по-слаб, или по-малоценен.
И когато приех тази мисъл малко по малко, музиката, за която нямах време, а се оказа жизнено необходима за мен, пак навлезе в живота ми. И си намерих една стара любима песен (и нея я бях забравила), слушах я и плаках като дете... цял ден.
Още си я пазя, за специални случаи
ако се почувствам много слаба, да ми напомня коя съм.Осъзнай, че стойността ти като личност не се измерва с успехите и провалите ти. И не е нужно винаги да си начело, да си победител на всяка цена. Цитат от друга любима песничка
:Just because you're winnin'
Don't mean you're the lucky one
# 35
16 окт. 2008, 21:10 ч.
абсолютно съм съгласен, Мишона, но никога няма да искам да умра - смятам че животът е джакпота ни на тази Земя и трябва да го изживеем пълноценно, доколкото можем. А кучетата надушват страха у хората - виждал съм най-кроткото куче как скача на човек като тебе /пак жена беше/. Така че... и песента е вариант.
Виж целия пост
Нотар, ако те нападнат четири големи кучета и си сам на поляната, която дели спирката от блока ти, не истерия, ами ще ти се иска да умреш, за да не се мъчиш.
# 36
16 окт. 2008, 21:42 ч.
Доста е нехигеинично да си кажа
Виж целия пост
Всеки има свои страхове. Някои основателни, други не. ..........
Как се преодолява това? Имам чувството, че не издържам на напрежението и стреса в това състояние.
Как се преодолява това? Имам чувството, че не издържам на напрежението и стреса в това състояние.
Доста е нехигеинично да си кажа
Препоръчани теми